Стойчо Младенов: Орисията ми е да идвам в тежки мигове

 

- Такава ми е орисията и няма да бягам от нея. Нико­га не съм имал късмет да вляза като треньор в ЦСКА, когато отборът е бил готов. Но съм много щастлив, че се завръщам в любимия си отбор. Обикновено трень­орските рокади стават, ко­гато нещо не върви. В ново­то време единствен Миодраг Йешич имаше шанс да поеме готов тим, подготвен от мен и ферарио Спасов.

 

- ЦСКА винаги има една-единствена цел - да стане шампион и достойно пред­ставяне в Европа. Второ­степенно значение има Ку­пата на България. Така е било и когато бях футбо­лист, и когато бях треньор. Началниците в ЦСКА вина­ги са казвали едно - титла­та. После трябва да се бо­рим за достойно предста­вяне в Европа.

 

- Да кажем, че като про­центи са понамалели. Но в никакъв случай не са загу­бени. Гоним до дупка титлата. Това е положението. През 2007-а влязох в ЦСКА и казах, че трябва да сме един юмрук, който да удря с всичка сила. Сега го повта­рям. Само с единомислие между шефове, треньори, отбор и публика ще се по­стигнат успехи. Всичко останало ще доведе до про­вал. Естествено хората знаят, че влизам в ситуация на пожар. Нито съм правил селекцията, нито подготов­ката. Познавам футболи­стите от двубоя с „Черномо­рец", който гледах по теле­визията. Тепърва ще се опознаваме лично. Ще да­дем най-доброто от себе си, за да триумфираме с титлата. Но реално истинските резултати ще се търсят през следващия сезон, ко­гато ще съм направил под­готовката и селекцията, както аз си знам. Имам са­мочувствието да го кажа, защото три пъти се е полу­чавало, когато съм бил в ЦСКА - веднъж като помощник-треньор и два пъти като старши.

 

- За нови сега е невъз­можно да се говори. Всич­ки, които в момента са в от­бора, започват от нулата пред мен. Имат достатъчно мачове да се докажат и да бъдат в ЦСКА и през лято­то. Нямам любимци! Който е сериозен, работи и го по­казва на терена, ще бъде на пиедестал. Не пред мен, а пред феновете на „Българс­ка армия". Всеки воюва сам за мястото си.

 

- Броят на годините, в които ЦСКА не е ставал шампион. През 2002 г. вля­зох, след като шест години чакахме титлата. През 2007-а бяха три. Повтарям -само титлата и Европа се ценят в ЦСКА. Всичко оста­нало е утешително.

 

- Никога през живота си не съм коментирал колеги и работата им. Естествено, че имам мнение, но то си остава за мен. Всеки човек трябва да бъде уважаван за усилията, които е вършил. Понякога имаш успехи, друг път - не. Така е в живо­та.

 

- Никога не ме е плашила. Уважавам всички съперни­ци и с тях ще премерим си­ли на терена. От дълги годи­ни първенството не е толко­ва интересно и завързано. Когато бях в ЦСКА послед­ния път, даже не можех да преброя точките, с които водехме. За съжаление един прекрасен колектив, прекрасен отбор беше убит извън терена. ЦСКА заслужи правото си да се бори за влизане в Шампионската лига. Отне­ха ни го, но ще се върнем!

 

- Имаме крещяща нужда от феновете. И аз, и ЦСКА. Аз съм тук, за да работя са­мо за емблемата. За никой друг. Всеки ден разговарям с фенове на ЦСКА. И ще се върна на един от предиш­ните въпроси - няма нужда да се караме, а да вървим заедно напред. Всеки е правил грешки. Аз - също. Феновете на ЦСКА са се доказвали  толкова  пъти през годините, спасявали са клуба. След няколко дни се навършват 30 години от онзи паметен мач срещу „Ливърпул", когато 70 хиля­ди факли пламнаха на „Ва­сил Левски". По-късно в го­дините съм изпитвал също­то, когато съм бил треньор. Дано с работата - моята, на футболистите и на ръководството, накараме нашите запалянковци отново да палят шампионски факли. Нямаме нужда от протести, а от единение.