Играе в чужбина. Печели добре. Харесва чалга. Женен е за красива попфолк певица. Кръсти сина си на себе си. Цапнат е в устата. Непрекъснато е в новините и днес отново ще бъде, защото се очаква да го наградят за футболист №1 на България за 2015 г. Ивелин Попов си е футболист отвсякъде, и то в класическия смисъл, който народът влага в тази дума. Амбициозен, пробивен, нахакан, талантлив и безпардонен. Един от малкото, които разчупват скуката и стандарта в безличния БГ футбол.
Самият Ивелин Попов, или Попето, както го наричат, признава - изминалата 2015-а беше лоша. Националният отбор се срина в европейските квалификации. Той изпусна купата на Русия с екипа на „Кубан" в загубения с 1:3 финал срещу „Локомотив" (Москва). На фона на пълната трагедия в българския футбол - сгромолясва-нето на ЦСКА и „Локомотив" (Сф) във „В" група, изваждането на „Литекс" и позорното отпадане на всичките ни отбори още в първите кръгове на европейските турнири, короната за играч на годината някак губи тежест. Което е много тъжно. Но трябва да се награди някой и Попето го заслужава, макар че вероятно ще стане №1 за година, която далеч не му е най-добрата. Като в приказката, че в царството на слепите и едноокият е цар. В такова царство се е превърнал футболът ни, но нека не омаловажаваме труда на 28-годишния футболист. През лятото той осъществи трансфер в руския колос „Спартак" (Москва) и бързо се наложи там, а за националния отбор си остава лидер, дори да играе на куц крак.
Попето ще е вторият победител поред (след Владислав Стоянов от „Лудогорец" за 2014 г.) и третият (заедно с Георги Миланов от „Литекс" за 2012 г.) в последните четири издания на конкурса за футболист на годината, без да е играл в първите отбори на „Левски" и ЦСКА.
Ивелин започва в школата на „Септември" и до днес може да бъде видян на стадиона в „Красна поляна" да вика за своите наследници. После изкарва почти пет години в „Левски", но не му предлагат професионален договор и отива в холандския „Фейенорд". Там не успява да се пребори за картотека, връща се в България и почва в „Берое", но „Литекс" го забелязва на турнира „Юлиян Манзаров" и го прибира с 5-годишен договор. Чак в Ловеч блесват неговият талант и труден характер. Играе силно, но и се забърква в скандали, провокира публиката с неприлични жестове, скара се с треньори от калибъра на Любко Петрович. Дори клубният шеф Гриша Ганчев се включи в неговото превъзпитание, като го прати да полага общественополезен труд за назидание. Излиза в чужбина - първо в турския „Газиантеп", после в руския „Кубан" (който му дължи 600 000 долара към днешна дата) и сега в „Спартак". На 22 години става най-младият капитан на националния отбор, за България до момента има 58 мача и 10 гола. Но с държавния тим е преглъщал и срам. Като изпуснатата дузпа срещу Малта (1:1) през 2014 г., когато скандализира с изказването си: „Прибрах се и пих пет аулина, отворих една бутилка уиски и удавих мъката, на сутринта, без да мигна, тръгнах в 6,30 за летището".
Голямата уста на Попето стана любима и на руските медии, които често я цитират. Само преди няколко дни българинът пак влезе в новините с майтапа, че дори да е качил 1 кг по коледните празници, е напълнял по-малко от бременната си съпруга Елена Паришева. След сина Ивелин-младши тя ще го дари тази година с втора рожба - момиче.
Попето изкара празниците в родината, прекарвайки част от времето в любимото си занимание - игра на карти. Още една област, в който израсналата в столичния квартал „Коньовица" звезда обича да оставя съперниците си капо. Днес той е вале пика в тестето от карти на българския футбол.
Ангел Виденов, „Труд”
