Последното интервю на Едуард Йорданеску като треньор на ЦСКА-София

Старши треньорът на ЦСКА-София Едуард Йорданеску даде обширно интервю пред БНТ.
 

- Не е много по-различно от това в Румъния. Разбира се, усетих негативен подход от някои страни от самото начало. Вероятно, защото много хора не приемат добре идеята, че млад треньор като мен може да стои начело на клуб с такава история и толкова много почитатели. А и все пак чуждестранните треньори в българското първенство не са много. Нормално, не всеки го приема, но тези хора трябва да знаят, че аз съм дошъл тук да работя. В съвременния футбол много чужденци работят в различни страни - не само треньори, ръководители. В Румъния също има българи, най-вече играчи. Не мисля, че това трябва да е проблем. Опитвам се да вникна във всяка позиция, уважавам всички мнения. Но това не значи, че трябва да се съгласявам с всичко. Опитвам се да правя добре неща за отбора и неговото развитие. Това е главната ми цел.
 

- В румънската преса се писа много за предложенията, които имах. В последната година наистина имах добре подплатени финансово оферти и от Румъния, и от чужбина. Но когато бях поканен от ЦСКА, приех много бързо, разбира се след разговори, в които трябваше да изясним целите пред мен, стъпките, които трябва да приемем, и това какво очаква клубът от мен. Приех, защото това е клуб с голяма история, с традиция и много фенове. Клуб, отворен към обществеността. Клуб, който се цели към участие в Европа и към трофеи. Това е много важно за млад треньор като мен. Все още съм убеден, че направих правилния избор. Когато дойдох, обещах, че ще вложа всичко, което знам, цялата си страст, цялата си енергия за отбора. Това е, което се опитваме да правим - с много работа да вдигнем нивото на тима. 
 

Разбира се, повечето общности, не говоря само за България и не само във футбола - в много сфери е така, искат победи и постигане на цели веднага. Но истината е, че това идва постепенно. Трябва да се извърви определен път. Не можеш да станеш победител от вечерта до сутринта, когато се събудиш. Не стават така нещата. Не мога да вляза в съблекалнята и да кажа на играчите: "Победете!" и те със сигурност да победят. Те трябва да работят много, да се приспособят към моите методи. Мога да ви гарантирам, че топ отборите в Европа тренират по сходна методика като нашата. Трябва да се разбере философията на играта, трябва да се тренира с интензивност, сраст и отдаденост. Само ако това се случва винаги, може да се израства.

- Виждате, че когато ме попитат за мнение за даден мач, се опитвам да говоря обобщено за играта. Казвам обаче и неща, които желая да стигнат до ушите на моите футболисти. Но избягвам да назовавам имента и да критикувам конкретни играчи публично. Искам да градя манталитет, начин на мислене, искам играчите да бъдат силни личности, а ако ги критикувам пред обществото, личният им авторитет би пострадал. Не искам това. Но искам характерът на всеки един да работи в името на отбора, а не в техен личен интерес. За мен никой играч не е звезда сам по себе си. Звездата е отборът. Ние всички сме наети тук, за да работим за отбора. А не отбора за някоя индивидуалност. Затова, както казах, избягвам да назовавам определени играчи в негативен план. Разбира се, налага се да давам оценки, които не са позитивни. Преди всичко трябва да съм реалист. Ако непрекъснато говоря как подкрепям играчите за всичко, някои ще кажат, че не разсъждам рационално и логично. Така че отчитам някои отрицателни наблюдения. И понякога го правя преднамерено, за да ме чуят играчите.

- Първо, откакто съм в ЦСКА избягвам да говоря за ръководството и собствениците. Защото не искам думите да бъдат интерпретирани недобросъвестно. Но трябва да кажа, че се радвам на пълната подкрепа на хората зад отбора. Това са разумни хора, които разбират футбола. С тях можеш да седнеш и да разговаряш по всички важни въпроси. Когато дойдох, бяха минали пет кръга от първенството. Казах им, че от моя гледна точка това е сериозен недостатък. Исках да е ясно. Предпочетох да приключим преговорите, да си тръгна, а те да търсят друг треньор, отколкото да ги подведа. Вече беше минала подоготвовката на отбора и тя е била проведена без мен. Имам си свои методи, мои начини в подготвителния процес. Сега чакам зимната пауза, за да подготвя целия отбор на едно и също ниво, да направим добри тренировки и да вървим напред.

