Мария Гроздева е най-успешната българска спортистка на олимпийски игри. Тя има два златни и три бронзови медала от спортната стрелба на най-големия спортен форум. През тази година 47-годишната софиянка завоюва квота за олимпиадата в Токио. Това ще бъде седмо участие за нея под петте преплетени кръга. Пред „България днес" Мария Гроздева разказа как е протекла годината за нея и Българския стрелкови съюз.
- Мария, как ще оцените сезон 2019 след спечелената олимпийска квота?
- Няма как да не съм доволна. Стараех се много да спечеля квота за Игрите в Рио, но не се получи. Сега нещата станаха на Световната купа в Китай. При това с първо място. Много съм щастлива. Сега ще положа двойно повече усилия в сравнение с предишни олимпиади. Годините са едно на ръка, но и конкуренцията е доста по-сериозна. Желанието ми е, ако това е последната олимпиада за мен, да се представя по най-добрия начин.
- Не успяхте да се класирате за Рио. Сега сякаш беше по-спокойно около вас. Напрежението ли беше голямата разлика преди четири години и сега?
- Не. Разликата беше, че бях прекалено спокойна в квалификациите за Рио. Мислех, че няма как да не взема квота. Смятах го за лесна работа. Направих промени в оръжията. Минавах от една марка в друга специално за въздушната дисциплина. После се връщах. Квалификациите минаваха една след друга. Казвах си - нищо, ще дойде следващата. Когато се озовах на последното състезание, вътрешно бях спокойна. Мислех, че ще стрелям нормален резултат, но не се получи. Сринах се емоционално. Не бях пропускала олимпиада от 1992-а. Това са много години. Зачудих се дали да не се откажа и какво ще правя, ако взема това решение. Казах си, че още ми се стреля и има какво да дам. Не очаквах точно на Световната купа в Китай да се получи добрият резултат. Мобилизирах се. Беше леко изненадващо, при това на толкова силна Световна купа. Във финала бях абсолютно спокойно. Съперничките са добри. Вземат непрекъснато медали. Но аз съм от старите кучета. Знам как стават нещата. На финала ги победих със спокойствие.
- Бихте ли сравнили емоцията от класирането за седмата ви олимпиада и за първата преди 27 години?
- Много не си спомням толкова назад в годините. Щом не се сещам, вероятно не е било толкова вълнуващо. Още не бях в елита. Вземах някой и друг медал. Получаваха се резултатите. Спечелих квота. Отидох на олимпиадата, помислих си - какво толкова, състезание като състезание. И хоп, влязох във финал. После, хоп - взех медал. След това колелото се завъртя. Започнах да подхождам по-сериозно към следващите олимпиади. То си личи и от резултатите. Правех по-стабилна подготовка. Имахме много силна система, както и вътрешна конкуренция. Бяхме амбициозни. Сега една от причините на тренировки да съм с много добри резултати, а на състезания да се чудя защо не се получава е, че стрелям абсолютно сама. Това е много лошо. Никой не тренира сам. В елита се готвят групово. Правят се контролни. Когато има подобна надпревара, хъсът е по-различен. Аз нямам спаринг. Атмосферата е друга. Когато си сам, е тихо на стрелбището. На състезание шумът е огромен. Мислим по въпроса как да съчетаем подготовката с други стрелци в чужбина.
- Защо не се събирате с Антоанета Бонева на лагери?
- Много пъти сме го говорили. Особено зимата при нея има отлично стрелбище за малокалибрено оръжие. Винаги са ме канили да се готвим заедно. Календарът е много интензивен. След Нова година започват състезанията. Трудно е да се организирам, но тази година ще отида поне за една седмица. Мирослава Минчева също показва добри резултати. Ще е хубаво да се съберем 3-4 жени.
- Антоанета Бонева също спечели квота през годината, а Самуил Донков стана европейски шампион. Колко голям е техният потенциал?
- Това е голям успех. Ние нямаме много хора, но всички национали са много качествени. От планувани четири квоти сме взели две. Самуил Донков е много кадърен състезател. На 99% съм сигурна, че ще успее. Пушката е малко по-назад, но и Антон Ризов има шансове. Имаме хубави девойки. Мирослава Минчева е първа за Световната купа при девойките. Кирил Киров взе медал на европейското първенство за юноши в Болоня. Антоанета завоюва два сребърни медала от европейските олимпийски игри.
- Какво е състоянието с вашето рамо?
- Не е окей. Боли ме, но гледам да не обръщам внимание. Мажа се с мазила. Гледам да го щадя, но то колко може да го пазиш по време на подготовката. Ще се справим.