Цветан Йончев е един от най-големите български футболисти. Стартиралият кариерата си в Ботев (Враца) футболист, става истинска звезда в българския футбол в редиците на ЦСКА, където играе в периода 1975-1984 година. За "армейците" има 234 мача и 54 гола. Пет пъти е шампион, два пъти е носител на Купата на България. За националния отбор има 23 мача и 5 гола. Най-емблематичните моменти в кариерата на Йончев са мачовете му в турнира за КЕШ, в които той бележи във вратите на Нотингам, Ливърпул, Реал Сосиедад и Байерн Мюнхен. Сега червената легенда живее в Чикаго, САЩ, където тренира деца, а ние намерихме именно там него.
Ден преди вечното дерби, Novsport.com потърси Цветан Йончев за кратък коментар. За какво още си говорихме с него, вижте в следващите редове.
- Като един от основните участници във вечното дерби в началото на 80-те години, какво мислите за този мач и какво можем да очакваме в събота?
- На тези мачове няма знамение кой в какво състояние е. Тази среща и извън контекста на логиката. Просто двата отбора ще излязат мотивирани за победата без да правят сметка. В тези мачове не се прави сметка за точки, няма и как да правиш такава сметка. Гледаш да се докажеш колкото можеш. Обикновено отборът, който е в по-неизгодна позиция, има по-висока мотивация.
- Кой мач между двата тима, в който сте взел участие, ще запомните?
- Имам много спомени – и приятни, и неприятни, мачове, в които сме побеждавали с много голове...През 1978 година, тогава аз вкарах гол, също така през 1982 година пак победихме с 2:1, пак победихме с мой гол точно преди мачовете с Ливърпул. Имам и неприятни спомени – последният мач, който съм играл срещу Левски – 1-84 година, тогава загубихме с 1:3 и загубихме титлата. Беше неприятно, мачът бе изпълнен с грубости, имаше два червени картона. Динко Димитров напусна контузен и мисля, че това беше краят на кариерата му, това е неприятен спомен. Общо взето тези мачове по това време вълнуваха цяла България и бяха лицето на българския футбол.
- Сега зарядът също е доста сериозен. Един срещу друг само, че от треньорските скамейки се изправят Емил Велев срещу Любослав Пенев. Какво бихте пожелал на Любо Пенев?
- Пожелавам му победа с добра игра. Той е амбициозен човек, мисля, че ЦСКА трябва да се ръководи от хора, които са били в клуба и са закърмени с този шампионски дух и могат да разберат психологията на този клуб. Той е един от хората, които е носител на този дух и му пожелавам да успее.
- Живеете в САЩ, занимавате ли се с футбол там и липсва ли ви България?
- Занимавам се с детски футбол. Тренирам деца все още. България в началото ми липсваше, но вече не - годините лекуват всичко. Лично българският футбол не ми липсва. Липсва ми зарядът на някои мачове като ЦСКА - Левски, на някои международни мачове, които не мога да гледам на живо, но пък средствата за масова информация са такива, че ето, гледаме Шампионска лига, най-добрите първенства в Европа също се гледат тук и от тази гледна точка нищо не ми липсва.
- От тази гледна точка следите ли изявите на Димитър Бербатов и какво ще кажете за критиките на английската преса към него?
- Да, следя изявите му и се радвам, че достигна до това ниво и все пак имаме представител на високо ниво, като тук включвам и Мартин Петров, и Стилиян Петров. Ще му бъде трудно да се адаптира в отбор като Манчестър Юнайтед, засега има противоречиви мнения, да се надявам, че му трябва само малко време, за да се включи в тази игра, която Манчестър Юнайтед практикува.
- Предполагам, че следите и националния отбор, как преценявате шансовете ни за класиране на Световното първенство и би ли се справил Станимир Стоилов?
- Шансовете не са малки, като чета пресата излиза, че едва ли не са минимални. Шансовете не са толкова малки, но проблемът е в това, че няма достатъчно класни играчи, с които да се представим, ако се класираме на този форум, да се представим достойно. Класирането само по себе си е успех, но трябва да се гони тенденция за постоянство.
- Дали Станимир Стоилов е фигурата, която може да наложи това постоянство и да изкара националния ни отбор нагоре?
- Националният отбор е функция на футбола ни като цяло. Първо трябва да видим какво правим във футбола, за спорта, какво правим за децата, за да бъде спортът масов, да могат да спортуват и да се развиват и на базата на тази масовост да се изберат най-талантливите деца, да се кворени спортът в културата на българина. Няма такава личност, която да реши нещата с магическа пръчка.
- Можем ли да се поучим от САЩ в това отношение?
- Не само от там, а от всички развити държави, даже и някои около България, но като че никой не иска да го види или поне тези, които трябва не искат.
- Бихте ли се върнал в България?
- На този етап, не, просто не виждам какво бих могъл да правя.
- Да се занимавате с футбол например, ако някой ви потърси.
- Не мисля, че има условия за това нещо. Това е, което ме накара да напусна България и мисля, че нищо не се е променило в положителна посока.