Кубрат Пулев бе повален от грип с висока температура в седмицата, в която той и щаба му смениха Берлин с лагерна обстановка в града на двубоя - Хамбург. По настояване на Кобрата, информацията, че той не се чувства добре и от медицинския му щаб се колебаят дали не е по-разумно да откажат срещата, бе пазена в тайна.
"В сряда въобще не бях добре, имах висока температура и нямах сили за нищо. Тогава Вегнер ме погледна и каза: Виж, само ми кажи и отлагаме мача". Не исках и да си помисля за подобна развръзка. Просто нямаше начин да не изляза и да го победя. Чаках този момент толкова дълго", призна Кобрата на пресконференцията след двубоя.
"Ако бях пожелал, този мач нямаше да завърши. Виждах Чисора как вече едва се държи на краката си. На няколко пъти той беше в нокдаун, но не падна, а и аз не предприех никакви рискове. Той не е случаен боксьор, опасен е, никога не се предава, колкото и безнадеждно да изглежда положението му. Знаех, че трябва просто да бъда много, много разумен и да няма секунда, в която да се отпусна и да реша, че срещата е моя. Дерек понесе много тежки удари. Само ми вижте ръкавиците на какво приличат и колко са протрити и окъсани (показва ръкавиците си). Погледнете на какво ми прилича лявата ръка, не си я чувствам, цялата е отекла (показва си ръката). След серия от ляв прав почти го виждах на земята и дори казах на щаба му: Момчета, той ще падне, а те не ми вярваха. Рунд след рунд, аз само чаках моят час и бях убеден, че това е моята вечер. Спечелих, защото бях две-три класи по-добър. Бях много дисциплиниран, много тактически подготвен, както и физически. Той не спря да ме удря под пояса и във врата, понякога съдиите приспиваха тези номера, но не съм от онези, които хленчат, това е бокс, каквото са видели, това са отсъдили.
Този бой бе далеч от най-доброто, на което съм способен. Имаше много неща, които можех да направя много, много по-добре, имаше грешки, които допуснах, има и редица неща и детайли, върху които тепърва трябва да се работи, за да вървя напред. Аз съм реалист, не летя в облаците и имам много ясна представа къде се намирам в момента и още колко дълъг път ме чака занапред, за да постигна целите си. Работим отлично с Ули и с целия ми щаб в Германия, но искам да се знае, че не само те стоят зад моите успехи, годините, в които аз тренирах при социалисти като Боби Бояджиев, Михаил Таков и Коце Петков ме формираха като боксьор. Тези хора също са част от моя възход.
На Чисора му желая бързо и пълно възстановяване. Всеки следва своя път, нашите се пресякоха и аз му казвах, че ще му отговоря на ринга, а той сякаш не ми вярваше.
Аз също мога да играя мръсно и да правя номера като неговите, но това е против убежденията ми и нека никой не ме провокира да стигаме до там.
Обичта на България не се купува с пари и не се измерва със слава, пояси и титли. Тези хора, които бяха с мен в залата, които отделиха от хляба си, за да си купят билети и да пропътуват хиляди километри, за да бъдат с мен, но и всички останали, които ми стискаха палци по телевизията, които ми изпратиха пожелания за победа и които ме поздравиха, обичам ги, нося ги в сърцето си, това е нещо, за което човек си струва да живее, да се труди и да понася трудностите в живота", каза Кобрата след мача.
