Той бе наречен Магията на ЦСКА. При това не oт кой да е а от един oт символите на клуба Стойчо Младенов. Факт е, че след като дългият терор на БФС срещу бразилеца спря и той получи картотека, "червените" заиграха по съвсем различен начин. С Платини разговаряме непосредствено след края на мача за Купата на България, завършил 2:0 за "армейците". И, разбира се, един от головете е на Мишел.
Мишел, нека те върна към един не особено приятен момент когато БФС не ти позволяваше да играеш за „червените"...
- Много трудно ми беше. През цялото време обаче вярвах, че ще получа шанс да играя. Ръководството направи всичко възможно да мога да получа картотека и затова бях изключително доволен.
- Не са много чужденците, които са имали два шанса да играят за ЦСКА. Какво е за теб този клуб?
- Не искам да бъда като някои, които казват твърде силни думи само за да се харесат на феновете. ЦСКА за мен е любим клуб, който почва все повече да ми харесва. Сега като си давам равносметка за нещата, 30% от живота ми са минали в ЦСКА.
- Има ли сили сегашният отбор на „червените" да постигне нещо голямо?
- Нашият отбор трябва да играе с повече себераздаване, по-концентрирано и нещата ще дойдат на мястото си. Сега ръководството трябва да направи нова селекция, за да стане ЦСКА по-силен. Иначе мога да кажа, че с тези съотборници в момента се разбирам прекрасно и можем да постигнем успехи.
- Националният селекционер Любослав Пенев изрази готовност да ти изпрати повиквателна. Какво мислиш по този въпрос?
- Аз съм много щастлив от този факт. Сега искам ЦСКА да стане шампион и след това да играя за националния отбор. За мен това е много важно. Платини ще отиде там, където го искат. Ако получа повиквателна, ще я приема с гордост и удоволствие.
- Работите ли по изваждането на български паспорт?
- Надявам се още в началото на годината да получа български паспорт. Тук съм от 5 години и очаквам нещата да станат без проблеми.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Не правя нищо по-специално. Излизам на кафе и дискотека, с приятели ходим на кино. Когато имам жена до себе си, обръщам внимание на нея.
- Кое от големите първенства следиш с най-голям интерес?
- Любимите ми мачове са от Англия. Когато сме на лагер, гледаме много футбол и обсъждаме. Емоцията обаче във Висшата лига е най-голяма. Там и уважението между играчите на терена е на първо място.
- Мислиш ли за трансфер в голям клуб?
- На този етап не ме вълнува този въпрос. Аз лично искам да остана в ЦСКА до края на договора си. А и не знам да има оферти за мен. Добрите игри с червената фланелка ще ми донесат място в националния. Това е най-важното за мен.
- Преди няколко седмици излезе информация, че ти и Тасио сте нарушили режима преди мача с Черно море.
- Какво аз правя извън терена не интересува никого. Какво говоря с треньора в съблекалнята е само наша работа. Думите на Майкъла са си лично негови. Моята работа е на терена и там може да ми се дава оценка.
- Разбираш ли се със Стойчо Младенов?
- Определено да. Когато той има изисквания към мен, аз правя всичко възможно, за да ги изпълня по най-добрия начин.
- Не мога да не те попитам за проблемите, които имаше с Драголюб Симонович.
- Той нападаше всеки един футболист на ЦСКА, не само мен. Дори мога да кажа, че повече си патеха другите. Атакуваше ни, без да се съобразява какво говори. Казваше: „Нямате желание да играете, нищо не става от вас" и други такива. Това не го разбирам аз.
- Какво ще кажеш за собствениците на ЦСКА?
- Те са шефовете и трябва да се съобразяваме с тях. Плащанията на заплатите се бавят, но навсякъде е така. В Динамо (Букурещ) беше по същия начин. Каквото ми е обещано от Димитър Борисов съм си го получил. Ако футболистите получаваме заплатите си навреме и резултатите ще са по-добри.
- Преди ЦСКА си играл в много други страни. Какви са твоите впечатления?
- Започнах кариерата си в малки бразилски отбори. Тогава нямах особено желание да изляза от Бразилия. Исках да играя футбол и да съм близо до семейството си. Впоследствие всичко се промени и трябваше да почна да печеля пари. Това бе свързано с излизането ми да играя извън родината. Играл съм в Китай, Португалия, Унгария и Мексико, като навсякъде престоят ми бе от шест месеца до една година. Когато дойдох в България, хората ми харесаха. Чувствам се спокойно и затова останах. Всичко тръгна много добре. В другите държави нямах търпение и затова си тръгвах.
- Отиде в Динамо (Букурещ) след бой с техни играчи в контрола. Как те приеха?
- Съвсем нормално беше да не бъде добре. Никой не каза нещо лошо за мен в Динамо (Букурещ), въпреки това през цялото време аз не се чувствах техен футболист. В Динамо всички ме гледаха накриво. Като футболист за мен бе много трудно там.
- Имаше ли други проблеми там?
- Треньорът искаше да играя като халф, а аз се чувствам най-добре на върха на атаката. Ако ми бяха дали шанс като централен нападател, можеше да е различно.