Друг проблем беше, че не участвах в процеса на селекцията. Когато дойдох, 90% от разширения състав вече беше тук. А смятам, че селекцията трябва да бъде съобразена със стила, който треньорът налага, неговата философия. Трябва да се създават профили на играчи за всяка позиция. Да се търсят играчи, които могат да се съчетаят едни с други спрямо своите качества. Не е лесно. Не става да видиш някой добър играч и да кажеш: "Добър е, взимаме го и на следващия ден той да е Роналдо. Не, той трябва да се адаптира към начина на работа, към стила на игра. Футболистът със своя профил трябва да може да се интегрира в отбора и в ежедневната работа. Затова казах, че искам да участвам пълноценно в подбора на футболисти, защото наистината е много важно. 

Да се формират профили, които да бъдат търсени, да се наблюдават внимателно определени играчи и да се привлекат играчи, които считаме, че ни трябват. Не ни трябват някакви качествени играчи. Трябват ни точно определени играчи с точно определени качества. Това е още един минус. И то голям. И още една съществена трудност - аз дойдох за шестия кръг на първенството. И още пристигаха нови футболисти. След мен дойдоха шестима нови играчи. Те пристигнаха с много ниско ниво на физическа форма. Защото не са водили пълноценни тренировки. Така че първо трябваше да положим усилия, за да вдигнем тяхното ниво до това на останалите. А това отнема доста време и много усилия. Далеч по-лесно е да работиш с целия състав, отколкото да го разделяш на групи. Да, и това беше негативно условие. 

Естествено хората очакват от нас бърз прогрес. Това, в което съм убеден, е, че този състав има потенциал, има качествата да върви напред. Но е нужна много работа и много време, много разговори и анализа пред колектива. Опитваме се да подходим аналитично, да разясняваме на всеки какво се очаква от него, каква е ролята му на терена. На тези футболисти им трябва време - време да разберат това. И още нещо... Не ми се искаше да го споменавам, но... Срещнах проблем, който го има в Румъния. Много от футболистите не са подготвени на нужното тактическо ниво. С тях трябва да започнеш едва ли не от нулата - от пласирането, да им обясняваш основни неща, да ги коригираш... Убеден съм, че прогресът ще дойде. През зимата дърпаме чертата, имаме още пет мача. Ще направим комплексен анализ, аз ще представя такъв на ръководството и собствениците на индивидуална база със съответните изводи. И да, има голяма вероятност да поискам подкпрепление от нови играчи. Но не мислете, че ще сменим половината отбор. Не мога да си позволя отново да започна отначало. Вероятно трябва да посочим три-четири поста и да потърсим футболисти, които веднага могат да се включат и да добавят стойност към отбора.

- Имам ги в главата си. Някой неща вече са напълно ясни. Но за други, още чакам. Защото някои въпроси чакат отговори в последните пет кръга. Доверявам се на футболистите, но трябва да покрием някои позиции. Разберете и друго - не е моментът тези въпроси да получават публичност. Не е честно, а и трябва да видим в тези предстоящи пет мача как ще се справим всеки. И след това идва моментът за заключенията. Разбира се, тогава ръководството пък може да направи анализ на моята работа. Но аз виждам шефовете всеки ден на тренировките. Те знаят как водя заниманията, знаят, че залагам на интензивност в тренировките, искма да виждам агресия в тях. Знаят, че отработвам много тактически елементи. Така че имат формирано мнение за моята работа.

- Това беше изискване, което поставих на масата още при първата ни среща. Казах, че от спортно-техническа гледна точка аз съм човекът, който знае най-много за отбора. Не обичам да се изхвърлям и да говоря самохвално. Но аз съм тренорът.Готвил съм се за това много, много години, ходил съм в чужбина, за да наблюдавам как работят колегите в топ първенствата. Вложил съм доста време да гледам тренировки, да разговарям с треньори, да участвам в курсове по цял свят. За това считам, че съм добре подготвен. Така че на спортно-техническо ниво аз съм човекът, чийто думи са най-близо до реалността. А и все пак аз съм този, който работи с футболистите. Знам дори кой как е спал. Затова и ръководството се доверява на моята преценка. Често ме питат за мнение за играчи, за мачове... 

