Матиас Курьор е роден на 22 март 1988 г. във фон дьо Франс на карибския остров Мартиника, който е френска територия.
Започва футболната си кариера след преместването си във франция - първо в „Бове", после в Б-отбора „Нант" и „Гьоньон". През 2010 г. подписва с испанския втородивизионен „Орихуела", но скоро е даден под-наем в друг отбор там - „Атлетико Балеарес".
В началото на 2013 г. Курьор се връща в родината си и за кратко играе в местния „Голдън Лайън". Пак заминава за Испания и се присъединява към третодивизионния „Хуракан Валенсия".
В „Черно море" е от 2014 г., като дебютира при 0:0 срещу „Лудогорец". феновете на „моряците" ще помнят винаги победния му гол за 2:1 в 119-ата минута на финала за купата на България срещу „Левски" на 30 май тази година.
- Матиас, сега си доста известен в България, но дебютът ти при треньора Станков за „Черно море" бе кошмарен. Влезе като резерва и бе заменен малко след това. Как го преживя?
- Да, спомням си този много тежък момент в моята кариера. Най-вече помня чувството на срам и унижение, което изпитвах. Плаках цяла нощ. Спомням си, че вечерта говорих с баща ми по телефона и му казах, че съм контузен. Бях наистина засрамен, но се зарекох това никога да не се повтори. Работех здраво, без да вдигам много шум, за да стана най-добър по най-бързия възможен начин. Никога не съм се съмнявал в това.
- Каза, че си плакал. Емоционален човек ли си, плачеш ли често?
- Плача, да, но никога пред хора. Плача, когато семейството ми има проблем, или съм разочаровал близките си.
- Как дойде в България, знаеше ли нещо за страната отпреди ?
- Дойдох в България с оферти от „Берое" и „Черно море" след един тежък сезон в Испания. Избрах Варна и не съжалявам изобщо, това беше най-добрият избор в живота ми! Не знаех много за България -най-вече за г-н Емил Костадинов, който попречи на Франция да отиде на САЩ '94, но в крайна сметка България е суперстрана, Варна е един страхотен град, приятелите ми дойдоха, майка ми и аз се чувствам като у дома си.
- Адаптира ли се за футбола, който се практикува в България?
- Наистина не знам, понякога се усещам като адаптиран, понякога обратното. Чувствам се добре на „Тича", но когато играем навън, срещам някои трудности. С треньора Спасов се опитваме да контролираме мача. Това ми допада, такъв е футболът, който обичам. Също така се старая да подобрявам и играта си в защита.
- Ти си играл в долните дивизии на Испания и Франция, има ли разлика в стила на игра, как би сравнил нивото с това в България?
- Да, има голяма разлика. В Испания футболът не е толкова силов, играе се на висока скорост. Във Франция има повече свободни пространства, но до последните 30 метра пред вратата на съперника. Тук, в България, играчите са много технични, но тактически не са на нивото на Испания или Франция. И още нещо -тук играчите се уморяват много бързо. Проблемът се състои в това, че тук играчите пресират през цялото време и когато излязат от пресата, се образуват много свободни пространства и играчите се уморяват по-бързо. В Испания и Франция също се прави преса, но само когато е необходимо, а не през цялото време, за да не се изморяват играчите и да не се оставят пространства. Във Франция се пресира само ако топката е в опасна зона пред вратата. Ако не е, се оставя топката в противниковия отбор, докато тук без значение дали е опасно, или не, пресира се през цялото време. Непрекъснатата преса е много опасна, защото при една грешка това е директен гол. В България футболистите играят повече със сърцето, но не стоят много добре тактически на терена.
- Най-тиражното френско списание „Франс футбол" те нарече наскоро „легенда на Варна". Чувстваш ли се така?
- Не знам, мисля че феновете са тези, които тр да дадат отговор на този въпрос, аз просто смятам, че съм част от отбора, който е „легенда", но ако феновете ме считат за легенда, това би било голяма гордост за мен и никога не съм предполагал, че ще ми се случи такова нещо един ден!
- Подобрил си физическото си състояние, изглеждаш по-мощен, личи си, че прекарваш часове във фитнеса. От друга страна, си доказал, че знаеш как да вкарваш голове. Виждаш ли се в ролята на централен нападател или евентуално да се сменяш с нападателя в някаква схема, която да ти даде шанс да си на върха на атаката?
- Работя много върху себе си извън терена. Най-вече това е добро хранене, ходене на фитнес и добър сън. Уважавам тялото си - старая се да бъда колкото се може повече професионалист. Вадя си хляба с футбол, значи всеки ден се боря, за да давам най-доброто от себе си и да помагам на отбора си да печели. Готов съм да играя там, където треньорът ме сложи. Имаме много добри нападатели - Бижев, Петков и Хуан. А ако не бе контузен моят добър приятел Бакари, можехме да се борим за първо място!
- Ти влезе в историята на отбора, спечелвайки две купи срещу „Левски" и „Лудогорец". Осъзнаваш ли какво направи? Представяше ли си го?
- За мен е чест да съм част от историята на клуба. И - да, надявах се да спечеля нещо, аз съм професионалист и играя винаги, за да побеждавам. Не познавам някой футболист, който да иска да губи.
- Чувстваш ли се победител?
- Не знам, но във всеки случай аз не съм човек, който ще се откаже. Боря се да не загубя баща си, майка си - всеки ден се боря, животът е тежък.
- Има слухове че ще ходиш в „Левски"?
- Не искам да играя за друг клуб в България освен „Черно море". Дори да ми предложат, ще откажа. Когато дойдох тук, не бях играл една година. Хората от клуба подписаха договор с мен и ми дадоха шанс. След това феновете ме подкрепиха и когато обличам фланелката на „Черно море", аз искам да давам всичко от себе си, за да върна по този начин любовта, с която ме даряват.
- Какво мислиш за българските жени?
- Те са много красиви. Не е за вярване каква невероятна визия имат. Българките са сред най-красивите жени, но трябва да хапват малко повече. (Смее се)..
- Как намираш българската кухня и имаш ли предпочитано ястие?
- Не знам за любимо ястие, може би капама. Обичам да се разхождам в градинката зад „Севастопол", да гледам морето, защото то ми напомня за родината ми Мартиника. Извинявам се, български приятели, ама в Мартиника е по-хубаво.
- Ти си национал на Мартиника, кога беше твоят дебют ?
- През 2013 г. срещу Канада за „Голд къп". Бихме 1:0, а мачът бе нап стадиона, на който се игра финалът на световното през 1994 г. - „Роуз Боул".
