Разговаряме с треньора във фоайето на хотел "Айсберг" в Боровец, където ЦСКА е на лагер. Германската точност на Дочев не ни изненадва - той излиза от асансьора в уречения час и се настанява в едно от сепаретата, за да отговори на нашите въпроси
- Г-н Дочев, вече трети ден ЦСКА е на лагер на Боровец. Доволен ли сте от условията тук и как протичат тренировките?
- Засега условията са много добри. Както виждате, намираме се в добър хотел, с басейн и всички останали удобства. Това ни позволява през свободното време да се възстановим и да се отпуснем. Терените, на които протичат заниманията, са в добро състояние, което е най-важното. Няма обаче да говорим за съблекалните! Те сигурно са на 30-40 години и може да си представите как изглеждат. Общо взето всичко върви по план.
- Към отбора най-накрая се присъедини и Елиот Гранден. Говорихте ли вече с него за закъснението му?
- Не, още не съм. Мисля да го направя днес. Ще проведа разговор както с Гранден, така и с Мишел Платини. Те са хората, които не са в добра форма, защото са назад с подготовката. Има нужда от допълнителна работа с тях и заради това тренират повече от другите. Пак казвам - това отсъствие на Елиот Гранден цяла седмица въобще не е по мой вкус. Действително ще трябва да изясним тези неща с него. Той твърди, че е имал уважителни причини, откраднали му документите.Въпреки всичко смятам, че има друг начин за комуникация.
- Да поговорим за селекцията, която направихте. Привлякохте само чуждестранни футболисти до момента. Запознат ли сте добре с техните качества? И въобще вие ли ги искахте в ЦСКА, или идват по настояване на спортния директор Емил Костадинов?
- В интерес на истината аз българското първенство не го познавам добре и не мога да кажа какви качества притежават футболистите в него. Естествено, доверих се на Емил Костадинов за чуждестранните играчи. Досега информацията, която имам за новите ни футболисти, е добра и нямам основание да вярвам на нея. Лошото е, че се изкривяват нещата. Не мисля, че е фатално да привличаме чужденци. Едва ли Йоан Андоне е познавал повече отбора на ЦСКА, когато е дошъл, отколкото аз го познавам. Това са нормални неща във футбола. Не го разбирам това деление на футболистите на българи и чужденци. ЦСКА е едно цяло и всички тук имаме общи интереси, без значение от коя държава сме. Отдавна вече няма граници. Всички сме една обща Европа. Вие, журналистите, обръщате доста внимание на тези неща и се получават излишни дрязги.
- През зимата обаче ЦСКА също привлече няколко чужденци, които вземаха големи заплати, изиграха едва 4-5 мача и си тръгнаха. Не се ли опасявате, че и сега може да стане така?
- Не. Разбира се, има известен риск, като привличаш футболист, когото не си виждал. Това обаче е така и когато става въпрос и за играч от вътрешното първенство. Никога не може да си убеден, че си уцелил трансфера.Възможно е въпросният футболист да се представя отлично в отбора си, да го вземеш в ЦСКА и формата му да не е същата. Може да се окаже, че не е дорасъл психически за голям клуб с високи цели. Не ме разбирайте погрешно. Аз също желая да се развиват българските футболисти. В моята ситуация обаче това е невъзможно. Ето, признавам си пак - не познавам българския футбол добре. Имам представи, гледал съм мачове по телевизията, но трябва време, за да вникна детайлно.
- В английската преса се появи информация, че нападателят на Селтик Килиан Шеридън е много близо до трансфер в ЦСКА. Това така ли е?
- Конкретно за имена не искам да говоря. Знаете, че искаме да се подсилим с още двама играчи на постовете ляв краен защитник и централен нападател. Преди да привлечем въпросните футболисти обаче, искаме да уредим други, които вече са тук, при нас. Говоря за Спас Делев и Борис Галчев. Все още има въпросителни около тяхното закупуване и то не е 100% сигурно. Трябва в скоро време да доуточним нещата с Пирин.
- Каква е причината да се върнете в България и да работите тук след 18 години в Германия? Особено като се има предвид нивото на футбола ни.
- Ще е интересно за мен по време на контролите ни в Германия да сравня нивото на ЦСКА с местните клубове. Тогава ще видим разликата. Там ще имам по-голяма база за сравнение. Немския футбол го познавам наизуст. В тези срещи ще разбера докъде сме стигнали и какво имаме да подобряваме. Относно решението ми да се върна в България - единствената причина е, че в ЦСКА има много потенциал. В момента дори работим под възможностите си, някъде на около 60%. Остават още 40%, които не сме реализирали.
- Защо тези оставащи проценти да не ги извадя аз на показ?
- С мен като треньор ЦСКА да покаже най-доброто, но което е способен. Това искам и именно това ме мотивира. Ако вземеш един отбор, който е достигнал върха си, като треньор имаш по-малко шанс да покажеш уменията си и да се развиваш.
- Какво се е променило в ЦСКА от момента, в който си тръгнахте като футболист, досега?
