Нападателят на Урал Николай Димитров се завръща в националния отбор след дълго отсъствие. Юношата на Левски бе повикан от селекционера Петър Хубчев за двубоите с Кипър и Норвегия от Лигата на нациите. Пред „България днес" той сподели очакванията си за тези два мача и как се чувства в Русия.
- Николай, кога разбрахте за повиквателната за мачовете с Кипър и Норвегия и очаквана ли бе тя за вас?
- Научих във вторник. Обади ми се администраторът на националния отбор. Честно да си призная, повиквателната не беше очаквана за мен. От доста време не съм бил част от националния отбор и се изненадах.
- Разговаряли ли сте със селекционера Петър Хубчев?
- Не, по абсолютно никакъв повод не сме разговаряли с него. Не знам и дали е гледал мои мачове.
- Преди няколко месеца казахте, че не съжалявате за липсата на повиквателна от националния отбор заради пътуванията. Промени ли се това?
- Тези дълги пътувания са неудобен фактор за мен. Мястото, където играя в момента, е такова. Но това ми е професията. А и вече съм свикнал, защото тук в Русия разстоянията са големи. Така че да дойда до София не е проблем.
- Приемате Кипър и гостувате на Норвегия. Запознат ли сте с тези два отбора?
- Норвегия ги гледах, когато играха срещу нас в София. Някакви точни впечатления от тях нямам. Бях по-щастлив от това, че нашият отбор победи. За игра и стил на противника ще кажат треньорите. За Кипър нямам абсолютно никаква информация и не съм ги гледал.
- Може ли да се постигнат нови две победи?
- В съвременния футбол, преди да започнат мачовете, шансовете са 50:50. Много малко са отборите, които се отличават с класа над останалите. Възможно е всеки да победи всеки. Въпросът е ние да си свършим работата на терена.
- Доколко може България да се смята за фаворит срещу Кипър в първия мач, след като в последния официален двубой с този отбор загуби с 1:4?
- Не си го спомням този мач, но няма фаворити във футбола днес. Или поне са много малко на брой отборите, които могат да са такива. Нито ние, нито който и да е друг от тимовете в нашата група не е сред тях. Въпреки че имаме вече две победи.
- Какво е мнението ви за Лигата на нациите?
- Нямам никаква представа какво представлява този турнир и защо е направен въобще. Просто гледах първите два мача от него. Знам, че се събират точки, но нямам идея той ще ни помогне ли с нещо и защо е измислен. Много е объркано.
- Вече близо две години сте в Урал. Как се чувствате в тима?
- Чувствам се много добре. Руснаците са близки до нас по манталитет. Случих и на място. Градът е много хубав. На семейството ми му харесва тук. От клуба се отнасят много добре с нас.
- В момента сте на осмо място в класирането в Премиер лигата. Имате ли поставена цел този сезон?
- Преди началото на първенството нашият президент ни постави като задача да направим всичко възможно да се класираме за квалификациите за евротурнирите. Сезонът е дълъг и е рано да се говори дали сме близо до изпълнението й. Преди 3-4 кръга бяхме в зоната на изпадащите. Отборите още са много нагъсто. Това, че сега сме осми, не ни дава гаранция, че след два кръга няма да сме по-далеч или по-близо до поставената цел.
- Договорът ви е до края на настоящия сезон. Преговаряте ли за нов?
- Имахме вече разговор с ръководството за удължаването на контракта ми. Надявам се в скоро време нещата да приключат в положителна насока. Моето желание е да остана в Урал. Когато един човек се чувства добре като начин на живот и на игра, не е хубаво да сменяш често клубната принадлежност. Ако футболистът си е намерил мястото, по-добре да си остане там. Освен ако не е крачка напред с преминаване в голям отбор.
- С какво ви беше най-трудно да свикнете в Русия?
- С големите разстояния. През първата година ми беше много трудно да свикна, че трябва да летя по 7-8 часа за мач. Но вече нямам проблеми. Приемам го за нормално.
- Какво е нивото на футбола в Русия в момента? В България сме запознати с два-три отбора, които са традиционни участници в евротурнирите.
