Имах предложения от ЦСКА още преди да отида в Левски. Два различи варианта при различни ръководства. Отказах, но не съжалявам, защото смятам, че не ми е е мястото там, обяви бившият треньор на Левски Велислав Вуцов в интервю за "Спортал".
“Не бих работил на "Армията", защото смятам, че когато човек има принципи, трябва да ги спазва. Все пак уважавам много ЦСКА. Двата гранда не трябва да се мразят. Левски и ЦСКА са две много хубави неща в българския футбол и трябва да ги има на високо ниво”, каза още Вуцов.
Той се върна и към най-тежкия мач в кариерата си - загубата от БАТЕ (Борисов) в Шампионската лига и разказа какво се е случило при дузпата, която Георги Иванов пропусна.
“Не искам да обвинявам никого. Аз съм си виновен. Тогава още бях в графата млади треньори. Аз бях определил трима души да бият с условието, който го спънат или направи дузпата, да не бие. Стана дузпата, Гонзо взе топката, целият сектор викаше името му. Даже и да му я бях взел от ръцете, което с днешна дата, щях да го направя, публиката беше настроена срещу мен и щеше да каже, че сме във война с Гонзо. Ако пък я бях дал на Хичо и той я изпусне, всичко щеше да се взриви. Днес това нямаше да се случи, ако трябва, щях аз да ходя да я бия”, разказа Вуцов.
Специалистът сподели и мнението си, че в Левски Славиша Стоянович се справя много по-добре от предшественика си Делио Роси.
“Отпадането от Вадуц е най-големият срам в историята на българския футбол. Делио Роси беше един физкултурник, който нямаше никакво място в Левски. Домакинката да бяха сложили, щеше да е по-добре от него. Сега с новия треньор нещата са други. Той явно първо е много добър човек, защото успя да промени атмосферата в съблекалнята, след това е и специалист”, допълни Вили.
Той разказа и за двубоя между ЦСКА и Славия от последния кръг на сезон 1989/1990 година. Срещата завършва 2:1 за "белите", а попадението за "армейците" е историческо – Христо Стоичков бележи своя гол №38 и печели "Златната обувка".
"Ние играехме за медали, а ЦСКА вече беше шампион. Любо Пенев вече беше във Валенсия, а Емо Костадинов не игра в мача. Помня, че ЦСКА излезе с по-експериментален състав. В тунела преди срещата Христо беше нервен. Каза: "Ей, копелета, помагайте". Знаеше се, че испанският шампионат е свършил и Санчес е приключил с 38 гола. На Ицо му трябваше един, за да вземе "Златната обувка". И аз реших да помагам. Влязох като луд в краката на Славчо Илиев от ЦСКА. Класическа дузпа, в днешно време щеше да е дузпа и два червени картона. Направо го отнесох. Реферът обаче се доближи и каза на Илиев: "Играй, играй, играй". Даже му каза да не симулира. И не даде дузпа. Ние поведохме, но Стоичков все пак достигна до гола. Имаше центриране от корнер, той успя да се пребори с рамо и през един наш защитник заби с глава топката. Хубав гол вкара, при това с глава, което не беше най-силната част от играта му, и си спечели честно "Златната обувка". След мача съдията ми каза, че не е видял, че ритам Славчо Илиев. Не се сещам кой точно беше – Любе Спасов или Любен Ангелов. А аз му казах, че не само съм го ритнал, а направо съм го изнесъл. Помня, че Ицо игра контузен. И то контузия, за която всеки лекар ще препоръча да не играе. Той обаче стисна зъби, за да вкара гол. Вече се знаеше за трансфера му в Барселона", спомни си Вили Вуцов.