- Когато подписвах договора, казах, че не мога да поема отговорност за спечелване на титлата в първия сезон. Заради всички онези негативни условия, които посочих. Ръководителите се съгласиха с това и поставиха цел за завършване сред първите три в крайното класиране. За да постигнем това, ние пак трябва да имаме резултати. Не можем да кажем, че само градим отбор и не гледаме резултатите. Медиите и най-вече феновете имат големи очаквания. Искат веднага отборът да заиграе като Барселона. Вярвайте ми, аз изповядвам нападателен футбол. Със сигурност не играем като Барселона. Със сигурност всички отбори в Европа се стремят да играят като топклубовете - Барселона, Реал Мадрид, Сити, Юнайтед, Челси... Но това не е лесно. Затова трябва да се работи, нужно е качество. Но харесвам офанзивния футбол. На това залагам. Опитвам се да отправям послания за нападателна игра към моите футболисти. Да атакуват, да градят, да държат топката. Но искам да играем динамичен футбол, на висока скорост, с интензивност, понякога искам и да играем във въздуха, да доставяме топки в наказателното поле на съперника, да създаваме положения. Не да играем на бавно темпо. Искам и да сме разнообразни, да преливаме бързо от едната фаза в другата. Всичко това трябва да бъде наложено на играчите дори на подсъзнателно равнище, да влезе в техните глави, да се отработва всеки ден, да влезе в кръвта им. Не става да им кажеш: От утре играйте така! Не се получава по този начин. Искам да надградя нивото на отбора и темпото на отбора. Дори в предишния мач със Славия имахме своите силни моменти, имахме и своите слабости. Искам да кажа, че уважавам съдиите в България. Тази забележка съм я казвал и в Румъния: Обичам съдиите да дават свобода на играта. 

Да приемат, че това е игра за мъже, да не поощряват симулациите. Един играч пада на тревата и се губят 2-3 минути. След пет минути друг играч пада. А вратарите залагат топката и се бавят 1-2 минути до изпълнението. Това не е добра услуга за българския футбол. Нито вие, журналистите,нито феновете искат да виждат това. Искат да гледат футбол на високо  темпо. Искат да видят битка за топката. Да видят наситена с действие игра. Ето това искам да изградя в тренировките. Това е начинът, по който искам да играем. Надявам се, че отборът ще постигне това някой ден.

- За мен възможността да си взаимодействам, да комуникирам със Стоичков е нещо фантастично. Разговаряхме преди да дойда. След като пристигнах, продължихме да поддържаме връзка. Жалко, че той е толкова далеч и не може да бъде близо до отбора. Защото искам играчите да гледат на него като на пример. И не само на него. В клуба има и други големи футболисти, които аз желая да са близо до отбора. Желая да бъдат пример за всички. Искам играчите да ги глеедат с уважение, но и с воля да бъдат като тях. Аз също разговарям с тези личности, съветвам се с тях, това не е срамно. Питам ги за мнението им. Питам Христо за това как вижда потенциала на играчите, как вижда отбора... Не бих подминал никоя добра идея, която би била от полза за клуба. Разбира се, ще потърся логиката на това, което чуя, ще го анализирам за себе си. И ако стигна до извода, че това може да помогне, ще го приложа в работата си.

- Свикнал съм с това. Дълги години не ми беше лесно, защото хората имат големи очаквания и са склонни да правят сравнения. А аз не желая това. Защото за мен той преди всичко е моят баща. Той е успял футболист, след това и много добър треньор с фантастични постижения, но в човешки план той е мой баща, както и глава на нашето семейство. И разбира се, аз му отдавам цялото си уважение. Както и на своята майка. Цял живот съм се радвал на постиженията и слава на баща ми. Но! Той си е той, а аз съм си аз! Да, опитвам да взема от него много неща, които считам за полезни за моята кариера. Но винаги съм казвал пред медиите, че не се опитвам да копирам модели. Възхищавам се на топ треньорите в Европа, опитвам се да видя как те са организирали своята работа, как водят тренировките, как водят мачовете си, но не копирам никого. Опитвам се да намеря своя си път и да стигна до славата по свой собствен начин. Така че, на вашия въпрос, вече съм свикнал. Когато ме питат за баща ми, казвам, че го уважавам и обичам, щастлив от всичко онова, което е постигнал. Но държа, че той си е той, а аз съм си аз!
 

