Новият нападател на ЦСКА Тони Уот (25 г.) даде интервю за шотландската версия на радио Би Би Си. Той беше гост в студиото в събота вечерта, малко преди финала на Шампионската лига. Уот коментира редица теми, сред които решението му да подпише с ЦСКА, слабостите в играта му, както и големия брой клубове, които е сменил.
- Тони, вече стана ясно, че отиваш да играеш в София - в ЦСКА. Разкажи ни как се стигна до това решение и какви са очакванията ти за престоя в България?
- В моите мисли през януари възнамерявах да продължа да играя в Сейнт Джонстън и през следващия сезон. Но във футбола никога не знаеш какво ще се случи. Не можеш да предвидиш къде ще бъдеш след месец. Получих телефонно обаждане. Обясниха ми, че става въпрос за клуб, който участва в евротурнирите и се бори за титлата. Знам, че ЦСКА е останал само на точка от първото място и ще играе в Лига Европа. Отборът винаги гони трофеи - както титлата, така и купата, а и в исторически план е спечелил огромен брой отличия. Казах си: "Защо не, изобщо не звучи лошо". Вече имам опит в чужбина и не ме е страх да отида в друга страна. Кариерата на всеки е кратка и е хубаво да опитваш различни неща. Това бяха основните причини да продължа в ЦСКА.
- Пита ли своята приятелка какво мисли по въпроса?
- Разбира се, тя ме подкрепи, даже е доста ентусиазирана. Няма да пътува веднага с мен за София, защото първо имаме подготовка, но след това ще живеем заедно.
- Приготви ли си куфарите вече?
- Все още не.
- А кога започвате подготовка?
- В неделя (9 юни). Няколко дни по-рано е сватбата ми, след което пътувам.
- Кой ще ти бъде треньор в ЦСКА?
- Ами, чакайте да помисля малко...
- Ти дори не знаеш следващия си треньор!
- Не, не, чакайте. Малко е сложно. Знам, че има един по-опитен треньор, а старшият се казва Митов. А пък наскоро отборът е бил воден от, внимавайте... човек с името Нестор Ел Маестро! С него обаче са се разделили, след което начело е застанал голям голмайстор (б.р. - Любо Пенев). А в последния месец от сезона, доколкото разбрах, треньори са били Митов и една 71-годишна легенда (б.р. - Люпко Петрович). Малко е сложна ситуацията u не знам точно кой ще ми е треньор през новия сезон, но ще разбера скоро (смее се).
- Вече си на 25 години, но ЦСКА ще е 11-ият ти различен клуб. А ти дори не можеш да кажеш кой е треньорът...
- Ей, казах ви го - Митов (смее се). Просто през пролетта е била малко объркана ситуацията и е имало две смени. Ще видя на място кой ще води отбора. Но старши треньорът в последния месец от сезона се е казвал Митов.
- Със сигурност си интересен на българската публика. Едва ли друг шотландец е играл там. От друга страна, ние тук познаваме Илиян Киряков, който беше в Абърдийн (1996-2000 г.) и, разбира се, Стилян Петров в Селтик (1999-2006)...
- Мисля, че наистина съм първият шотландец, но знам, че Килиън Шеридън е играл в ЦСКА.
- Очакваш ли да има езикова бариера?
- Да, и то огромна. Българският е доста различен език. От друга страна, вече играх в Белгия, където понаучих малко френски. Ще науча основите. Ще си повтарям всеки ден български фрази - по-общи, свързани с футбола и всекидневния живот. Все пак ще трябва да се оправям сам по магазините. Не очаквам веднага да привикна, но съм сигурен, че ще се справя. Както казах - вече имам опит.
- Да се върнем на огромния ти брой клубове - цели 11...
- Преди да сте ме питали - не съжалявам за нищо. Имаше някои отбори, в които бях под наем, но се контузвах и не получавах достатъчно възможности. Списъкът ми с клубове никак не е лош. Отборите ми са добри.
