Дами и господа, на сцената е Георги Иванов! Това тържествено съобщение вдъхнови синята част на България в началото на сезона. А сега какво пише във вестниците, както каза бившият треньор Ники Митов под влиянието на емоцията? Нали го помните? Важно било класирането във вестниците. Е, отваряме вестниците и виждаме класирането - Левски е на шесто място. Това обаче не е какво да е шесто място, а последното място в първата половина на класирането.
Сърдитко Гонзо, шесто му мястото, и торбата (касата) му празна. Това е проекцията на поговорката, отнесена към Левски в момента.
Самият Георги Иванов на практика не е направил нещо кой знае какво поразяващо, ако питате самия него. Той взе отбора след 3-ия кръг пак от шестото място и сега го оставя пак там. Всъщност дали го оставя, не е много сигурно, защото е възможно Гонзо да продължи да бъде треньор, директор, обединител и вдъхновител на Левски.
За няколко месеца Георги Иванов не направи нищо повече от това да сътвори толкова чудеса от храброст, които са му предостатъчни, за да разбере сам за себе си, че не е подходящ за треньор на Левски. И колкото и да не му се иска да е така, фактът е, че той е там, защото на този етап няма друг. Или пък има, но на Гонзо не му се иска да съществува някой по-голям и велик от него. На него обаче не му се получи целта да бъде еквивалент на Стойчо Младенов в Левски. А в Левски, както и в ЦСКА, в момента това се оказва единственият спасителен бряг. В условие на празна клубна каса ролята на предводителя е да изолира отбора от всички други организационни и финансови проблеми.
Гонзо обаче изобщо не изигра ролята си както си трябва, в резултат на което към днешна дата Левски е грохнал повече от когато и а било. И, моля ви, недейте да обяснявате всичко това с липсата на пари, с липсата на Батков и с липсата на сектор А. Защото и в ЦСКА няма пари и непрекъснато един от секторите на стадиона е в ремонт. Класирането обаче е категорично - сините са с цели 16 точки зад червените. Разбирате ли, не една, не две, не десет, а шестнайсет точки. И тези 16 точки съвсем не се дължат само и единствено на забавените заплати. Дайте да се разберем - Левски има нова и модерна съблекалня, има хубав терен за подготовка, футболистите пътуват със самолет или със съвременен автобус, спят в луксозни хотелски стаи, екипировката им не е втора употреба. И дори на стадиона има фитнес, от липсата на какъвто непрекъснато се оплаква Стойчо Младенов. Значи като сложим условията, парите и организацията - Левски май е по-добре от ЦСКА. Или поне не е по-зле.
Следователно е редно да вменим определено количество вина на Георги Иванов за шестото място. Да отворим пак вестниците. Шестото място не е някак си случайно "постижение", другите цифрички напълно отговарят на това. В края на годината Левски има голова разлика 24-24, а това е чудо на чудесата за синия тим. Също така сините имат 8 победи и цели 7 загуби.
А седем е добро число. Друг път седем загуби се постигат за два-три сезона, а сега това е преди Нова година, три кръга преди края на редовния сезон. Извинете, но нали забавените заплати не са основна причина Левски да има такава скандална голова разлика и също така скандалните 7 загуби? При идентично финансово състояние и респективно подобно забавяне на заплатите ЦСКА има една-едничка загуба и голова разлика 39-10.
Да, наясно сме, че на Георги Иванов подобни сравнения, базирани на факти, не са особено приятни. Той е видимо изнервен, на моменти не особено адекватен, че дори изпушва, като обяснява кой има и кой няма право да коментира и анализира Левски. Взе да откровеничи, че не дава пресконференции преди мачове, за да не сме си пълнели медиите с негови заглавия. А онзи ден Гонзо направо излезе извън релси на стадион "Славия".
Време е някой да седне спокойно на чаша кафе с Георги Иванов и да му обясни, че 100-годишнината на Левски няма да се помни с неговото шесто място. Много е възможно този факт да притеснява Георги Иванов, защото червената част на България винаги ще му припомня тези неприятни цифри. Триголовата загуба от вечния съперник също не е причина за чак такива задълбочени драми и психически разстройства.
Загубите биват прощавани, ако хората имат достатъчно причини да вярват, че ще настъпят по-добри времена. Ако Георги Иванов чете внимателно пресата, а той със сигурно чете всичко, въпреки че твърди обратното, ще забележи, че едни и същи специалисти, легенди и коментатори периодично отбелязват грешките му. Които той не само че не поправя, но и задълбочава и прибавя нови такива. И вместо Гонзо да си признае, че нещата не му се получават, той се тупа в гърдите и казва, че на критиките гледа с насмешка. И така от насмешка до насмешка, от майтап до майтап Левски е сринат като сектор А на стадиона и е на дъното 8 елитната шестица на България.
А на каква база някой да му Вярва, че ще възроди Левски? Ясно е, че пари няма и скоро няма и да има. За разлика от Вечния съперник обаче сините нямат играчи, чиято евентуална продажба да зак-ърпи бюджета за следващите месец-два. ЦСКА ще продаде двама-трима и ще си Върже пролетта. А Левски? Щели да идват разни Пелета от цял свят на проби, но кой да има доверие на Георги Иванов, че ще докара футболисти, които имат качества да играят приличен футбол. Такива като Белаид, Сърмов, Педро и Медро са предостатъчна тежест, като пречат на отбора да играе нещо, а също и товарят месечния бюджет за заплати. Още трима-четирима такива и Левски е готов фалирал още преди да са цъфнали минзухарите напролет.
Дето се казва, не стига, че Тодор Батков се чуди как да свърже двата края, но и Гонзо се чуди как да му "помогне". А по едно време Георги Иванов толкова си бе повярвал, че става, че отсече как Левски щял да е на първо място, ако в началото на сезона бе поел отбора, вместо да се довери на испанския треньор Пепе Мурсия. Сега обаче освен Гонзо да продължава да вярва сам на себе си, други май не останаха освен приятелите му и тези, които смятат, че единственото, което трябва да притежава всеки треньор и директор на Левски, е любовта към емблемата. Да, обаче класирането Във вестниците казва, че на сините са им необходими можещи професионалисти. Да си способен е едно, да си левскар е друго. Две в едно би било прекрасно, но го няма на сцената. И който не е разбрал това съвременно правило, ще остане да си живее с гордостта за стогодишнината и шестото място във вестниците.
Пък Георги Иванов нека се замисли дали нямаше да направи услуга на Левски, ако се бе отдръпнал от треньорската скамейка. Има и такива моменти - виждаш се какъв си, какво можеш и за доброто на клуба, който обичаш, се превръщаш в обикновен зрител. Ако наистина Левски е над всичко, Гонзо трябваше да го направи и никой нямаше да му се сърди. Самият той го играе сърдит-кото, но шестото място е колкото на Батков, три пъти повече е заслуга на Георги Иванов.
Желю Станков, "Тема спорт"
