Вратарят на ЦСКА Раис Мболи даде обширно интервю за алжирския спортен вестник "Бютьор". В него той говори за живота в България и непрестанните спекулации за трансфер в чужбина.
- Раис, рядко говорите с журналисти. Защо бойкотирате? Какъв е проблемът с медиите?
- По принцип съм си мълчалив. Не обичам да съм под прожекторите, предпочитам да си стоя в ъгъла, далеч от хорските погледи. Алжирските журналисти винаги търсят скандални изказвания след мачове. Аз такива не правя. Проблем имам с тези, които ми сложиха думи в устата и си измислиха неща, които не съм казвал никога. Затова реших да си огранича до максимум медийните изяви и да бойкотирам тези, които си измислят интервюта. Вестници не чета, но има хора, които ми разказват всичко, което се пише.
- Какво ви е мнението за България?
- Вече втора година съм тук. В началото ми беше малко трудно, но не мога да кажа, че съм имал кой знае какви проблеми. Слава богу, сега всичко с мен е наред. Адаптирах се напълно към начина на живот в България
- Треньорът на ЦСКА казва, че имате проблем с езика. Пречи ли ви това?
- Не, изобщо. Разбирам всичко, което ми се казва, и правя всичко възможно да се опитвам да говоря с моите съотборници на български. Нямам никакъв проблем с комуникацията. В началото може би имаше, сега не. Чувствам се добре в България.
- Как ви минават дните в България?
- Както всеки футболист, ходя на тренировка всяка сутрин. После се връщам вкъщи за обяд и малко почивка. Живея в апартамент. Не обичам да излизам много. Искам да имам максимално време за релакс, за да бъда на ниво в мачовете.
- А може би не излизате, защото нямате приятели?
- Не е така. Имам много приятели в Славия, с които се виждам често. Вече се сприятелих и с хора от ЦСКА. Няма проблем от тази гледна точка.
- Карате малка кола, модел "Смарт" с две врати. Не смятате ли, че това е твърде ниско за национален вратар, участвал на световното?
- (Смее се.) Колкото и да е тясна, тази кола ми харесва и това е най-важното. Нямам нужда от друга. Не ме интересуват малките детайли по колите.
- Играли сте в много държави. Помогна ли ви това да се адаптирате по-бързо тук?
- Казах ви, че в началото беше малко трудно. Не говориш езика, сблъскваш се с нова култура. От моя гледна точка мога да кажа, че вече съм голям пътешественик. Минах през Гърция, Шотландия и Япония, а сега ето ме тук, в България. Навсякъде се свиква, научих се да си решавам проблемите сам.
- Какви са ви отношенията с феновете на Славия и ЦСКА?
- Когато човек си върши работата както трябва, нормално е феновете да го защитават, обичат и уважават. Винаги давам най-доброто от себе си, за да запазвам това добро взаимно отношение. Именно признанието на публиката носи най-голяма радост на един играч.
- Как намирате нивото на българското първенство?
- Добро е. "А" група винаги може да се окаже трамплин към най-големите клубове. Ако си добър, тук може да те забележат. За мен това е като самолет, готов да излети. Надявам се българското първенство да ме изстреля в някой по-силен шампионат. България ми даде много. Благодарение на нея станах национал на Алжир. Но няма да си свърша кариерата тук. Това поне е сигурно. Само не зная кога ще се случи.
- Станахте най-добър вратар в България само няколко месеца след идването в България. Как се почувствахте?
- Получих това признание за миналия сезон от треньорите и футболистите в "А" група. Това не означава, че ще спирам. Още съм млад и съм готов да печеля награди. Това, че съм избран за №1, ме кара да удвоя усилията си. Всеки приз, бил той и символичен, ми носи голяма радост и ме окуражава да се стремя към достигане на най-високо ниво.
- В България обаче станахте жертва и на расизъм...
- Да, така е. Има и такива хора по стадионите. Случва се на много места. Но расизмът по принцип не е типично нещо за България. Не съм предприемал действия срещу това, приемам го като едва ли не нещо нормално. Опитвам се да се сдържам в такива случаи.
- След световното се наслушахме на слухове за интерес от турски, руски, дори сръбски клубове. Каква е истината?
- Повтарям едно и също. Моята работа е на терена. Старая се да давам най-доброто от себе си. С офертите към мен не се занимавам. С този въпрос се обърнете към г-н Стефанов, президента на Славия. Той ще ви е по-полезен по темата. Всеки път, когато ставаше въпрос за мой трансфер, той ми казваше. "Продължавай да работиш, запази концентрация върху мачовете." Казваше ми само това. Никога не сме обсъждали някоя определена оферта от друг отбор.
- Все пак той загатна за руски клубове...
- (Прекъсва въпроса.) Чакайте. Казах ви, нямам представа за тези оферти. Не чета вестници и сайтове, така не съм в течение. Казах ви към кого да се обърнете.
- Искаме само да ни кажете точно и ясно. Имали ли сте контакти с европейски клубове или не?
- Знаете, че аз не мога да преговарям с никого без съгласието на клуба. Все още имам договор със Славия и желаещите клубове трябва да се свържат първо с президента на клуба. Лично аз директна оферта към себе си не съм получавал. Под наем съм в ЦСКА до декември, след това се очаква да се върна в Славия. Но моето желание е да отворя нова страница и да напусна България. Ще мине полусезонът и ще видим какво ще стане.
- Ще приемете ли отново да пазите за Славия, при положение че сега сте в най-титулувания отбор ЦСКА?
- Имам ли избор? Наемът свършва през декември. Ако няма оферти, ще играя в Славия. Ако съдбата реши, отивам другаде. Така стоят нещата.
- Ако се наложи да напуснете България, къде очаквате да се озовете?
- Първо, моята мисия с ЦСКА още не е приключила. Имаме мачове в Лига Европа, за местното първенство не говоря. Желанието ми е да играя големи мачове. Това ми е приоритет. Какво ще се случи, ще се види с течение на времето.
- Защо не отидохте в голям отбор въпреки успешното световно с Алжир?
- Истината е, че се писаха твърде много неверни неща по тази тема. Аз не знаех какво става, защото мислех за играта си на терена. Оставям работата с трансферите на ръководството на Славия. Може би е лошо, че останах в България. Дано все пак се окажа на печалба в крайна сметка и съдбата да ми се отблагодари.
- Какво стана с контактите в Уест Хем?
- Отидох на тренировъчния им лагер в Германия, както ми бяха казали. Но, да го кажа така, това не бе точният момент за мен да минавам проби където и да било. Тъкмо бях свършил с ваканцията след световното. Не бях тренирал няколко седмици. Така или иначе, направих пробите в Уест Хем. После нямам представа какво се е случило. Аз моята работа си я свърших, а останалото трябваше да стане между шефовете на Славия и Уест Хем.
- Когато споменаваме имената на толкова големи клубове, нямате ли усещането, че си губите времето в България?
- Както казах, България ми даде много. Дано се окаже, че оставането ми тук е за добро. Това е възможност да затвърдя потенциала си, да прогресирам още. Само на 24 години съм, а вратарският пост ми предлага да играя на високо ниво още дълги години. Виждаме, че Ван дер Сар наближава 40 г., а още пази на най-високо ниво.