Младият халф на „Академик" (Свищов) Валентин Михов-Вальо Дузпата получава странна задача на мача срещу „Левски" в края на първенството'през 1977 година. Той трябва да пази Павел Панов от дясната му страна, за да може с левачката си той да вкара 2 гола и да стане №1 през сезона. Иначе равенството, което урежда и двата отбора, съответно за спасение и титла, било договорено срещу два дунавски сома между треньорите Иван Колев-Ването и Васил Спасов-Валяка. Това е един от епизодите, които бившият президент на ЦСКА, БФС и профилигата описва в биографичната си книга „В играта на живота". Заради групички при „сините" обаче мачът завършва 0:0.
През следващия сезон свищовлии изпадат, въпреки че побеждават с 1:0 „Левски" и с 2:0 ЦСКА. Футболната кариера на Михов приключва в аматьорския „Вихър" (Горубляне). Защото е наказан за една година заради договори с „Академик" (София) и „Чавдар" (Троян). Там го кани легендата на столичния „Академик" инж. Илия Чалев.
„Там бяха Юлиан Иванов, Краси Горанов и други величия от големия тим на столичните „студенти" под ръководството на Данко Роев. По едно време бъдещият бос на ВИС Васил Илиев бе център-нападател, а брат му Жоро гонеше топките", пише в книгата си Валентин Михов. „На голямата сцена танцувах кратко, но удоволствие от играта можеш да изпиташ и по селата", заключава Валентин Михов.
Стартът му като ръководител в ЦСКА също не е от най-гладките. Първият скандал, с който трябва да се оправя, е този с трансфера на Красимир Балъков, който има договор с „червените", но цяло Велико Търново се вдига на бум. И от Борисовата градина отстъпват.
Голям раздор пламва и кой да получи 30 000 долара, които Михов решава да плати на „Марица" (Пловдив) за това, че са открили такъв играч като Христо Стоичков.
С трансфера на Камата в Барселона е свързан и уникален момент в биографията на Михов.
„Наследих два транша от по 750 000 долара от трансфера на Стоичков в „Барселона". И така тръгваме един ден с шефа на международния отдел на ЦСКА Емил Данчев за Швейцария да си вземем парите, тъй като можеше да вземем лихва от депозити в наши банки, докато при превод трябваше да чакаме два-три месеца. Хората от банката ни въведоха в трезора и там по всички правила си получихме „кеша" със съответните документи за износ през границата. Оттам нататък взехме такси за летището, но при слизането взех, че забравих златното куфарче на задната седалка. Излизаме, озъртам се и викам: Емо, къде е куфарчето.. А той казва: Нали е в теб... За миг замръзнах, после хукнах като обезумял, но за късмет колата още не бе напуснала района. Хвърлих се към таксито, нашето съкровище кротко си лежеше на задната седалка. Шофьорът въобще не разбра, че зад гърба му е имало 750 000 долара", описва Михов.
Билети на черно за световното
Най-тежкият момент за Михов е световното първенство в САЩ. Той е изгонен от БФС точно преди него, след като му спретват преврат заради премиите.
Отива само веднъж до лагера на националите. Иска билети за мач за себе си, Шефкет Чападжиев и Майк Минковски. Отрязан е.
Така намира билетите на черно срещу 250 долара единия и местата са зад вратите.
По-късно Чападжиев е човекът, който подарява камери на отбора, както и премии, като част от парите изчезват, преди да стигнат до футболистите.
Михов остава в Чикаго 15 дни след края на световното. Похарчва и последните центове от спестяванията, които има.
Прибира се в София и не иска да чуе за футбол повече. Заключва се в апартамента си.
От всичко го спасява неговият приятел Иван Райков, запален левскар. Той му подарява гоблен, който е избродирал с неговия лик. И му предлага работа във фирмата си за дистрибуция на напитки.
„Живея с усещането, че съм донесъл повече добро. Но червеният картон в играта на живота дебне отвсякъде", е една от последните изводи в книгата на Вальо Михов.