Стойчо Стоев: Не успях в Левски, но любовта на феновете топли сърцето ми

Стойчо Стоев даде обширно интервю пред "Меридиан Мач", в което коментира ситуацията около Левски, българския футбол и своето бъдеще, което се надява да бъде в Западна Европа.

- Г-н Стоев, разкажете как минава ежедневието ви сега, когато сте извън футбола?

- Почивам в момента. Отделям грижи и внимание на семейството си, тъй като малко или много като работя тази част е пренебрегната. И, разбира се, чакам някакво развитие на кариерата си.

- Има ли някакви конкретни оферти към вас?

От България да, имах някои оферти, не искам да ги коментирам. Приоритетът сега, поне докато има шанс, е да отида в чужбина. Надявам се на развитие. Докато имам тази възможност все още не искам да се ангажирам с български отбор.

- Това ли е правилният подход за треньор с добра визитка - да изчаква по-дълго подходящата оферта, или пък да работи постоянно и да не губи ритъм, дори и в по-малки клубове?
- В това отноше ние не прибързвам. Поне за себе си съм си казал, че ще опитам да работя в чужбина. Докато има такава възможност, а мениджърите, с които работя казват, че може да се осъществи, не искам да прибързвам и после да съжалявам.

- В каква дестинация очаквате да потеглите - Западна Европа или из нашите географски ширини?

- По принцип при нас за съжаление Западна Европа е мираж. Дестинациите са такива, където обикновено не е лесно, тъй като доста чужди треньори се пробват, защото има финансови ресурси. Но не е от Западна Европа.

- Да преминем на темата „Левски". Гордеете ли се, че едва ли има в последните години друг треньор, който каквото и да е постигнал, да е изпращан с овации от фенове и собствените си играчи?

- Не е лесно да постигнеш това уважение от феновете. То винаги ще остане дълбоко закодирано в сърцето и душата ми. Признателността на публиката е много по-голямо нещо от всичко друго. Тя показва всеотдайността, с която съм работил, макар че всички ние, и в частност аз, не успяхме в Левски. Не успяхме да донесем онази Купа на България. За шампионска титла нещата са по-сериозни и комплицирани. Работата на един треньор е свързана и с това какво оставя като наследство - и като потенциал, и като игрови стил. Това са много важни неща, но най-важни са резултатите, няма какво да се лъжем. Бих добавил обаче, че за клуб като Левски е много важно и как се постигат резултатите - това трябва да става с красив и атакуваш футбол.

- Сам споменахте този финал. От дистанцията на времето какво си мислите - бихте Лудогорец, направихте по-трудното и накрая...

- Доста съм го мислил, доста съм гледал този финал. Човек съжалява в такива ситуации. Два финала имам - един спечелих с Лудогорец, другия го загубих. Винаги като гледаш можеш да намериш грешки, и аз виждам неща, които е можело да направя по-добре. Но като цяло трудно бе пролетта, а после и есента, защото почнахме да правим нов отбор с редуциран бюджет. В него имаше много юноши и целта беше тимът постепенно да се развива. В никакъв случай нямаше цел „титла", а само ако можем да се класираме в Лига Европа. Успяхме, но беше много тежка година, тъй като трудно взимахме качествени футболисти, които да вдигат нивото на отбора. Този тим обаче виждаме, че и сега е лидер, заедно с Лудогорец. Това значи, че вече има една солидна основа за развитие. За да продължи този процес, трябва подсилване, защото за мен има дефицит на качествени играчи.

- Георги Иванов каза като си тръгна, че е уморен от интриги и обиден. Люпко Петрович също се оплака, че хора вътре в клуба са работили срещу него. Вие усетихте ли нещо подобно и кои са тези прословути гнили ябълки на „Герена"?

- В Левски се работи трудно по простата причина, че има доста сериозен медиен интерес. Всеки се интересува какво става в клуба. Доста хора дават мнение и по този начин се нарушава нормалното функциониране на клуба. Вкарва се доста напрежение. Това обаче няма как да се избегне и всеки в Левски трябва да свиква. Разни хора, разни интереси. Всеки иска да покаже по какъв начин трябва да се управлява и да върви клуба. Затова посоката трябва да се задава само от тези, които в момента управляват.

