-Г-н Пенев, напоследък името ви се свързва като наследник на Стойчо Младенов в ЦСКА. Има ли наистина шанс това да се случи?
-Не смятам да сменям никого. Аз уважавам много своите колеги и винаги бих им помогнал, ако имат нужда. Не е лошо понякога да седнем да пием по едно вино, по едно кафе. Да поговорим, без, разбира се, да разкриваме тайни.
-Как бихте коментирал представянето на ЦСКА от началото на сезона?
-Разберете, че който и да водеше отбора, щеше да му е много трудно. Всеки трансферен прозорец идват много нови футболисти, обаче и много си тръгват. Така хаосът става пълен, защото всеки път трябва да се гради нов отбор. Крайно време е да започнем да налагаме юноши, защото това е пътят.
-Отпадането от Мура ли е най-големият срам в историята на ЦСКА?
-Не мисля. Всеки голям отбор е падал от по-слаби. Ние сме губили от албанци. През последните 20-30 години пък Левски отпада от много различни тимове. Случват се тези неща във футбола.
-Според вас ще се стигне ли до смяна на властта в ЦСКА?
-Аз мнение по този въпрос не може да давам. По-добре се обърнете към „Титан". Истината е следната - трябват пари. Не да вземеш клуба за 1-2 години и след това да се чудиш какво да правиш.
-А приветствате ли евентуалното завръщане на Христо Стоичков в ЦСКА?
-Дай Боже Ицо да се върне в ЦСКА. Той е футболен човек, който може да помогне на отбора. С времето човек уляга, но характерът си стои. Трябва да разберем, че преливането на футболист в треньор, а след това и в шеф е Много трудно. Тук е вашата работа на журналистите, да му дадете време. Аз съм минал по този път и знам, че не е никак лесно.
-Коментарът ви за решението на Димитър Бербатов да откаже поканата на Любо Пенев?
-В историята си националният отбор се е справял и в много тежки моменти, без много големи футболисти. Митко е един от най-добрите наши играчи, но е взел решение да не играе повече за България и ние трябва да го уважим. Бербатов от 30 години го критикуваме. Все пропускал, все не играел сериозно. Навремето същото беше положението с Кот-ков, Якимов и Жеков. Може би заради това Митко стана толкова известен. След като него го няма в отбора, се отваря възможност за момчетата от Ли-текс, от Разград да покажат на какво са способни.
-Да, но няма нито един футболист от ЦСКА, а от Левски е само Владимир Гаджев?
-Няма. Но ако обаче някой трябва да бъде критикуван, ще вземем един от ЦСКА и го почваме. Може и Димитър Бербатов да вземем (Смее се.)
-Какво очаквате от мача с Италия в петък?
-Италия си е Италия, а България си е България. Чета, че идват с младоци, с неизвестни футболисти, имат проблеми, но те са Италия. Не са румънци, турци или албанци. След толкова много лоши дни за българския футбол смятам, че е дошло време и ние да се усмихнем. В петък може да си вдигнем самочувствието с една победа. Дори и с равен. Ако паднем, ще задълбаем още повече. Ще се върнем отново към нормалното ежедневие. Ще говорим само за ЦСКА и Левски. Добре, че ЦСКА още съществува, за да има какво да се коментира.
-Това, че отборът се води от човек с фамилия Пенев, гарантира ли успехи?
-На Любо футболът му е ясен. Той знае, че в отбора трябва да има дисциплина, защото само така се постигат успехи. В последно време в България цари хаос и няма никакъв ред и заради това успехите липсват. Любо пропусна световното в САЩ заради болест. Дал е много на България и заслужава да класира отбора на световно. Той направи голяма кариера в Испания - в Атлетико, във Валенсия и Селта. Знае всичко за играта. В контролите, откакто Любо е треньор, се вижда прогрес в играта ни.
-Вие сте побеждавали големи отбори като Италия, Германия, Франция и Аржентина. Каква е рецептата за успех над световните сили?
-Аз на Любо не мога да му давам съвети. Всички знаем, че срещу Италия или срещу който и да е друг голям отбор трябва да вкараме първи гол. И да го задържим до края, разбира се. Няма никакво значение кой вкарва попадението. Не е задължително това да е нападател. Може и защитник. Всички знаете колко важни за България голове са вкарвали защитниците - Трифон Иванов, Георги Димитров... Искам да кажа на отбора да бият отдалеч. Да пробват удари и да не бъдат егоисти. И с половин на нула да бием, да бием. Това е важното. Няма значение как ще се случи това.
-Не е ли време да си върнем на Италия за загубата на Мондиал'94, която ни лиши от финал?
-Мачът между нас и Италия през 1994 г. си беше напълно нормален. Но един човек (б.р. -визира съдията Жоел Киню) реши да вземе нещата в свои ръце. Не може да му се сърдим. Така е преценил, така е отсъдил. Аз имам много добри спомени от този мач. Знаете ли, че в първите ни двубои на мондиала в САЩ никой не ни познаваше. Нямаше една българска фланелка на стадиона. Постепенно обаче станахме интересни на хората. Започнаха да ни питат откъде сме, да се интересуват от нас. Тогава вече се видя, че всички осъзнават какво е България. А относно мача с Италия мога да кажа, че колкото пъти и да го гледам на запис, виждам, че той е бил абсолютно равностоен. Просто те имаха Баджо, а нашите защитници - Хубчев, Цанко, Трифон, допуснаха грешки. Но това е нормално.
"Меридиан Мач", Богомил Русев
