Тиеро: Съдбата ме прати в ЦСКА, надявам се пак да се събера с Есиен и Мунтари

I love Bulgaria! По този начин новото ганайско попълнение на ЦСКА Уилям Тиеро даде първото си интервю за родна медия, откакто стана играч на „червените”. Пред Дарик след сутрешната тренировка на тима на Павел Дочев, Тиеро разказа за Гонг повече подробности около преминаването си и амбициите си за близкото бъдеще.

- Твоите първи впечатления от съотборниците ти в ЦСКА?
- Ами, всичко е нормално. Знаете, че когато някой дойде в нов отбор през първите няколко дни той е сам, не познава никого. Така е навсякъде, но тук хората за мили и приветливи, хубава страна.

- Разкажи малко повече – как се стигна до пристигането ти в ЦСКА?
- Това е нормален процес в кариерата на всеки играч. Идва време да смени отбора си. Играх в сравнително добри тимове в Португалия, но след края на сезона получих няколко предложение – едното бе от ЦСКА, и просто взех решение да дойда тук. Миналата година гледах по телевизията мача на ЦСКА срещу Фулъм от Лига Европа и още тогава ми направи добро впечатление.

- Когато си гледал този мач мислеше ли, че някой ден ще играеш в този отбор?
- Не, не, гледах мача без никакви очаквания. Всъщност имам много добър приятел във Фулъм – Джон Пантсил, национал на Гана, и той просто ме помоли да гледам този мач. Но изобщо не съм мислил, че ще се озова в ЦСКА. Явно обаче съдбата си знае работата. Пак повтарям – имах и други възможности, но след като ме потърсиха и се съгласих – изобщо не съжалявам че сега съм тук.

- Това голяма промяна или голямо предизвикателство ли е, след 5 години в Португалия?
- Не, не мисля така. Ако на всички места където играеш показваш най-доброто и спазваш исканото от треньора, ще се приспособиш. Мисля, че навсякъде в Европа отборите си приличат – стига да спазваш тактическите изисквания. Така, че няма да ми бъде трудно в България.

- Но може би има голяма разлика и тя идва от факта, че досега си играл в клубове като Навал, Академика които са били от средата на таблицата. В ЦСКА обаче целта винаги е една – първото място…
- Така е, но в Академика имаше много добри играчи, които знаеха, че ако се представят на ниво ще дойде големия скок за тях. Така, че винаги е имало стремеж за добра игра. Ето – сега за мен дойде този голям скок в кариерата.

- Добре ли е за теб, че в момента има няколко играчи в ЦСКА, както и един от шефовете Костадинов, които говорят португалски?
- Добре е, но вижте, така беше и когато пристигнах преди пет години в Португалия. Тогава ми беше трудно, но в крайна сметка научих езика. Сега се надявам, с тяхна помощ, в началото да ми превеждат какво казва треньора и малко по малко да науча местния език.

- Това значи ли, че се надяваш да останеш в България поне за пет години?
- Ами защо не? Ако играя добре и харесват играта ми – аз нямам нищо против. Знам само, че трябва да направя всичко възможно да помогна на отбора, на привържениците, на моето семейство – и за всичко това трябва да бъда добър в своите изяви.

- Един въпрос за представянето на Гана на световното първенство – какво очакваш след добрия старт?
- Беше много важна тази победа за Гана – и за отбора и за цялата нация. Отново сме вкопчени всички във футбола. Сега във втората среща вече може да намалим напрежението. Мисля, че Австралия не е голяма хапка за Гана и лесно ще ги надвием.

- Надяваш ли се при евентуални твой добри изяви с ЦСКА в Европа, отново да се завърнеш в националния тим на Гана?
- Надявам се, тъй като дълги години бях част от националния тим, но контузия ме извади точно преди старта на последните квалификации. Така, че продължавам да се чувствам част от този отбор. Дълги години бях там заедно с мои добри приятели, като Майкъл Есиен и Съли Мунтари. Тримата тръгнахме заедно от един и същи отбор в Гана. Така, че ако ми се отвори възможност да се докажа и отново да бъда част от отбора на Гана – ще я използвам!