- Сигурно са те питали десетки пъти за гола ти срещу Барселона с екипа на Селтик...
- Да, това е момент, който никога няма да забравя. Пък и това е мач, който ще бъде помнен винаги. Разбира се, аз имам и доста други качества освен този гол. Не мога да разчитам на едно попадение в цялата си кариера.
- Можеш ли да си спомниш какво направи, за да реализираш?
- Спомням си, че надбягах защитата, след което малко ми се губи. Бях по-бърз от отбраната, а преди да стигне топката до мен, Шави не успя да я овладее. Вече обаче съм забравил всички подробности. С годините отминават. Не си спомням голове, които съм вкарал преди 5 години. А и не обичам да говоря много точно за това попадение. Благодарен съм, че точно аз бях избран да го реализирам, но дотам. Най-хубавото, което помня, е реакцията на феновете - как празнуваха и се прегръщаха по трибуните. Това не се забравя никога.
- Пазиш ли си нещо за спомен от този мач?
- Да, разменихме си фланелките с Педро. Имам и някакви дребни сувенирчета, свързани с мача.
- Какво трябва да промениш в играта си? Твоят мениджър в Сейнт Джонстън - Томи Райт каза, че не влизаш достатъчно във вратарското поле...
- Уважавам всичко, което треньорът казва. Томи направи чудесни неща за Сейнт Джонстън (начело е на отбора от 2013 г.). Той е прав – трябва да влизам по-често във вратарското поле и да съм по-егоистичен. Стартирах в 22 мача през сезона, от които спечелихме 11 и мисля, че завършихме наравно в 4. Вярно е, че не вкарах много голове, но смятам, че не получавах достатъчно признание за своя принос. Предпочитах да се пожертвам за отбора, а не да преследвам голове. Поставях тима на първо място, макар да бях наясно, че няма да ми помогне особено за визитката.
- Да сменим темата - играл ли си заедно с някой от участниците във финала на Шампионската лига?
- Да, имам няколко мача заедно с Ван Дайк в Селтик (б.р. - през сезон 2013/14 г.). Скоро след това обаче ме продадоха, а той остана още една година.
- Кое правило, свързано със съдийството, би искал да промениш? Какво те е дразнило винаги?
- Може би бих въвел по-строги мерки за играчите, които симулират. Защо да не им се показва червен картон? Жълтият мисля, че не е достатъчен за тези, които се "гмуркат". Това си е откровена измама.
- Как обичаш да разпускаш след мач?
- Имам няколко начина - със семейството, с видеоигри или филми. Още от дете имах нужда от някакво хоби, а не да се отдавам изцяло на футбола. Пробвал съм голф, но не ми хареса, снукърът пък ми беше прекалено труден. Затова избрах филмите. Гледал съм страшно много. В един момент даже се бях запалил да правя ревюта на филми и да ги публикувам в интернет, но нямах достатъчно свободно време. Просто не искам футболът да ми заема всичките мисли и внимание и трябва да разнообразявам.
- Какви филми харесваш?
- Може да ми се смеете, но си падам по романтичните филми. Знам, че тези мои хобита за хората отстрани сигурно изглеждат като пълна загуба на време и едва ли не пилеене на талант. Но аз не съм съгласен. Не можеш да забиваш само в едно нещо. Аз съм щастлив човек, семейството ми е доволно от мен, а кариерата ми е добра. Хората не виждат какво се случва зад кулисите. Гледат те само на терена, а там няма как да придобиеш представа какъв човек е футболистът. Има черти на характера ми, които не са известни на никого освен на най-близките ми приятели. Затова и не се влияя от мнението на хората за мен, защото не ме познават. Всеки играч трябва да се изолира от коментарите, защото наистина може да ти повлияят и да ти се отразят лошо, ако ги приемаш навътре. Хората постоянно са ме критикували, но не обръщам внимание, защото те не знаят истината. Повечето изобщо не се замислят, че и футболистът е човек и няма как всеки ден да е в най-доброто си състояние.
