Мариян Христов: Искам да стана треньор на националния отбор

 

- Супер. У дома съм си, какво по-хубаво от това? Иначе се опитваме да правим нещо тук, въпросът е доколко се получава предвид хала, на който е българският футбол. Но връзваме някак си двата края. Условията ги виждате. В България такива има само в три отбора. Хубавото поне е, че момчетата тук са сериозни, тренират, доколкото могат. Ясно е, че в по-малките градове футболът едва преживява.

- Много е трудно. Не може да имаш изисквания към играчи и треньори, когато ги няма условията. С каквото мога, помагам на футболистите. Понякога им обяснявам със спокоен тон, а понякога им се карам. Във футбола има моменти, в които трябва да си строг. Те знаят, че го правя за тяхно добро и затова ги юркам, когато е необходимо (смее се).

- Можех да играя в А група, но въобще не ми се риташе в елита. Просто нивото е такова, че ако бях отишъл там, щях да съм поредният завърнал се футболист в България, който щеше да е интересен на медиите и вероятно да се пишат глупости. Парите не ме блазнят, имам си достатъчно. Дойдох в Балкан, защото президентът на клуба ми е приятел и сме в много добри отношения. А и защо да се връщам в А група? Отидеш, порадват ти се известно време и после те изгонят. Мерси, нямам нужда от това.

- Естествено, че мисля. Искам да стана треньор на националния отбор. Човек ако има амбиция, това трябва да му е целта. По-голямо и значимо нещо да си национален селекционер на страната си няма. Предполагам, че не съм само аз човекът, който има такива амбиции.

- Още не. Мисля да се записвам, но нещо ме мързи (смее се).

Англия, Швейцария, Черна гора и Уелс, реално ли е България да мисли за класиране на Евро 2012 в група с тези съперници?

- Аз съм реалист човек, а в случая за мен важното е да имаме спортна злоба, за да видим дали може да преборим тези съперници. Винаги съм казвал, че имаме добри футболисти. С този отбор задължително трябва да се класираме. Въпросът е, като идем там, какво ще направим, защото на самите финали е много по-трудно. Това е положението. Не знам какво толкова ги превъзнасяме останалите в групата. За мен в нашата група само Англия има по-силни футболисти от нас. От другите като единици сме по-добри. Всеки почва да говори, че сме имали само трима футболисти. Не е вярно. Дайте да погледнем като цяло в тези квалификации кои играха. Имаше само 2-3 момчета от българското първенство.

- Всеки отбор си има добри и лоши моменти. Нашият проблем е, че не можем да си разгърнем потенциала като колектив. В изминалите квалификации не бяхме по-слаби от Ейре например. При нас лошото е, че не можем да държим добро ниво дълго време

Сложно е за обяснение. Не става дума и за манталитет, както се говори. В националния отбор има 12 футболисти, които играят от доста време в чужбина. Лоша черта ни е, че търсим причините в другите. Все си мислим, че някой нарочно ни пречи. Това са пълни глупости и оправдания. Всичко зависи от нас.

- Така е. Затова казах, не може постоянно да си във форма. Има възходи, има и падения. Стилян като отиде в Астън Вила, отначало не му потръгна особено, но сега е капитан, нали?! Когато си в чужбина, трябва да се трудиш много, особено ако си чужденец. От теб се очакват двойни усилия в тренировките.

- Аз не ги деля по този начин. Не винаги един футболист, който играе на Запад, е по-добър от този, който рита в българското първенство. Понякога е и въпрос на късмет - да попаднеш на подходящия момент на подходящото място, на подходящия треньор. В националния отбор трябва да се дава равен старт на всички, независимо дали един играе в Левски, а друг - в Манчестър Юнайтед.

- Не съм съгласен. Не трябва да се съди за един футболист от няколко мача. Това, че е допуснал една-две грешки, не значи, че не е подготвен и научен. Безгрешни няма, слава Богу, иначе всички мачове щяха да завършват 0:0. А и какво значи да учиш някого на футбол? Ако си национал и си на 25 години, няма закъде да те учат. Или можеш, или не. Усъвършенстването зависи от самия футболист.

