Стойчо: Бъдете обединени и единни в любовта си към ЦСКА

- Ден като на тежък мач -изключително натоварен. Но и много приятен. Всички в Кизилорда - фенове, ръководство и управата на областта, са много щастливи от нашия сезон. „Кайсар" бе новак, но бе стабилен през цялото време. В много кратки моменти бяхме извън шестицата. След последния мач се прибрахме час и половина след полунощ. На сутринта започна програмата - първо при областния управител на спорта Олжас Азатъич в 9 часа. После заедно отидохме при губернатор Кримбек Кушембаев - един човек, пред който искрено се прекланям. В 15 ч целият отбор и щабът се събрахме при губернатора. Ние му подарихме дарове и той на нас. Вечерта имахме вечеря в шикозно заведение.

- Три дни преди последния мач подписахте нов договор. Какво ви накара да продължите в„Кайсар"?

- В моя официален интернет сайт определих годината като интересна. Имаше моменти, когато играехме добре, но губихме. Правихме и страхотни мачове. Видях нещо напълно ново за мен. Хората в Кизилорда ме уважават и аз тях. Имаме еднакво виждане с ръководството на „Кайсар" за развитието на клуба. Аз никога не взимам спонтанни решения.

- Имахте ли оферти?

- Имах две оферти от клубове в Казахстан, но номер едно беше „Кайсар". Моят мениджър Мирчо Димитров направи всичко възможно.

- Преди година почти никой в България не беше чувал за този отбор. Не беше ли прекалено рискована авантюра?

- Преди „Кайсар" вече работих успешно и в друг казахстански тим „Атирау". Познавах обстановката, футболистите и възможностите на всеки клуб. Разговорите с „Кайсар" и всичко, което се случи, ме убедиха, че нещата са сериозни. При мен няма емоционални решения. Отстрани сигурно мнозина са мислили, че рискувам. И аз го разбирам. 90 процента от новаците в едно първенство изпадат на следващата година. Аз направих добър отбор. Винаги се справям.

- Какво намерихте в Кизилорда?

- Намерих нещо, което отново ме впечатли. 99 процента от хората, които живеят там, са казахстанци. Много малко са чужденци. Родолюбци са. Уважават и обичат своето.

- Какво беше отношението към вас като чужденец?

- В началото имаше недоверие. И аз, и моите помощници Анатоли Нанков и Тодор Янчев сме чужденци. Въпреки добрата работа в „Атирау" ни гледаха с „едно наум". Когато направихме няколко неуспешни мача, се появи и напрежение. Но смело продължихме работата. В последните месеци феновете карат да се чувстваме част от Кизилорда.

- Получихте няколко награди по време на сезона за треньор на месеца и на кръга. Не беше ли много трудно в конкуренцията на Станимир Стоилов?

- В Казахстан всички искат да са конкуренти на „Астана" и другия гранд „Кайрат". Мъри Стоилов е изградил отличен тим, една добре смазана машина. Покрай него познавам част и от ръководството на „Астана" - компетентни хора. Мъри няма конкуренция, прави чудеса. Възхищавам му се и го поздравявам за успеха. Никой не е бил четири пъти поред шампион на Казахстан. В България трябва да се гордеем със Стоилов.

- Стоилов намекна, че може да напусне „Астана". Няма ли много да намалеят българските треньорски редици. Димитър Димитров също си тръгна.

- Няма вечни хора. Казахстанският футбол ще загуби много, ако Мъри напусне. Той вдигна високо летвата, към която всички останали треньори и отбори се стремят. Мисля, че „Астана" ще направи всичко необходимо да го задържи.

- Какво е отношението към българите в Казахстан?

- Много положително. Димитър Димитров също остави добри впечатления с „Иртиш". Това е отбор, който редовно играе в евротурнирите. Оценките за Херо са положителни. Също за моя милост.

- Започнахте трима български треньори в първенството, но във вашите отбори няма нито един наш играч. Преслав Йорданов бе със статут на твърда резерва в „Ордабаси". Не се ли котират българите?

- Българските треньори имаме един проблем. Местните са много чувствителни. Вземем ли българин и той не се адаптира, негативите обира треньорът. Естествено, ние не се съмняваме в качествата на българските играчи. Но рискът е прекалено голям.

- Да се върнем на вашия престой. Какъв град е Кизилорда? Има ли българи там?

- Има двама българи, с които вече се познаваме. Когато през 2012 година губернатор Кушембаев стъпи в длъжност, Кизилорда е бил на 16-о място в Казахстан по развитие и инфраструктура. За четири години вече е четвърти. Ако успеем да направим същото с „Кайсар" във футбола, ще е страхотно.

- Получихте кон от губернатор Кушембаев. После той ви заведе на космодрума Байконур.

- Цялата година беше прекрасна. Когато не ни вървеше на терена, губернаторът казваше: „Животът не е само футбол!" И намираше начин да ни покаже уважение. За моя 60-и юбилей получих коня като подарък. Тези животни са направо свещени в Кизилорда. Ценя и ходя да го виждам, макар и рядко. Между два мача губернаторът ни покани на космодрума. Сигурен съм, че втори път в живота няма да видя такова нещо. Беше величествено. Неописуемо! Въобще хората в Кизилорда обичат своя губернатор заради неговата отдаденост и той е основната причина да остана.

- Ясно е, че няма да работите поне още една година в България. Не ви ли липсва нашият футбол?

- Концентрирам съм върху моите ангажименти. Чрез интернет и приятели по телефона събирам информации. Трябва да съм в час с развитието на българския футбол. Следя кой какъв отбор прави.

- Темата ЦСКА е много горещ картоф за обществеността. Вие сте неразривно свързан с този клуб.

- Така е, свързан съм. Гордея се, че съм част от историята. Ще коментирам ЦСКА, когато се завърна на „Армията". Искам да отправя един апел към „червените" фенове: „Бъдете обединени и единни в любовта си към ЦСКА!"

- Може ли да сравните отношението към треньорите в Казахстан и България?

- Боли ме от този въпрос. Говоря за безотговорността на БФС към институцията треньор. В България този пост не е защитен юридически по никакъв начин. Всеки един ръководител - без значение дали е футболна фигура или бизнесмен, може да го подхвърля. Без никакви последствия. Каква сигурност даваме на българския треньор? Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов са футболните хора в изпълкома. Трябва да знаят какво имам предвид. Договорът трябва да се изпълнява и от двете страни. У нас контрактът няма стойност. Треньорът само губи авторитет. Не му предоставяме условия за работа, но изискваме. Българският треньор е добър, но не го уважаваме.

- Години наред се питаме: „Има ли светлина в тунела?" От хиляди километри в Кизилорда виждате ли такава?

- Тя съществува, откакто и футболът. Най-важно са условията за работа. За треньорите говорихме. Другата страна са терените, базите. Когато в България някой сложи нов терен, вика камери, пуска снимки. По света имат по 25 такива, притежават модерни лаборатории. В България клубовете изискват, но не градят качество. Треньорите в школите са мизерно платени и нямат самочувствие.