1. Novsport
  2. Други спортове
  3. МФВС награди 60 известни спортисти, треньори и спортни деятели по повод Деня на спорта

МФВС награди 60 известни спортисти, треньори и спортни деятели по повод Деня на спорта

Министър Свилен Нейков награди днес с почетен плакет на Министерството на физическото възпитание и спорта 60 изявени български спортисти, треньори и спортни деятели, навършили кръгли годишнини и юбилеи в периода 17 май 2009 – 17 май 2010 г

МФВС награди 60 известни спортисти, треньори и спортни деятели по повод Деня на спорта
Министър Свилен Нейков награди  днес с почетен плакет на  Министерството на физическото  възпитание и спорта 60 български спортисти, треньори и спортни деятели, навършили кръгли годишнини и юбилеи в периода 17 май 2009 – 17 май 2010 г. Официалната церемония в Музея на спорта бе по повод 17 май – Ден на българския спорт. Наградените приеха с нескрито вълнение отличията си и благодариха на министър Свилен Нейков за признанието от страна на държавата.



На днешния празник на българския спорт наградени бяха: 

Проф. Иван  Славков  – бивш дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет, на Българския футболен съюз, бивш член на МОК, личност с голям принос за развитието на физическата култура и спорта. Още от студентските години играе водна топка в отбора на Септември. Г-н Славков е Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия и бивш член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет. 

Все пак около награждаването на Иван Славков има и въпросителна, тъй като той беше хваната с подкпуп от "Би Би Си" през 2004 г. за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. 

 

Светослав  Батов – майстор на спорта и заслужил треньор по гимнастика, като старши треньор на националния отбор има спечелени 13 медала от олимпийски игри, световни и европейски първенства и световни купи. Отборът му е в световния елит, като се класира два пъти на пето място на Олимпийски игри и на ІV място на световното първенство през 1987 г. Почетен международен съдия на ФИГ. 

 

Валентин  Йорданов – олимпийски шампион по свободна борба от Атланта, бронзов медалист от Олимпийските игри в Барселона, седемкратен световен и седемкратен европейски шампион по борба, донесъл на страната ни много медали от престижни състезания, спортист № 1 на България през 1989 г.; заместник - председател на Българския олимпийски комитет, член на БОК от 2001 г., председател на Българската федерация по борба от 1998 г., представител на Международната федерация по борба в комисията на спортистите на МОК.

 

Стоян Делчев – заслужил майстор на спорта и заслужил треньор по гимнастика, олимпийски шампион от Москва 1980 г., абсолютен европейски шампион в многобоя от първенството на Стария континент в Есен, европейски шампион на висилка през 1977 г., спечелил общо 13 медала от олимпийски игри, световни и европейки първенства и световни купи.

 

Ваня Гешева – олимпийска шампионка по кану-каяк от Сеул и вицешампионка от Олимпиадата в Москва, първата българска спортистка, спечелила три медала /комплект/ от една олимпиада – в Сеул през 1988 г., където грабва златен, сребърен и бронзов медал в трите дисциплини. Ваня е и първата българска състезателка на каяк – световна шампионка.

 

Боян  Костадинов  /Боян Коцев/ - Легендарен  колоездач, трикратен победител в Обиколката на България, бивш старши треньор на шосе за Олимпийските игри в Монреал и старши треньор на националния отбор на Гърция.

 

Николай Петров – треньор на неповторимата Стефка Костадинова, допринесъл за издигане престижа на българската лека атлетика на световно ниво.

 

Живко Вангелов – една от легендите в българската борба, двукратен световен и двукратен европейски шампион в класическия стил. На Олимпиадата в Сеул през 1988 г. печели сребърен медал.  

 

Георги  Стоичков - бивш национален състезател на младежкия ни отбор по свободна борба, спечелил второто място на Европейското първенство за младежи през 1970 г. и отборната титла. 25 години е треньор по свободна борба в СК “Левски”. Негови състезатели печелят  медали от Олимпийски игри, световни и европейски първенства и републикански титли.  

 

Емил  Нейков – доайенът в българското гребане,  треньор на националния ни отбор. Вече близо 46 години работи за развитието на гребането в България. Заедно със съпругата му Анастасия Нейкова са основните двигатели за успеха на този спорт във Варна и имат голям принос за развитието на българското гребане. Под тяхно ръководство са извоювани много медали от световни и европейски първенства. Състезателите му са прославяли България и са печелили медали и от Олимпийски игри. Емил Нейков и до днес продължава активно да работи и да помага на гребането.

 

Радослав  Александров –    за времето от 1984 г. до момента като треньор по спортна акробатика е постигнал многобройни титли и медали от различни първенства на Европа и света – 40 златни, 39 сребърни и 8 бронзови отличия.

