Уважаеми читатели,
След многобройните интервюта с известни футболисти и спортисти от цял свят ето, че дойде време да дадем дума и на обикновения фен. Този, който всяка седмица щурмува стадиона, залата или сяда пред домашния приемник с една едничка цел – да подкрепя безрезервно любимия си отбор независимо от обстоятелствата. Колкото и е да е любопитно в Бургас има сериозен фенклуб на Славия. Затова ще е интересно да ви представим дългогодишния председател на спортен клуб „Славия” в град Бургас Стефан Тюфекчийски – Сивия.
- Стефане, съвсем логично е да те запитам защо точно „Славия”?
- Както повечето истории започват с „имало едно време” и при мен горе-долу така се получиха нещата. Преди доста години когато бях малко дете, баща ми Любомир Тюфекчийски - Бубата бе човекът, който ме заплени по бялата идея. Той образно ме застави да се отдам на клуба, въпреки че дядоми и останалите роднини са заклети цесекари. Също така, не маловажен е и фактът, че белият цвят ми е любим, а с него играе и един от великите отбори в света Реал” Мадрид, на който аз също симпатизирам, така че това бе необходимото и достатъчно условие да се захласна по Славия.
- Твоите приятели не се ли шегуват с тебе, че подкрепяш точно най-стария столичен клуб, който се слави със своето непостоянство?
- Е, напълно нормално е да има шеги и закачки на тази тема още повече, чение нямаме кой знае какви успехи през последните години. В Бургас зевзеци бол. Но тук е мястото дълбоко да подчертая, че за разлика от повечето запалянковци нашият фен клуб е не само на футболния отбор, а на всички стоящи под името Славия. Мнозина може би не знаят, че клубът е дългогодишен шампион на баскетбол и волейбол, което е също голям успех, който някак си остава извън полезрението, тъй като за жалост в България се обръща огромно значение предимно на цар Футбол. А що се отнася за непостоянството - според мен всеки отбор има своите падения и възходи. Не трябва да се забравя за 60-те години на миналия век, когато Славия изживява може би най-звездния си период на международно ниво. Ние сме първият български футболен отбор, класирал се на полуфинал в европейски клубен турнир през сезон 1966/1967 за тогавашната Купа на Националните Купи срещу “Рейнджърс” (Глазгоу).Мъжките и женските баскетболни отбори са най-старите такива в България. Славия е първият български отбор, който печели трофей в европейски клубен турнир. През 1959 година "белите" ликуват с Купата на Европейските шампиони по баскетбол при жените. Четири години по-късно дамите дублират това си свое отличие отново. Това е малка част от постиженията, с които Славия прославя България по Европа. За капак на твърденията ми не бих подминал и факта, че гръбнака на сегашния национален футболен отборе от момчета продукт на нашата школа като Благо Георгиев, Димитър Рангелов и Чавдар Янков.
- Прозвището ти Сивия, с което си популярен в Бургас, има ли нещо общо със Славия?
- Ето тук е момента да разкрия откъде идва този мой прякор, чиито произход дори и близки мои приятели не знаят. Чувал съм доста неверни и екзотични предположения, че се занимавам с неща от сивия сектор, както и че съм член на крайно дясната националистическа групировка „Сивите вълци”. Но истината е следната. Бях първа година в елитната английска езикова гимназия в Бургас. За разлика от сега, по онова време беше адски трудно да се намери какъвто и да е артикул на който и да е отбор. Аз обаче имах фланелка на Славия, която през съответния сезон игра разкошно и спечели шампионската титла и купата на страната по футбол и съвсем нормално бе да нося тениската с емблемата на клуба почти всеки ден. От ежедневното пране тя посивя. И от там моите съученици започнаха да ми викат „сивия” и така вече 14 години .
- От колко члена се състои вашият фен-клуб в града и къде се провеждат срещите ви?
- Официално членовете на клуба в града са 28. Мисля си, че това е съвсем прилична цифра, но колкото и нескромно да звучи, тихите слависти в Бургас, тези които не дават гласност на своята спортна принадлежност, наброяват хиляди. Предполагам, че доста хора ще оспорят този факт, но това е самата истина. Колкото до сбирките, те се провеждат или в някое заведение по време на даден мач или в някой апартамент. Ето сега следващото мероприятие ще бъде на Стефановден, на което домакин съвсем закономерно ще бъда аз. Също така феновете на отбора могат да ни намерят и на интернет в популярните социални мрежи като например „фейсбук”.
- Искам да те попитам, когато играят бургаски отбори със Славия, кого поддържате в дадения двубой?
- Естествено, че Славия. При нас няма място за местен патриотизъм. Преди няколко кръга ние победихме акулите с 3-2 и после порядъчно поляхме този значим за нас успех. Това не означава, че не подкрепяме бургаските тимове срещу други отбори. Най-радостното за нас е, когато бургазлия облече белия екип, както беше със Симеон Чилибонов и Ангел Стойков, които носеха футболната фланелка, както и баскетболната легенда Васил Стоянов, който едва ли не сам направи Славия шампион преди години.
- Сив, как виждаш твоя отбор в края на настоящия интригуващ футболен сезон? Кой ще триумфира със златните медали?
- Надявам се да сме в зоната, която ще ни позволи да вземем квота за европейските турнири. Славия от дълги години не е играла в Европа и си мисля, че Вили Вуцов е точният човек, който ще ни покаже пътя за там. Ето имаме шанс за това и чрез турнира за Купата на България, където вече сме един от фаворитите. За шампион е трудно да се правят прогнози на този стадий от първенството, но искрено се надявам и Черноморец да е сред призьорите.A за нас обикновените привърженици най-важното е да има феърплей и уважение между отборите. Всичко останало са празни приказки.
