В началото на 2012 г. "Ботев" привлече в редиците си Мариян Огнянов. Името на младия халф на "Левски" нашумя години по-рано след гола му вратата на водения от Жозе Моуриньо тим на "Челси". 23-годишният тогава футболист избра пловдивския клуб, за да опита да направи крачката от талант към завършен играч. И не сгреши! В Пловдив Мацата, както го наричат момчетата в съблекалнята, се фокусира върху футбола и се превърна в един от най-креативните играчи в "А" група. С жълто-черната фланелка плеймейкърът записа 118 официални мача и реализира 16 гола. И отново блесна в евротурнирите с 4-те си попадения в 10 мача. След 3,5 години вярна служба, настъпи мигът, в който Мариян Огнянов реши да се раздели с "Ботев" и ботевистите. С "Довиждане", а не със "Сбогом", както уточни самият той в прощалното си интервю пред официалния сайт на клуба:
-Марияне, как се стигна до трансфера ти в "Търгу Муреш", очакваше ли да напуснеш „Ботев”?
-Честно казано в последните месец - два мислих много върху бъдещето си. Доста говорихме със семейството ми и реших, ако се появи оферта от чужбина, която да удовлетворява амбициите ми, да я приема. Имах откровен разговор и с ръководството на „Ботев”, което беше запознато с желанието ми да напусна при добра оферта от чужбина. Получих пълно разбиране, за което благодаря. Доста време нямаше нищо конкретно, след което се появи сериозен интерес от Муреш и нещата около трансфера се развиха бързо. Все още не мога да осъзная, че напускам „Ботев”. За мен и семейството ми е трудно да приемем факта, че напускаме клуба и Пловдив.
-Какво те привлече в офертата на румънците?
-На първо място това, че показаха голямо желание да ме имат в състава си. Винаги съм изпитвал притеснение, когато започвам нещо ново. Реших да се изправя срещу това мое притеснение и да сменя обстановката. Все още знам твърде малко за "Търгу Муреш". Отборът завърши на второ място в последното първенство и му предстои участие в европейските турнири. Мисля, че амбициите за следващия сезон също ще бъдат високи. Румънското първенство е поне една идея по-качествено от българското и както казах – усетих, че имам нужда от ново предизвикателство. Не си представях да играя за друг български отбор и ако не бях получил добро предложение от чужбина, със сигурност щях да остана в „Ботев”.
-С какви чувства напускаш „Ботев”?
-Тръгвам си с най-добри чувства. Преди да започнем интервюто се чудех какво да отговоря на този въпрос… Това, което чувствам, е много повече от това, което мога да кажа. В „Ботев” видях и научих много неща. Преминаването ми в този отбор е една от най-важните и успешни крачки в моя живот. В „Левски” прекарах близо 10 години и там ме изградиха като футболист, но за 3,5 години „Ботев” ми даде неща, които на "Герена" не можах да почувствам. Клубът тук показа голямо уважение към мен, винаги съм усещал подкрепа в Пловдив. Подобно отношение те прави по-отговорен към работата ти в тренировките и мачовете, дава ти криле. В „Ботев” придобих самочувствието на утвърден играч.
-Кои са най-паметните ти моменти с жълто-черния екип?
-Хубавите спомени са много. Като започнем от влизането в „А” група, минем през мачовете в Лига Европа и стигнем до тръпката от финала за Купата на България, който за съжаление загубихме. Това е и най-голямото ми разочарование – че не взехме трофея в Бургас. Бях убеден, че ще победим „Лудогорец”, за жалост не успяхме. Този мач и контузията ми в коляното, която ме извади от игра за няколко месеца, са най-лошите ми спомени. След възстановяването ми тогава не бях във форма и усещах разочарованието на публиката от играта ми. Този период беше труден за мен, но той ме научи на много неща, направи ме по-силен. Всичко останало беше страхотно.
-Как оценяваш последния сезон с всички промени, които се наложиха след катаклизмите през миналото лято?
-Сезонът беше много емоционален. Имахме много радостни моменти, но и в същото време допуснахме и много загуби, включително и на собствен терен. Надявам се у хората да останат повече положителните спомени, защото с един нов и подмладен отбор, успяхме да изиграем доста добри мачове и да запишем нелоши резултати.
-Какво ще ти липсва най-много от Клуба и града?
-Преди малко казах за отношението към мен. Не знам дали на някога и някъде на друго място ще усетя такова уважение. Ще ми липсват съотборниците – Данчо Христов, Лъчо Балтанов и останалите момчета. Приятелите, които оставям в Пловдив – също. Доста неща ще липсват не само на мен, но и на семейството ми. С жена ми сме единодушни, че в Пловдив прекарахме най-хубавите си години досега.
-Затворена страница ли е „Ботев” за теб?
-Абсурд! Би било доста глупаво от моя страна да го направя, а мисля че глупавите дни в моя живот оставих зад гърба си. За нищо на света не бих затворил страницата „Ботев”. Напротив – надявам се след време да се върна и да играя отново с жълто-черната фланелка. Стига да съм в добра форма и клубът да ме иска. Тук се възродих за футбола. Сигурно отегчавам хората с обясненията ми във всяко интервю, че съм много благодарен, но аз ще продължавам да благодаря на „Ботев” при всяка възможност. Така го чувствам и това е най-малкото, което мога да направя.
-Кога договорът ти с Търгу Муреш ще стане факт и с каква продължителност ще бъде той?
-В понеделник трябва да подпиша. Срокът е една година. Дадоха ми да избера една или две и аз избрах по-краткия срок.
-Съжаляваш ли, че няма да можеш да се сбогуваш със съотборниците си?
-Да, много съжалявам. Ще се получи малко, като все едно си тръгвам тихомълком. Но така се подредиха нещата. А и аз не обичам показности. Все пак се надявам да се отвори възможност в близките дни да се видя с момчетата и хората от клуба, за си кажем „чао” и да си пожелаем успех.
-За финал какво би казал на хората?
-Ще благодаря още веднъж за отношението, което получих в Пловдив. Надявам се с играта си поне малко да съм докоснал привържениците на „Ботев” и да съм заслужил да бъда и аз част от това голямо жълто-черно семейство. Искам да кажа, че винаги съм се отнасял отговорно към задачите си и съм си вършил съвестно работата. Отборът винаги е бил по-важен от мен. Раздавал съм се на 100%, макар че може би не всеки го е забелязал, заради по-специфичния ми стил на игра. Предпочитам по-малко да се хвърлям за безнадеждни топки и повече да мисля, да чета играта. Още веднъж – благодаря на всички и се надявам скоро пак да се видим и да съм добре дошъл в „Ботев”.
