Станимира Петрова: Сега вече ми остава олимпийският връх

Изказвания на трите български европейски шампионки по бокс след спечелените титли:

Деница Елисеева: Щастива съм, че се върнах на ринга

Не мога да кажа дали златото е точно сбъдната мечта след трите ми бронза на европейски първенства. Защото мечтата ми бе олимпийска титла, но не можах да я осъществя заради контузията. Щастлива съм обаче, че въобще се върнах на ринга. Тази година като цяло бе много тежка за мен, но пък намерих точния треньор в лицето на кубинеца Жоел Солер Арате. Изминах доста дълъг и тежък път, много се трудих, но той ми обърна такова внимание, което не бях получавала от никой друг. Щастлива съм, защото с тази контузия, която имах, малко хора биха се занимавали въобще със спорт. Бях на легло, мусулът на крака ми бе атрофира и положих много усилия, за да се върна. Нямам представа до кога и къде ще боксирам. Предстои да видим дали ще има женски професионални серии, чакаме решението на АИБА и тогава ще преценявам.

Станимира Петрова: Сега вече ми остава олимпийския връх

Невероятно съм щастлива, че сбъднах една от мечтите си. Сега вече имам световна и европейска титла, остава ми само олимпийския връх и вече в Токио се надявам да го стигна. Финалът действително бе много различна среща за мен от всичките ми предишни. Азерката е много пасивна и знаехме, че ако тръгна агресивно напред, ще загубя. Днес през повечето време на ринга бях с усмивка, защото от една страна се забавлявах, а от друга и тя се усмихваше, за да ме провокира. Въобще играхме на котка и мишка.

Борислав Георгиев, личен треньор на Станимира:

Тактиката беше наистина да дразним азерката, искахме да я провокираме с удари в трупа. Не смеехме да рискуваме, тъй като знаехме, че има изключително бърза задна лява ръка, много добре играе на контра и затова трябваше ние да водим боя, бавно да пристъпваме напред, за да стигнем до целта. Да, бях малко притеснен като преди финален мач, но знаех, че сме тренирали различни ситуации. Знам, че Станимира ме слуша и бях убеден, че ще бием. Мисля, че за 5-те седмици, откакто сме заедно, направихме чудо – тя вече играе коренно различен бокс, има изключителна сила на удара, издръжлива е, играе по-добре с краката, ръцете й са вдигнати и мисли по време на срещата. Мисля, че имаме обаче още много работа.

Севда Асенова: Обещах, че ще стана първа и го направих

Много съм щастлива, обещах, че ще стана първа и го направих. Треньорите Младен Сталев и Фикрет Ереджебов бяха много сигурни в мен и аз доказах, че мога. Имах изключително тежък жребий да играя още в първия кръг срещу европейската шампионка и тогава плаках, защото не може в България да има европейско първенство и на мен да ми се падне такъв карък. Но се събрах и я победих. На финала бях уверена в успеха си, защото чувставах, че всеки мой удар влиза чисто. Аз все пак съм елитен състезател, тренирам от толкова много година и знам всеки удар какъв е. С тази шведка играх за първи път, но въобще не ме затрудни. Оттук насетне ще имам 4-5 дни почивка и после трябва да обърна внимание на контузията в коляното, която получих още преди лагера за европейското. Съмнявам се, че може и менискус да съм скъсала.