- Като във всяко първенство - има изявени лидери, грандове. Това са отборите, които често играят в Европа и са познати на всички. В първенството специално този сезон и миналия доста от тези грандове загубиха точки срещу по-скромни съперници. Това изравни много силите. По принцип в руската лига се счита, че ако имаш 32 точки, вече си се спасил. Но миналия шампионат имаше отбори с по 35-36 т., които трябваше да се борят за оставането си в елита. Нещата се промениха. Това дойде от факта, че много грандове загубиха точки и по-непретенциозните отбори имаха събран голям актив.
- Още ли ги държи еуфорията от световното първенство?
- Може да се каже. Поне за нашия отбор. Идват повече хора на мачовете. Това световно първенство се отрази много положително на футбола. Направиха се нови стадиони и това допринася за качеството на мачовете. Нашето съоръжение е едно от тях.
- Какъв е животът в Екатерининбург и как се чувства семейството ви там?
- Моята дъщеря, откакто съм дошъл, ходи на градина тук. Говори свободно руски. Съпругата ми също има с какво да се занимава. Градът е един от хубавите в Русия. Единственият проблем е, че става много студено. Слава богу, през тези месеци - декември, януари, февруари, нас ни няма тук. Тогава с отбора сме на лагери и подготовки. По това време температурите са минус 20-30 градуса. Когато дойдох първия ден, за да подпиша договора си, беше -38 градуса. И си спомням, че до последно се чудех какво да правя.
- Поддържате ли връзка с другите българи в Русия?
- С Ивелин Попов и с Петър Занев си пишем. Наскоро играхме срещу Енисей на Занев и се видяхме с него. Общувам с всеки, с когото мога. С Ивелин, когато имаме свободно време, си пишем често. С него сме израснали заедно в школата на Левски.
- Президентът на Урал Григорий Иванов беше казал, че искате след края на кариерата си да останете в Русия?
- Това е като шега между мен и него. Той ми каза на майтап, че ще ми продължи договора до 37 г. и след това направо да оставам и да стана треньор. Къде на шега, къде на сериозно после го беше казал и пред един руски вестник. Така че всъщност човекът може да го мисли сериозно. Това не е лошо като вариант за мен, защото тук ми харесва много. А и хората се отнасят добре с мен. Още е много далеч да го мисля.
- Значи обмисляте да останете във футбола и след края на състезателната си карира?
- Още се чувствам далеч от края на активната ми състезателна кариера. Но със сигурност треньорството е нещо, което ми допада. Бих се занимавал с него в бъдеще.
- Бяхте част от последния отбор на Левски, станал шампион. Защо девет години след това отборът няма нито един трофей?
- Това е плод най-вече на неуредици в ръководството. Много бързо се сменят треньори. Едно ръководство идва, после друго. Все някой с някой не може да се разбере. Това несъмнено рефлектира върху случващото се на терена и в главите на футболистите. Докато на върха всичко не си дойде на мястото, нещата няма да се променят много в положителна посока.
- След „синята приказка" в Европа всички очакваха Левски да стане хегемон. Нещо, което направи Лудогорец.
- Случилото се с Лудогорец не би трябвало да изненадва никой. Вижда се каква стабилна организация имат. Всичко тръгва от върха. Ако има ясна визия и организация там, всичко друго си идва на мястото. Именно така е в Лудогорец.
- Направихте вашия пробив във футбола, когато бе „синята приказка" в Европа. Кой мач е незабравим за вас?
- Първият, който изиграх като титуляр, беше срещу Челси на „Стамфорд бридж" (0:2). Този двубой няма да забравя никога. Като еуфория и емоция ще си остане в мен завинаги.
- Следите ли какво става в клуба и сега?
- Когато мога, гледам мачовете на Левски. Стига да не съм на лагер или не пътувам. Но само това. Нямам никаква информация какво се случва. Сега изглежда, че при новия треньор отборът е в подем и върви към подобрение. Докъде ще стигне то и ще има ли по-дълготраен ефект, само времето ще покаже. Нещата пак опират до изграждането на структура на клуба и неговото управление.