- Да ви кажа честно, от това, което виждам до момента, няма някаква голяма промяна. Тя обаче е негативна, ако говорим за стадиона ни. Като си тръгнах, "Народна армия" беше сред най-хубавите в България, а сега "Българска армия" се е превърнал в една руина. Това е тъжно. Недопустимо е такъв стадион да бъде занемарен и да изглежда в това зловещо състояние. Другото нещо, това си е мое лично мнение, което малко ме изненада, е, че тук има недоверие у хората. Недоверие за промяна, за нещо добро, за нещо положително. Това се усеща. Преди в ЦСКА имаше повече еуфория, всички бяхме като едно семейство - футболисти, треньори и ръководители.
- Само през миналия сезон ръководството на клуба смени трима треньори. Спокоен ли сте за поста си, защото в България се чуват освирквания още при първата грешна стъпка?
- Не мисля за тези неща, защото, ако тръгна да го правя, само ще загубя излишна енергия. Искам цялата енергия, която имам, да я предам на момчетата.Моята професия е рискова.Дали ще съм в ЦСКА, дали другаде - риск винаги има. Така че тези неща въобще не ме притесняват. Концентрирам се само върху моята работа. Искам да дам най-доброто от себе си, от моите знания и опит. После, ако се стигне до някакъв катаклизъм, да не изпитвам вина. Държа тогава да знам за себе си, че съм направил всичко, което съм могъл. Сега е моментът да вземам решения, а не когато дойде неуспех, да се вайкам и да казвам: "О, ама аз трябваше да направя това или онова." Аз нося отговорност и затова искам аз да си вземам решенията, както е до момента.
- Друг проблем в ЦСКА са честите забавяния на заплатите. Говорихте ли с ръковдството на тази тема? По наша информация футболистите и в момента имат да получават пари.
- Доколкото разбрах, да не се плаща навреме, е практика в България. Не е така само в ЦСКА, а в почти всички клубове. Предполагам само в Черноморец (Бургас) е по-различно. И аз не съм привърженик на такива неща, но това е положението. Футболистите обаче трябва да разграничават нещата. Те, в крайна сметка, си получават заработените суми. Някой път по-късно, друг път по-рано, но си ги вземат. Естествено, че съм говорил с ръководството на тази тема. С Емо Костадинов също разговаряхме. Казаха ми, че се работи по този въпрос и нещата ще бъдат все по-добре. Имам основание да им вярвам. Трябва да проявим и малко разбиране в тази ситуация. В последните години са направени, без да критикувам никого, някои ръководни грешки в ЦСКА, които струват много пари на клуба. Знаете, че се дължат известни суми на институции и други отбори. Това усложнява нещата, но в момента е неизбежно. С добра политика и стабилно мислене положението ще се подобрява. Работим по този въпрос. Съкратихме състава. Опитваме се да намалим количеството, да вдигнем качеството, да спестим малко пари. На правилен път сме, но това е процес, който не става от днес за утре.
- Всеки нов треньор на ЦСКА обещава на феновете титли и купи. Вие ще го направите ли?
- Аз обещавам единствено да дам най-доброто от себе си. Много е лесно да се говорят празни приказки, да обещаваш отличия. Трябва обаче това, което се обещава, да има покритие. Аз мога да обещая, ако ми се дадат всички права, свободи и финансови възможности да направя това, което искам. Но това не е факт, така че всичко е много относително. Знам, че можем да станем шампиони. Не го обещавам, но това са ни целите и вярвам в това нещо.
- Изкарахте дълги и успешни години в Падерборн. Какво значат този клуб и този град за Павел Дочев?
- С течение на годините Падерборн се превърна в мой дом, в мое семейно гнездо, ако мога така да се изразя. Това стана, без да го планирам и очаквам. Там е моето семейство и там се чувствам много добре. За съжаление преди няколко месеца имах известни разминавания с президента на Падерборн и просто пътищата ни се разделиха. Имах големи амбиции за отбора. Изградих нещо, което на практика ми отнеха, и съм разочарован. Но така е в живота. Приемам нещата и гледам напред.Падерборн е миналото ми, ЦСКА е моето бъдеще.Единственото, което действително ми липсва, са семейството и приятелите.
- В момента тече световно първенство в ЮАР. Какво мислите за качеството на мачовете до момента? Германия ли е вашият фаворит за краен победител?
- От сутрин до вечер съм ангажиран с ЦСКА и съм гледал много малко от мачовете до момента. Вече два пъти ме канят в телевизията да коментирам, но аз отказвам, защото няма да бъда полезен на зрителите. Не съм подготвен. Гледам бегло мачовете. Имам чувството обаче, че първенството не е достигнало връхната си точка. Футболът на световното още излиза от зимен сън. Тепърва ще идват емоционалните мачове с по-качествени игри. Все по-малко са отборите фаворити, а силите са изравнени. Ще излъжа, ако кажа, че не стискам палци за Германия. Но още ми допадат Аржентина и Испания. Тези два отбора играят комбинативен и динамичен футбол. Когато испанците станаха европейски шампиони, показваха футбол, който направо си беше еликсир за душата. Искам пак да гледам такова зрелище.
Ангел Домусчиев, "7 дни спорт"