- Не знам, ще видим. Не може да отписваш един човек, когато не си му дал шанс да изкара един пълен квалификационен цикъл. Всеки, който е бил селекционер, е искал да постигне максималното и е работил за България. И Стойчо Младенов, Херо, Пламен Марков и Стоичков за мен бяха добри специалисти. Според мен трябва да се прави по-дългосрочна програма от поне един квалификационен цикъл. Например на Мьри му се даде шанс да поеме отбора, но той не започна от началото. Редно е той да остане и за следващите квалификации. Човекът си каза, че ще направи всичко възможно, за да успее. Ако това не стане, чак тогава може да го съдим.

- (Смее се.) Е, как няма да си го спомням? За всеки футболист е уникално преживяване да играе на "Уембли" още преди да го реконструират. Супер беше този мач, играхме добре и завършихме 0:0. Херо ни беше треньор, млад специалист. Въобще не се притеснявах на терена, както и съотборниците ми. Росен Кирилов пазеше Шиъ-рър и се справи много добре. Направихме много силен мач, а дори изпуснахме няколко положения, с които можехме да спечелим.

- Да, разбира се. За мен в София победата над Англия е задължителна. Не трябва да се примиряваме и да излизаме с мисълта, че сме аутсайдери. Не е така. Преди на "Васил Левски" отборите идваха и ако измъкнеха равен, се считаше за успех. Сега обаче незнайно защо нещата се промениха. Това трябва да е ясно. Който и да дойде на националния стадион, трябва да загуби от нас. Че Италия трябваше да ги бием в София! Защо не? А ние се радвахме като малки деца на 0:0, при положение че италианците много не се натягаха. Прекалено голям респект отдаваме на отборите, които играят срещу нас. Затова и се радваме на една точка срещу Италия. В квалификациите са важни победите и точките. Каква е разликата дали ще завършиш наравно 3 мача, или ще биеш 1 и ще паднеш 2? Никаква. В София трябва да се извлече максималното. Атака от първата минута, няма за къде да се пазим. Дори и да паднем, няма нищо. Това е спорт, не е война, важното е, че си опитал да надиграеш и да смачкаш противника.

- Тогава обстановката беше друга. Имаше спортни училища, аз учих в такова. Тренираше се повече, поне аз така си обяснявам нещата. Както казах, сега три отбора имат добри бази. По Б и В групите положението е отчайващо, а преди оттам идваха много таланти. Много е важно в долните дивизии да има добри бази. Сега, като падне сняг, и всички млади футболисти няма къде да тренират. А в случая става дума за 3 месеца. И какво се получава?! Един ден тренираш, а в останалото време правиш някакви кросове. Така няма как да стане. И ние сега в Балкан цяла зима тренираме на сняг. Абсолютно нищо не правим, само се заблуждаваме. Затова държавата и общините трябва да помогнат. Прави ми впечатление и друго, откакто се върнах в България. Желанието на родителите да запишат децата си на футбол е по-голямо от това на самите деца. Бащите седят отстрани, гледат, крещят като ненормални. Болна амбиция. Е, как това дете да стане футболист? Не може да насилваш нещата. И медиите също допринасят да се получава така. Навсякъде пишат, че футболистите взимат високи заплати, и хоп, родителят веднага си казва: "Моето дете трябва да е такъв". Поради това се убива желанието на много деца да играят футбол.

- Там има толкова първенства, че дори не ги запомних всичките. Като се почне от регионалните дивизии, стигне се до юношите, децата. Има градски първенства, общински, за каквито си помислиш. Срещите се провеждат на много добри терени. Треньорите обясняват, въобще всичко е перфектно, да ти е кеф да тренираш. В България това го няма. Тук има някакви турнири от време на време, докато там мачовете текат нонстоп. Не можеш само да риташ топката и да правиш упражнения. Практиката му е майката, а отделно мачовете доставят удоволствие на децата.

