Сирачето ЦСКА

„В нашия клуб има един автобус хора, които искат да победим."

 

Думите са на капитана на ЦСКА Тодор Янчев след един от най-срамните мачо­ве в историята на най-успелия български клуб. Край покрития мост „червените" са записвали най-голямата си загуба с 0:8, но съботното 0:1 боли не по-малко.

 

ЦСКА е сираче. Изоста­вен, захвърлен под моста за храна на рибите. Загуба­та от „Литекс" е най-нормал­ното нещо на фона на всички събития в Борисовата градина.

 

ЦСКА е изоставен от свои­те и подритван от чужди. Собствениците Димитър Бо­рисов и Иво Иванов не са стъпили на нито един офи­циален мач от „А" група през годината. Докато Иванов от­давна се е отдръпнал от фут­бола, Борисов още команд­ва. В петък сутрин гарантира на треньорския щаб, че про­блемът с картотеките ще бъ­де оправен и Стойчо Младе­нов може да разчита на всичките си играчи в Ловеч. В 15 ч апелативната коми­сия на БфС каза: „Не!" И от сутрешния разговор до не­деля вечер никой от ръко­водството на ЦСКА не се по­интересува от отбора си. Да пожелае успех на старта - на живо или по телефона. Да попита добре ли са. Имат ли витамини? Има ли дори ми­нерална вода за трениров­ки? Ще има ли премии при победа (колкото и никой да не вярвал в чудеса)?

 

На градския стадион в Ло­веч нямаше „червен" шеф. За такъв не е редно да броим т.нар. президент Димитър Пенев. От него просто не за­виси нищо. Стратега обика­ля стадионите и се срами за­едно със Стойчо Младенов и компания за чужди грехове.

 

В Ловеч нямаше никой и от хората, които са се заели с мисия да спасят ЦСКА. Силните хора от инициатив­ния комитет и фирмите спон­сори не са виновни за бездната, в която е попаднал клубът. Но ако в понедел­ник, вторник или следващия месец ще вземат властта на „Армията", трябваше да са на трибуните още от първия мач. Най-малкото за да вид­ят какво заварват, при поло­жение че телевизионно пре­даване няма. Новите инвеститори пропуснаха да рискуват и да заслужат един безценен бонус със спешно оправяне на финан­совите проблеми по случая „Анисе" и съответно с карто­теките. Въпреки че акциите са още в „Титан" и не е ясно дали ще бъдат прехвърлени.

 

Всъщност ЦСКА днес е един вкусен кокал, от който месо не е останало. Много по-важно е кой държи ак­циите, колко струват, дали ще бъдат прехвърлени за един или за няколко милио­на лева. Последната точка в приоритетите на нови и ста­ри са отборът, започналият сезон и какво въобще ще се случва с хората от автобуса.

 

Ръководството на ЦСКА се провали и с отбора си. Не-картотекирането на 12 фут­болисти е равносилно на самоубийство. Продажбата на най-добрия - Жуниор Мораес, два дни преди евромач - също. Но дали е само това? Помните ли един футболист, който взема 15 000 евро на месец? Името му е Костадин Стоянов. Известен е в отбо­ра, че обича да кълне - свои и чужди. Искаше да става ка­питан, но остана шести из­бор. Преди Нова година „блестя" във футбол на малки вратички, но счупи крак. По­сле реши, че костта му е здрава, и самоволно свали шината. Контузията се ус­ложни. Нека шефовете на ЦСКА покажат медицинска експертиза от какво е болен в момента този футболист. Или просто чака уволнение­то на Младенов, за да се вър­не още в първия мач на бял кон. Между другото - запла­тата си върви, а с какво е полезен той вече 8 месеца?

 

В ЦСКА живурка още един герой с още по-голяма за­плата. Татуираният до ко­зирката юноша на „Левски" Иван Бандаловски се моле­ше на Димитър Борисов да го направи капитан на ЦСКА. И когато Янчев беше наказан през пролетта, „синият" богаташ с 20 000 евро заплата прескочи като трупче истин­ския втори капитан Борис Галчев и грабна лентата.

 

Димитър Пенев си мълче­ше. Все пак на първо място в телефона на чадото от „Герена" са номерата на начални­ците. Ако вземаш 40 000 ле­ва месечно в най-тежката за страната криза, би трябвало да се срамуваш от отиграванията си в Ловеч.

 

Разцеплението е и между феновете. И там борбата е за власт. Дучето, „Офанзива" и всякакви фракции драпат да са приближени на нови или стари шефове. Бият се. При „най-видните" запалянковци играта на ЦСКА отдавна не е най-важното. И там битката е за кокала или може би вече за депутатското кюфте.

 

Прав е Тодор Янчев. Един автобус служители на ЦСКА се интересуват дали отборът ще бие. Някои играчи стават, други - не, а трети са класи­чески туристи. Точно в този автобус на връщане по тъм­ния път за София не беше юношата на „Левски", който привилегировано се прибра с автомобил. Бил нацио­нал.