Само преди дни българската спортна стрелба завоюва втора квота за олимпийските игри в Токио догодина. В дисциплината 25 метра спортен пистолет на Световната купа в Мюнхен Антоанета Бонева спечели бронз и с това си осигури участие за трети път на най-висшия спортен форум. Бонева влезе с трети резултат от 587 т. във финала. След изключително оспорвана битка, в която една от фаворитките - Ману Бакер, получи две засечки и остана на 5-о място, златния медал спечели другата представителка на Индия - Рахи Сарнобат. Втора завърши феноменалната украинка Олена Костевич (Укр). Първа от стрелците ни своята квота (общо седма в кариерата) спечели председателят на Българския стрелкови съюз Мария Гроздева, носителка на две олимпийски титли - от Сидни 2000 и Атина 2004 г., и 3 бронзови медала. „Меридиан мач” намери Бонева в родния й град Търговище, където, вече необременена от класиране, се готви за оставащите състезания до края на годината.
- В свое интервю веднага след състезанието в Мюнхен каза, че цялата вселена е била на твоя страна. Защо?
- Мога да кажа, че за 15 години, откакто се състезавам, сега за първи път имам толкова късмет. Нашият спорт е технически и всеки детайл е от голямо значение. Оръжието на Ману Бакер засече два пъти, а тя се нуждаеше само от една точка, за да ме измести. Малко гадно ми стана, но аз също направих хубава „петица" и напълно си заслужих квотата. Не ми е подарена - заслужих си я. Първо осъзнавах, че вече имам виза, а чак след това дойде бронзът. Ману е много талантлива и е само на 17 години. Още на следващото състезание тя си осигури участие на олимпийските игри.
- Често ли стават подобни засечки на състезания?
- Да, на всеки може да се случи. Абсолютно никой не е застрахован. И аз съм имала проблеми неведнъж.
- Вече по-спокойна ли се чувстваш с осигурена квота?
- Абсолютно. Бях сигурна, че ще се класирам за Токио, ако не в Мюнхен, то на следващото състезание. Година и половина не се бях състезавала след второто майчинство и малко по-късно дойдоха резултатите. Имах нужда от време да си върна увереността. Всичко е в главата. След раждането на първото дете нещата се случиха по-бързо и по-плавно. От друга страна, конкуренцията при нас стана много сериозна. Има състезателки от Индия и откъде ли още не. В Мюнхен имаше 4 смени (б. р. серии) на малокалибреното оръжие - това не се е случвало досега. Максимум са били по три. Това означава присъствие на 100-120 състезателки.
- През 2015-а точно в Мюнхен печелиш турнир за Световната купа. Май това е любимото ти стрелбище?
- Може да се каже (смее се). Има и нещо друго - последният ми финал преди второто раждане също беше там. Харесвам символиката. Тези дребни детайли ми дават допълнителна увереност.
- Какво ти престои до края на годината?
- Програмата ми няма да претърпи кой знае какви промени. Със сигурност няма да участвам на Световната купа в Рио де Жанейро. Далече е, а и трябва да искаме допълнително пари от министерството на спорта, което винаги се отзовава и ни помага. Ще стрелям на Европейските олимпийски игри в края на месеца в Минск. След това има европейско първенство. През октомври са финалите на Световната купа и други турнири.
- Ще промениш ли нещо в подготовката си и подхода към Игрите в Токио в сравнение с Рио 2016?
- Изградили сме и на двете оръжия моделите, така че ще наблегнем на практиката. Трябва време, за да дойдат резултатите. Дано това се случи точно на олимпиадата. За Рио бях много добре подготвена, но очакванията на хората ме натовариха. Със сигурност сега ще спра да отговарям на въпроси от рода „Какво очаквам да се случи?", както и ще огранича медийните си изяви. Много от фаворитките там се провалиха. Костевич например не влезе във финал. Докато младите състезателки излязоха необременени и спокойни, гръмнаха десетки и им се получи... Вече имам опит, опарила съм се...
- Разговори с психолог помагат ли?
- В Търговище, където тренирам, няма на кого да разчитам в това отношение. Липсва такава фигура и във федерацията, което отчитам като пропуск. Всички големи отбори в нашия спорт могат да си го позволят. Основно разчитам на моя треньор Христо Маринов, с когото от 15 години работим заедно и вече ми е намерил цаката (смее се).
- Изпадала ли си в „дупки"?
- Да, зациклям понякога. На тренировки имам резултати, но на състезание не става. Кофти ситуация. След Нова година всичко вървеше само надолу. Бях изгубила увереност. Няколко дни преди да заминем за Световната купа в Мюнхен бивша моя колежка, която сега живее в Италия, ми даде идея, която проработи. Каза ми: „Изгледай си старите финали". Така и направих. Казах си, че това съм аз, и повярвах, че стрелбата е нещото, което мога да правя най-добре. Тази жена ме познава от тригодишна и винаги се е радвала на моите успехи. Много съм й благодарна!
