Докладът на Станимир Стоилов за представянето на националния отбор през 2009 г. има една основна слабост, характерна за подобни документи от разцвета на зрелия социализъм. Няма и ред самокритика, цялата вина е хвърлена върху тежкото наследство, обективни и субективни фактори, но всички - извън БФС.
От доклада просто лъха увереността на старши треньора, че той ще остане на поста си, нещо, което не би трябвало да е сигурно, след като го е прочел преди самото обсъждане.
Не е много коректно основна част от вината за провалените за трети пореден път световни квалификации, което е без прецедент в последните 50 години, да се хвърля вина върху медиите. Те, видите ли, натрапвали негативни нагласи и проявявали категорична предубеденост, а в критиките им имало твърде малка сериозна обосновка.
Интересно дали това не са същите онези медии, които след равенството 1:1 с Швейцария, което не е като победа с 3:0, разбира се, пуснаха икона с главата на Станимир Стоилов и го провъзгласиха за спасител на българския футбол. Със сигурност Мъри и щабът му имаха своите поне 100 дни спокойствие, а първите критики започнаха в началото на лятото. Но в крайна сметка не можеш да изпуснеш главния конкурент за второто място у дома, да изиграеш безобразно първо полувреме у дома срещу дебютанти в световни квалификации и да бъдеш разпилян 1:4 от отбор, срещу когото имаш преди това 10 победи от 10 мача, и да очакваш разбиране и търпение. Все пак предшественикът на Мъри Пламен Марков бе изгонен от националния отбор след три равенства и загуба в приятелски мач, при това най-вече заради последното.
От този доклад хората най-вече биха искали да разберат кой точно е виновен, че не се класирахме за световното. На мен лично ми се искаше да прочета малко по-детайлно примерно за второто равенство срещу Ирландия, което практически сложи кръст върху надеждите ни за класиране на световното. Но най-вече ми липсва анализ на състава и тактиката за мачовете срещу Черна гора в София и Италия в Торино, при това именно в тяхната съвкупност. Защото там лъснаха някои трудно обясними противоречия, които именно дадоха храна за споменатите в доклада медийни спекулации. Срещу бившата югославска република се видя, че Чавдар Янков не се чувства уютно на крилото, а играта ни коренно се промени към добро, когато той бе върнат като вътрешен халф заради вътрешната рокада в защита. Изненадващо в следващия мач срещу Италия в Торино той отново бе забит на тъча, а на привичната му позиция изведнъж се оказа полуновобранецът Георги Сърмов. Подобна нелогичност можеше да се проследи и при избора на защитата в Кипър, където се създаде впечатление, че едва ли не напук са пуснати да играят хора, които се виждат за първи път всичките заедно.
Най-хубавото на 2009 г. е това, че за националния отбор тя приключи, защото не можем да я свържем с нищо хубаво. Спор няма - в момента Станимир Стоилов е без алтернатива като старши треньор, затова е по-добре да бъде оставен да работи на спокойствие, още повече че той все пак е доказал, че го умее с 1/4-финала в турнира на УЕФА и първото класиране в групите на Шампионската лига. Но да не забравя нито той, нито началниците му, че 700-те зрители на "Васил Левски" срещу Грузия са последно предупреждение от българските запалянковци.