Равенството 1:1 с Дюделанж не е срамно за българския шампион Лудогорец, смята наставникът Стойчо Стоев. Разградчани разочароваха в реванша с шампиона на Люксембург и не успяха да вземат и втория мач след 4:0 за „зелените” в първия. Според Стоев, мудната игра на играчите му е главната причина за „незадоволителната продукция”.
„Твърде е рано да говорим за излагация. Като цяло доста бавно играехме. Можем да кажем, че тревата беше висока, времето – задушно, противникът не много сериозен, класирали сме се вече, но това не може да е оправдание. Прекалено самонадеяни може би бяхме. В главите им е 4:0 и нямаше как да стане. Те просто трябваше да играят за удоволствие. Много рядко на такова ниво можеш да играеш за удоволствие, а те не го направиха. Мачът с Хасково като го загубиш, няма какво да си върнеш загубеното, а тук играчите знаеха, че трудно може да бъдат отстранени. Още трябва да ние пресен мачът с Черно море, за да се види, че продукцията ни сега не е задоволителна”, коментира Стойчо Стоев след мача в Люксембург.
Той не скри, че е бил разочарован от своите крила (Йерун Луму, Върджил Мисиджан, Михаил Александров) и без да споменава имена обясни, че тези, от които е очаквал да внасят скорост в играта, всъщност са правили точно обратното.
„С тия бавни подавания няма как да стане, казах им. За съжаление тоя хора, които трябва да осигуряват бързината, те правеха обратното и правеха играта още по-бавна, Има една част от футболистите, които не са в това състояние, в което трябва да са. Те сега ползват повече доверие и минути от мен, защото са важни футболисти и трябва да влизат във форма. Креативността определено ни се губи”.
Наставникът не вижда нищо фатално в това 1:1 срещу непретенциозен противник.
„Винаги в един мач има и позитивни моменти. Далеч съм от мисълта да правя апокалипсис от цялата история. Не е това физиономията, която искаме да видим, Колкото по-бързо се пренастроим, че даром нищо не се дава, толкова по-бързо ще излезем от тая ситуация. Наистина сякаш има тегоба над централните защитници с тези контузии, но няма какво да направим. Ано е да кажем колко дълго ще отсъства Барт”.
„Твърде е рано да говорим за излагация. Като цяло доста бавно играехме. Можем да кажем, че тревата беше висока, времето – задушно, противникът не много сериозен, класирали сме се вече, но това не може да е оправдание. Прекалено самонадеяни може би бяхме. В главите им е 4:0 и нямаше как да стане. Те просто трябваше да играят за удоволствие. Много рядко на такова ниво можеш да играеш за удоволствие, а те не го направиха. Мачът с Хасково като го загубиш, няма какво да си върнеш загубеното, а тук играчите знаеха, че трудно може да бъдат отстранени. Още трябва да ние пресен мачът с Черно море, за да се види, че продукцията ни сега не е задоволителна”, коментира Стойчо Стоев след мача в Люксембург.
Той не скри, че е бил разочарован от своите крила (Йерун Луму, Върджил Мисиджан, Михаил Александров) и без да споменава имена обясни, че тези, от които е очаквал да внасят скорост в играта, всъщност са правили точно обратното.
„С тия бавни подавания няма как да стане, казах им. За съжаление тоя хора, които трябва да осигуряват бързината, те правеха обратното и правеха играта още по-бавна, Има една част от футболистите, които не са в това състояние, в което трябва да са. Те сега ползват повече доверие и минути от мен, защото са важни футболисти и трябва да влизат във форма. Креативността определено ни се губи”.
Наставникът не вижда нищо фатално в това 1:1 срещу непретенциозен противник.
„Винаги в един мач има и позитивни моменти. Далеч съм от мисълта да правя апокалипсис от цялата история. Не е това физиономията, която искаме да видим, Колкото по-бързо се пренастроим, че даром нищо не се дава, толкова по-бързо ще излезем от тая ситуация. Наистина сякаш има тегоба над централните защитници с тези контузии, но няма какво да направим. Ано е да кажем колко дълго ще отсъства Барт”.