Тодор Неделев се радва на повече игрово време в Лудогорец, откакто наставникът Георги Дерменджиев пое отбора. Неделев коментира много теми, сред които битката за титлата в efbet Лига и престоя в Майнц. Халфът коментира бившия си отбор Ботев (Пловдив), както и очакванията си за тазгодишната награда за Футболист на годината.
"Чувствам се добре! Подготовката върви по план. Изиграхме две контроли с много добри отбори, в които спечелихме. Имаме още три контроли до края на лагера, в които трябва да направим всичко възможно да спечелим и да сме готови на 100 процента за началото на сезона, каза Неделев пред Спортал.
Очаквах такъв старт на отбора в контролите. Можеше да спечелим още по-категорично срещу Олимпия Любляна, но е важно отборът да се обиграва и да трупа самочувствие. Всяка една победа дава самочувствие за по-нататък.
В момента играя на позицията, на която обичам да действам. Давам всичко от себе си и се надявам да използвам шанса, който ми е даден. Надявам се да стана един от основните футболисти на Лудогорец, както и да отстраним Сервет. Ще дадем максимума от себе си срещу този добър тим, за да спечелим двата мача и да продължим напред. Битката за титлата в първенството ще бъде доста завързана до края на сезона. В първата шестица има доста добри и равностойни отбори. Ще ни бъде доста трудно, но се надявам в края на сезона отново да вдигнем титлата.
Имахме няколко разговора с г-н Дерменджиев след неговото пристигане. Той ми каза, че ще получа своя шанс. Надявам се да е останал доволен от мен и моите изяви. Аз ще продължавам да давам максимума от себе си, за да помагам на отбора. Надявам се да получавам шансове за игра през новия сезон.
Контактувам доста често с българите в Ботев. Следя контролите им и съм гледал един мач. Имам си приятели в Ботев и всичко е точно. На този етап единствено се чувствам с момчетата, за да ги питам как са. Не гледам да питам или да търся какво се случва с отбора. Общуваме си, но по-скоро за по-лични неща, а не за футбол.
Относно думите му, че не вижда себе си в националния отбор на България, Неделев сподели следното:
„Казах го, защото тепърва се връщах в игра след травмата на главата. Не бях почнал тренировки и мачове, не знаех как ще се чувствам, като започна да играя. Сега се чувствам много добре и ако треньорът прецени, че мога да му свърша работа и ме повика, ще съм много щастлив.
Винаги съм харесвал Илиан Илиев. Виждате толкова време в Черно море как отборът се бори за челните места. Играят хубав футбол и мисля, че на този етап е най-добрият вариант за селекционер на националния отбор. Изиграха добри мачове срещу Сърбия и Унгария под негово ръководство. Надявам се с него начело отборът да постигне целта, която толкова години имаме.
За Майнц и езиковата бариера:
В началото със сигурност е имало трудности – нова държава и не знаех език, но след това научих немски, колкото да общувам с футболистите и треньорите. Разбирах доста неща, особено футболно. За мен не беше това проблемът, а по-скоро, че заминах в Германия след контузия. Трябваше ми време да свикна. Не ми се даде шанс в Германия да покажа своите качества. Гледам напред и се надявам да съм здрав и да играя.
Още преди катастрофата в Грузия можех да подпиша договор с няколко клуба от чужбина, но за мое съжаление се случи катастрофата, след която имах няколко мача и се озовах в Лудогорец.
Постоянно държим връзка с докторите, които спасиха моя живот. Всеки пък, когато се чуем, първото нещо, което казвам, е: „Благодаря ти, докторе, че спаси моя живот и направи така, че отново да играя футбол!“. Той доста често ми пише и ми звъни, за да ме пита как съм. Само мога да благодаря на този човек.
Не бих казал, че съжалявам, че не успях да спечеля „Футболист на годината“ в България. Можеше едната година да се класирам на по-високо място, но така са решили журналистите. Тази година имам свой фаворит и това е Кирил Десподов. Откакто направи трансфера в Гърция, се представя по най-добрия начин – отбелязва голове, дава асистенции. Играе много силно и ако той спечели, ще бъде напълно заслужено.
Моят Топ 3? На първо място ще сложа Десподов, на второ място Илия Груев и трети – Ивайло Чочев. В перфектни отношения съм с Христо Стоичков. Приятели сме и се чуваме често. Точно заради него играя с номер 8. Играхме контрола с националния отбор до 17 години в Етрополе. Дотогава винаги съм играл с номер 10. Влезе в съблекалнята и ми каза: „От другия мач ти ще играеш с номер 8“. Така се случи, че неговите думи ме надъхаха и ми стана любим номер.