- С много неща. Аз лично съм присъствал тук на такива сцени, след които съм се хващал за главата. Виждал съм треньор да вика на малко дете, което е недопустимо. В Германия тези хора се явяват нещо като родители на децата. Предразполагат ги. Обясняват им с добронамерен тон какво и как да направят. Дори и да сгрешат, напътствието пак е одобрително, така и детето е спокойно и може да възприеме по-лесно това, което се иска от него. При нас някой треньор хване и взима едни и същи, а другите кучета ги яли. Него го интересува неговата възраст да е на първо място, за да си мисли, че е супер треньор. Пълни глупости!

- Е, спомням си, разбира се, няма как да забравя. Бях много щастлив. Дебютирах срещу Байерн Мюнхен и ги бихме с 1:0 като гости. Аз обаче съм реалист човек и не обичам да живея с миналото. Спомените са хубаво нещо, но това, което беше, няма как да се повтори. Радвам се, естествено, защото стигнах високо ниво, което ме направи успял човек в Германия. Хората те уважават, хвалят те, говорят постоянно за теб. Хубаво е да чуеш положителни думи, особено когато си чужденец. За да стигна обаче до това ниво, само аз знам как съм се трудил. Хората виждат лъскавата страна, но нали знаете,

всеки може да брои парите, важно е обаче как си ги направил. Тогава в Кайзерслаутерн бяха събрани много добри футболисти. Много ми помагаха чехите Кадлец и Кука. С другите също се разбирах, но не може да си приятел с всички. Това няма как да стане. Тия, дето говорят с клишетата, че са приятели с всички, лъжат. Особено когато отидох в Кайзерслаутерн, отначало бях приет резервирано. Напълно нормално беше. Все пак идва нов човек, всеки се притеснява от конкуренцията и малко или много има едно наум.

- Крал Ото! Всички така го знаят. Изключителен човек и психолог. Лично аз недоумявам как германците изпуснаха такъв треньор. Отиде в Гърция и видяхте какво направи. Уникален като човек преди всичко и после всичко останало. Интересното при него е, че докато беше в Кайзерслаутерн, пренесе това и в клуба. За да вземе един футболист, той го проучваше много добре. За него от съществено значение беше самият характер на футболиста. Дали е сериозен, семейно ангажиран ли е, добър човек ли е. Не искаше в съблекалнята лигльовци и контета. Знаете, примерно вземеш някой аржентинец или бразилец, а той закъснее с една седмица за тренировка. Рехагел не обичаше такива неща.

- Не е това причината. Аз травмите винаги съм ги имал. Нещата бяха по-различни. Първия сезон играех постоянно, всичко беше супер. После обаче се контузих, а в това време се смениха и много треньори. Дойде Ауген-талер, който уж разчиташе на мен. След като се оправих от контузия, му спасих кожата, като му реших почти всички мачове и се спасихме от изпадане. На другата година нещо му стана, а и договорът ми свършваше и не ми предложиха нов.

- Аз нямам кой знае какво впечатление, да си кажа честно. Рядко чета пресата. Малкото, което знам, е оттам, но не знам дали е достоверно. Мога да говоря за периода, в който аз бях в Левски. Беше ми супер. Изкарах две прекрасни години. С абсолютно всички футболисти бяхме приятели. Много задружни. Тогава бяхме и по-млади. Забавлявахме се, по заведения ходехме, играехме футбол. Е, тогава и времената бяха по-различни. Преди важни мачове качваха футболисти по багажниците. Не се отнася за нашите, но от Славия бая си ги развозваха (смее се). По друг начин вървяха нещата, с други средства се печелеха титли и купи. Но пък беше готино и сладко да се опълчиш срещу останалите. Вярно, че Левски нямаше почти никакви пари тогава, заплатите ни се бавеха, премии не получавахме, но беше голям купон и удоволствие да си в Левски.

- На него му трябва време. Поне 3-4 години, за да постигне нещо. Който и да е начело на тима. На Стоилов се даде шанс и той успя. Направи нещо, което скоро български отбор няма да стори. Примерно и ЦСКА на Любо Пенев ми харесваше. Отстраниха Динамо в Москва, направиха няколко добри мача, но не знам защо го махнаха.