Легенда в бокса: Патил съм от нигерийци, Кубрат много да внимава

Свилен Русенов безспорно е ед­но от най-големите имена  в българския бокс. Роден е на 29 февру­ари 1964 г, вс. Градежница, Ловешко. Започва да бокси­ра в Спартак (Плевен), а по-късно преминава в ЦСКА. Дъл­ги години е капитан на нацио­налния отбор на България. Най-големия си успех постига на ев­ропейското първенство през 1993 г. в Бурса (Турция), където печели първото място. Има и три бронза от шампионати на Ста­рия континент - Торино 1987, Атина 1989 и Гьотеборг 1991. Бронзов олимпийски меда-лист е от Барселона 1992. Освен това е два пъти световен вицешампион от Сидни 1991 и Тампере 1993. Притежава и световен бронз от Рино 1986. Има сребро и от турнира за Светов­ната купа в Бомбай 1994. Цялата тази колекция от медали го поставя сред най великите в родния спорт. На ринга се е срещал с много легенди на световния бокс. Два пъти боксира с украинския колос Виталий Кличко и веднъж с по-малкия му брат Владимир. След края на състезателната си кариера за кратко е треньор в ЦСКА, а след това започва да се занимава с фермерство. Кмет е на родното си село Градежница. Малко повече от седмица преди двубоя на Кубрат Пулев със Самюел Питър се свързахме с Русинов за коментар относно грандиозното съби­тие в „Арена Армеец".

Свилене, пред­стои едно от най-големите спортни съ­бития у нас в пос­ледните години -мачът на Кубрат Пулев срещу Са-мюел Питър. Как­во очакваш?
Очаквам Кобра­та да бие, но съм длъжен да го пре­дупредя да внимава много, защото Самюел Питър е мно­го силен съперник, бивш световен шампион. Изобщо, нигерийците, особе­но в тежките катего­рии, съм забелязал, че са много здрави и корави момчета. Удрят силно, умеят да понасят удари и като цяло са безст­рашни. Аз лично съм си патил от тях, защото, ако си спомняте, именно нигериец ме спря към олимпийски фи­нал в Барселона 1992. Тогава на по­луфиналите паднах със 7:9 от Ричард Игбинегу. Това момче ми отне мечтата да се бия за титлата в категория +91 кг. Е, по-късно той пад­на с много от кубинеца Робер­то Баладо в бит­ката за златото, но горчилката у мен остава. Дори в по-долната катего­рия - до 91 кг, отно­во нигериец се би на финал на олим­пиадата срещу ле­гендата Феликс Савон. Още тогава за­белязах, че тяхната школа е доста сери­озна и никой не трябва да ги подце­нява. Така че Куб­рат трябва много да внимава.

Това, че ма­чът ще е в Со­фия пред 14 000 фенове на Кубрат не е ли нож с две остриета? Ня­кои специалисти казват, че публи­ката може да под­веде Пулев и той да не спази такти­ческите указания.
Не вярвам на то­ва. Кобрата вече е достатъчно мъдър и знае какво да пра­ви. Ще бие Питър с акъл и тактика. Домакинството ще му даде допъл­нително предимст­во. Кубрат си взе серио­зен урок от мача с Вла­димир Кличко и пове­че няма да допусне тази грешка да тръгне ва банк, особено срещу боксьор с тежък удар като Самюел Питър.

Мениджър на нигериеца е българинът Ивайло Гоцев, който искаше са бъде агент на Кобрата, когато той се насочи към професионалния бокс. Според теб правилно решение ли взе Пулев да отиде при „Зауерланд", а не при Гоцев?
Аз Ивайло го познавам от много отдавна, още от първите му стъпки в този бранш. Не знам дали знаете, но той бе моят пър­ви мениджър. Гово­рим за периода 1993-а и 1994 година. Аз бях боксьор на ЦСКА, а Гоцев вече се бе установил в САЩ. По някакъв начин се бе свър­зал с мениджъра  на вели­кия Джордж Форман, които му тър­сеха спаринг парт­ньори. Както знае­те, по това време той се бореше да стане пак световен шампион в тежка катего­рия, въпреки, че вече бе на години. И той наистина стана като нокаутира Майкъл Мурър. Точно в този пе­риод   му търсеха качествени спаринг партньори и аз бях един от на­белязаните. Всич­ко бе уредено и трябваше да замина за Щатите, ко­гато неща­та в последния момент се объркаха. Иначе Го­цев тога­ва взе ня­колко бъл­гари в САЩ, сред които и Коко Тайсъна, кои­то стояха там около година. Но мисля, че Кубрат взе правилното ре­шение да отиде в Германия, в отбора на „Зауерланд".

Скоро говорил ли си с Кубрат, дал ли си му някакъв съвет?
Не, не съм го чувал, но смятам да му пиша. Ор­ганизирам едно съби­тие в Горна Оряховица и ще го поканя. Само да мине мачът с Питър и ще се свържа с него. Иначе съвет какво да му давам - той вече е достатъчно зрял, за да знае какво да прави. А и има страхотен екип. „Зауерланд" си и е „Зауерланд". Треньорът му  е много добър и ще подготви адекватната тактика за двубоя. Пожелавам му да е търпелив и нещата ще се полу­чат.

И накрая - же­ните ни спечелиха три европейски титли на шампио­ната в София пре­ди два дни. Това не може да не те радва...
Как да не ме радва, това е велик успех. Даже преди малко се обадих във федерацията, за да им честитя. Heщата вървят добре и скоро боксът ни пак ще бъде евро­пейска и световна сила.