- Разбира се, че искам да съм прагматичен, защото всеки треньор иска да има един гол от едно положение. Но искам отборът ми да контролира мача, особено когато говорим за българското първенство. Искам да имаме характер. Да излезем на терена и да играем с характер. Дори да направя най-добрите тренировки на света, това може да се окаже безпредметно, защото хората ги виждат само в събота или неделя. Така че играчите могат да бъдат страхотни в тренировките, но ако не са на същото ниво в мача, това няма значение. Хората идват на стадиони и оценяват на база видяното в тези 90 минути. Не ги интересува нищо друго. Затова футболистите трябва да пренесат добрата работа в тренировките към мача в края на седмицата. Затова казвам, че играчите трябва да излязат на терена със самочувствие, характер, за да почувства и съперникът, че ни сме уверени в своите възможности. 

Когато не притежаваме топката, да пресираме, да отнемем колкото е възможно повече топки в противниковата половина или третина. Вярвайте ми, непрекъснато следим статистиката с екипа ми, гледам е колко топки сме отнели в противниковата половина, колко сме отнели с контрапреса, след като сме загубили топката, но сме реагирали веднага; как градим атаките си, как контролираме хода на мача, къде се пропукваме, къде се опитваме да вземем превъзходство. Старая се да следя всички показатели. Защото те ни дават определени отговори. Но определено това е футболът, който харесвам - атакуващ. Естествено не обичам отборът ми да получава голове. Не искам да спечелим с 5:4, предпоичтам да го направим с 1:0, защото това означава, че имаме организация в играта. Много ми хареса мача между Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд, който имах възможност да гледам. 

Имаше много интензвивност в двубоя, много единоборства, много битка, много агресивна игра. Това е футболът, който се стремя да показвам с отборите си.
 

- Изглежда, че и двете страни, и двете федерации имат да работят, за да подобрят футбола си. Много негативни неща, с които съм се сблъсквал в Румъния, сега ги срещам и в България. Не бих искал да влизам в ролята на румънеца, който идва и критикува българския футбол. Не ме разбирайте погрешно. Но ако видя нещо, ако си изградя мнение, не се страхувам да го изкажа на глас. Един от общите проблеми за футбола и в Румъния, и в България е инфраструктурата. Тя трябва да е по-добра и в двете страни. Трябва да се работи в по-добри условия. И то не само за мъжките отбори. Още от детска възраст трябва да са налице по-добри условия за тренировки от това, което има в момента. Да бъдат налице по-добри пособия и по-подготвени треньори. Треньори, които имат нужното образование. Затова и клубовете трябва да помогнат на треньорите в тяхното усъвършенстване, да осигурят стажове в чужбина, ако се наложи. Или пък да бъдат поканени чуждестранни лектори. Не е срамно да учиш -  от италианци, испанци, германци; от страните с по-добро ниво на футбола. Инфраструктурата е много важна. Методиката също. Това е процес. Ако играч на 18-19 години дойде при мен в първия отбор и има потенциал, но не  е минал през всички етапи на развитие и подоговка, той влиза в групата с много минуси. И аз трябва да ги коригирам, да работя по проблеми, с които не би трябвало да се занимавам на това ниво. Развитието трябва да върви по следния план. Един треньор започва с децата,  когато са на шест, и преминава през определени стъпки на обучение, след това ги предава на следващ, който работи с тях от 8 до 10-годишна възраст, след това на друг - от 10 до 12 и така нататък. И когато футболистът навърши 18 той трябва да е почти готов. Защото и българският, и румънският народ имат футбола в своето ДНК, имат вроден талант и голям потенциал. Но трябва да се работи и да се подпомага развитието на тези футболисти. В противен случай, те стигат до първите отбори и започват да страдат на 18-20 годишна възраст. Това е един съществен проблем в двете страни.