- И все пак, каквато и да е обстановката в даден клуб, вие бихте ли си тръгнали 2 часа преди мач?

- Различни треньори, различни мнения. Аз лично не бих постъпил така. Най-нормално е няколко дни преди това да се направи, понеже такова решение не се взима изведнъж.

- Работихте доста с Елин Топузаков. Хората го познават като футболист, дори като човек, но не и като треньор. Ще успее ли в Левски?
- Много е важно да има подкрепата на собственика Спас Русев. Когато той стои зад треньора и покаже ясно, че ще се разчита на него дългосрочно, ще е спокоен. Елин Топузаков достатъчно дълго е в този клуб, през доста треньори е минал. Видял е хубаво и лошо от тях. Ще си изгради стил на игра и ще иска да се развива. Той заслужава шанса да покаже, че е добър треньор. Стига обаче да не са припряни в изискванията си към него. Реално знаем къде е Лудогорец. Ако му се постави задължителна титла, може в един момент и фе-

новете, и футболистите да се разочароват, а това е предпоставка за провал на един иначе добър треньор. Аз осъзнавам, че Левски страда от липса на трофеи в последните години и това ражда припряност във всички, но трябва и да сме реалисти. За да успееш в скъп спорт като футбола, трябва да имаш необходимите финансови средства, за да бъде той стабилен. Трябват пари и време. Не става понякога дори за година или две. Ако се намери вярната политика, рано или късно ще си дойде. Каквото и да си говорим, Левски е

- Собственикът Спас Русев търси „БГ Фъргюсън", треньор без директор, който да ръководи клуба. Този модел приложим ли е у нас?

- Не съм убеден дали ще стане в България. Общо взето само в Англия този модел успява. В Германия, Италия и Испания не се практикува така. Моделът с мениджър значи той да има страшно голям екип - поне от 7-8 човека, ако не и повече. Тук не включвам лекари, рехабилитатори и т.н. Мениджърството не може да успее у нас.

- За разлика от Левски, Лудогорец продължава да се развива възходящо. Там има едно наложено мнение, че футболистите са толкова добри, че може да върви отборът дори и без треньор. Какви са трудностите в такъв клуб?
- По тази логика и Барселона може да е без треньор... В Разград има спокойствие, няма медиен интерес, няма легенди, които постоянно да учат какво трябва да се прави. Създадена е изключителна организация, силно скаут-ско звено. Основното нещо в Лудогорец, което носи успех обаче, са парите, които има собственикът. Когато той има средства и треньорът посочи даден играч, а той му се взима без проблеми, нормално и резултатите са по-добри.

- Защо в България, като че ли не се уважава особено треньорската професия? Наемат се хора без лиценз, после за 11-12 кръга са останали само 4-5 отбора без треньорска смяна...

- Всичко, което казвате, е така. Затова се работи усилено в тази треньорска комисия. Основната мисия е българският треньор да е под егидата на УЕФА и ФИФА и да бъдем признати в тяхната асоциация.Това ще значи, че всеки треньор, който сключи договор, ще се чувства спокоен, че ще си получи всичко по контракта. Сега сме по Кодекса на труда.

- Какво мислите за случващото се в националния отбор - кой е големият проблем - слабите играчи, селекционерите, БФС?
- Проблемът не са селекционерите, а развитието на детско-юношеския футбол, което просто го няма. Всичко затъна. Трудно излизат тези деца, които да са на едно добро европейско ниво. Вина имат всички. От държавата, през ръководителите, до всички нас. И това важи за целия спорт. Няма масов спорт, от който да излязат професионални спортисти. Илюзия е, че в мъжкия футбол се изграждат играчи. Те се правят в ДЮШ.

-Тогава излиза, че вместо да е най-голямата чест да си национален селекционер, се оказва, че той отива на предизвестена смърт...

- Ами така се оказва. Всеки отива с лична амбиция да се представи максимално добре, но реалностите са други и вероятността да не го направи хич не е малка. Пожелавам успех на Петър Хубчев за следващия цикъл, този е загубен почти. Но не трябва да се работи на парче, за да може след години да имаме солиден отбор.

- Вашето име се спрягаше, когато Ивайло Петев напусна. Имаше ли контакт с вас?

- Не само като се назначаваше Ивайло Петев, но и като напускаше не е имало контакт с мен.