Бившият български национал и ново попълнение на Арда Кърджали Михаил Александров даде интервю за "Гонг".
Здравей, Мишо! Вече си футболист на Арда Кърджали. Как се чувстваш в новия си клуб и какви са ти първите впечатления от отбора?
Чувствам все по-добре и все по-готов за тренировки и за игра, влизам във все по-добър ритъм и се надявам съвсем скоро отново да съм на терена, защото наистина ми липсва усещането.
Защо избра именно да преминеш в Арда, кой беше в основата на контакта с теб и как преминаха преговорите?
Ръководството се свърза с мен. Имахме много бързи преговори с Арда, нямаше спънки. Единственото условие беше да изчакам за оферти от отбор от чужбина. Имахме предварително споразумение, че ако не се стигне до подобна оферта от чуждестранен клуб аз веднага ще се присъединя към отбора. В крайна сметка така и се получи и вече съм част от отбора.
Какви са ти амбициите с клуба и до къде смяташ, че може да стигнете в класирането през настоящия сезон?
Смятам, че цели не трябва да си поставяме, в даден поставянето на твърде завишени цели започва да тежи и да влияе на играта на състава. Целта е възможно най-високо класиране. Отборът играе много добре в момента, независимо, че това вероятно е изненада за повечето хора. За мен не е, тъй като виждам колко здраво се трудят съотборниците ми и треньора ни. Мястото ни в класирането е съвсем заслужено.
Предстои ви важен мач, гостуването на Лудогорец в неделя. Как смятате да се противопоставите на шампионите?
Зависи от треньора и футболистите, които той ще избере. Мисля, че ако се раздадем максимално можем да създадем проблеми за тях. Това е най-силният отбор в България, не трябва да го забравяме. Въпреки това мисля, че имаме своите шансове за позитивен резултат.
Ти си играл в полското и руското първенство няколко сезона. Как би ги сравнил спрямо българския шампионат, като техническо, тактическо и физическо качество на отборите и играчите?
Бих казал че полското първенство е по-силово. Също така обаче правилното мислене във всеки отбор и наличието на дългосрочен план за развитие прави лигата много атрактивна и с много сериозна конкуренция.
В Русия се наливат много пари във футбола. Там разполагат със страхотна инфраструктура. Нормално е техния шампионат да е много по-напред спрямо Полша и България като успехи и възможности. В крайна сметка това е 6-то най-силно първенство в Европа и това се доказва от класните чужденци, които постоянно идват в Русия.
Българското първенство го следя отблизо, даже и през годините, когато бях в чужбина. Колкото и странно и да звучи има прогрес. Забелязват се все повече отбори, които имат амбиция да играят добър футбол и да се стремят към развитие, вместо да продължават по досегашните стереотипи. Това повишава конкуренцията и гарантира повече сложни мачове за фаворитите.
Защо не продължи в Русия, а избра да се върнеш в българското първенство?
Чувствах се прекрасно в Арсенал Тула, всички в клуба бяхме на мнение, че ако всичко е наред и коляното ми е във форма, то ще подпиша нов договор с тях. Това беше договорката към онзи момент, но в последствие коляното ми не издържа на напрежението. При това положение е нормално отборът да преследва своите интереси. Разделихме се обаче с много добри чувства, затова в бъдеще отново може да ни се срещнат пътищата.
По време на престоя ти в Арсенал Тула имаше постоянни спекулации в българските медии, че към теб има оферти от страна на ЦСКА и Лудогорец. Има ли нещо вярно в тези информации?
Не искам да коментирам подобни спекулации. Не подписах с нито един от тези клубове. В момента съм футболист на Арда и съм напълно концентриран и отдаден. Поне до зимната пауза други отбори не ме интересуват.
Като играч, който е бил част в близкото минало от националния отбор, как оценяваш разигралите се събития от последните месеци - треньорските смени и предсатвянето на селекцията ни. Какви са твоите наблюдения върху всички тези теми?
Темата за треньорите не желая да коментирам. Има хора, които са взели решението за назначаването на Красимир Балъков. Това са хора на далеч по-високо ниво от мен. Всеки един треньор дава своето и работи с цел постигане на възможно най-добри резултати. Проблемът е, че има прекалено много негативизъм към националния отбор в момента, липсва трезвата и реалистична преценка за очакванията. Обществеността очаква да се мерим с най-големите като Англия, а ние просто не сме на това ниво. Трябва да приемем реалността и да се убедим, че само с труд ще има подобрение.
Националният отбор работи много здраво, даже повече отколкото би трябвало принципно. На никого от момчетата не му е безразлично какво се случва на терена. Всеки е изключително отдаден към подобряването на сегашната ситуация. Имаме задружен колектив.
Искам да добавя, че медиите също трябва да се включат за подобряването на настроението около националния отбор. Наясно съм, че когато няма резултати няма как да има и само хвалби, но в дадени моменти се преминава твърде много към негативната страна на нещата. Това определено няма да подобри обстановката и ситуацията около състава.
От лична гледна точка, кога смяташ, че ще можеш да се бориш за завръщане сред избраниците в националния отбор?
Няма футболист, който да не иска играе за България. Тепърва обаче ми трябва игрова практика и най-вече здраво коляно. Далеч съм от тази тема. Най-важното е да съм здрав и да върна формата си и мускулатурата в коляното ми.
Имаш ли желание за ново излизане в чужбина и ако да, в кои първенства особено би желал да се подвизаваш?
Няма играч, който да не иска да излезе в чужбина. Всеки има тази цел. Аз имах късмет три пъти да изляза и не мисля, че 4-ти път не е невъзможно. Имах различни планове за развитието си, но за жалост контузията ги промени. Понякога животът ти дава уроци, от които трябва да се поучиш. Това е първата голяма контузия в кариерата ми, така че е едно препятствие, което трябва да преодолея.
За финал – като играч с години опит по българските и европейски терени, какво би съветвал всеки юноша, който мечтае за своя пробив във футбола?
Аз със сигурност съм заинтересован от развитието на юношеския футбол. Гледам юношески мачове, в България и в чужбина и правя изводи за разликите в нивото. Имаме достатъчно талантливи деца, с които не се работи правилно. Вината е и в голямата си част в треньорите, които често използват неподходящи методи. Трябва да имаш определен подход и да доставиш на децата удоволствие от играта. Има и случаи на момчета, които пропиляват страхотния си талант заради глупости. Голяма част от проблема е в манталитета - твърде много се мисли за това колко велики сме, а не да сме реалистични и да се концентрираме върху работата. Пожелавам на всеки да мечтае и да постигне целите си, защото няма нищо по-хубаво!