 

Стоян Балов – олимпийски вицешампион по борба /класически стил/ от Сеул,  световен шампион от Норвегия през 1985 г., сребърен медалист от Европейското първенство през 1988 г.  В момента е треньор към СК “Етрополе”.

 

Стефан  Стаматов Стефанов – заслужил треньор по гимнастика, като старши треньор на олимпийското звено във Варна подготвя състезатели за националния отбор в рамките на 4 олимпийски цикъла  /1973 – 1988 г./. Треньор е на първия български медалист от световно първенство Андрей Керанов, подготвя и първия юношески европейски шампион Димитър Тасков. Негов гимнастик е и заслужилият майстор на спорта Диан Колев.

 

Евгени  Игнатов –  национален рекордьор в бягането на 1500 м, 2000 м, 3000 м, 5000 м и 10 000 м; 4-ти на европейско първенство, 6-ти на световно първенство и 8-ми на Олимпийски игри;

 

Юлия  Боянова –  ІІ място на Световната купа в Перу, ІІ място на Купата на европейските шампионки с “Левски Спартак”, двукратен носител на  ЕК ”Ронкети”, ІІ място на Световния фестивал на младежта през 1968 г. в София, ІV място на ЕП в Холандия, ІV място на Универсиадата  в Москва, V място на европейските първенства в София и Италия, многократна балканска шампионка /девойки и жени/, многократна републиканска шампионка и носителка на Купа България, заслужил майстор на спорта, най-добрата баскетболистка на Балканите през 1966 г., най-добрата млада баскетболистка на ЕП през същата година в Клуж, най-добър нападател и реализатор на Световната купа през 1973 г. в Лима и най-добър състезател на България за 1977 г., включена е в символичната петица на ЕП за девойки през 1965 г. в София и на Световната куха в Лима през 1973 г. Член на Изпълкома на Световната федерация “Спорт в училище”.

 

Велик  Капсъзов  -  заслужил майстор на спорта, участник в 3 олимпиади, първият медалист за България в спортната гимнастика от Олимпийските игри в Рим през 1960 г., където печели бронзов медал на халки; двукратен европейски шампион на халки от Люксембург и Белград. През 1959 г. в Копенхаген печели бронзов медал също на халки.

 

Федя  Дамянов –  на Световното първенство в Белград по кану-каяк през 1971 г. печели ІІІ място в различните дисциплини  на 500 и на 1000 м, а на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. повтори бронзовото си гребане.

 

Иван  Манев –  На Олимпийските игри в Москва през 1980 г. заема трето място на почетната стълбичка на четворка каяк 1000 м заедно с Божидар Миленков, Лазар Христов и Борислав Борисов.

 

Владимир  Величков –  През 1978 г. е втори на Световното първенство по биатлон за младежи, на шампионатите на планетата за мъже през  1983 и 1985 г. заема петите  места, а на Зимните олимпийски игри в Сараево през 1984 г. е на 13-то и 14-то място. Биатлонист с много други призови класирания.

 

Любен  Недялков –  заслужил треньор по гимнастика, личен треньор на националния състезател Калофер Христозов – участник в три олимпиади. Постига най-добър резултат - VІ м в многобоя на Олимпиадата през 1988 г. и две четвърти места на халки и успоредка. Европейски шампион на успоредка през 1989 г. в Стокхолм. Спечелил е и един бронзов медал на Европейското първенство през 1990 г. На финала от състезания за ЕК има извоювани още 1 сребърен и 3 бронзови медала.

 

Мариана Сербезова –  отличен гребец, извоювала бронзов медал на Олимпийските игри в Москва през 1980 г.; сребърна медалистка на четворка гребане от Световното първенство в Блед, бивша Югославия, през 1979 г.

 

Петьо  Колев – заслужил треньор по джудо, дългогодишен старши треньор на отбора по джудо на ЦСКА, помощник - треньор на националния отбор и старши треньор на националния отбор /мъже/ в периода 1988 – 1992 г.  След това 2 години - старши треньор на националния отбор /мъже и жени/, допринесъл за завоюването на медали от Олимпийски игри, световни  и европейски първенства.

 

Пенка Стоянова – С отбора на “Марица” – Пловдив три пъти е републикански шампион по баскетбол и два пъти - финалист на Купа “Ронкети”. Дългогодишна състезателка в женския ни национален отбор със значителен принос за доброто му класиране на европейско и олимпийско ниво: през 1972 г. заема ІІ място на Европейското първенство във  Врана, през 1976 г. – трето място на Европейското първенство също във Варна, номинирана е в символичната петица на европейски първенства, през 1976 г. – националният ни отбор е трети на Олимпиадата в Монреал, а на Олимпиадата в Москва през 1980 г. – се класира на второ място.

 

Таня  Гогова – една от най-големите наши волейболистки, капитан на националния отбор, с три от четирите му отличия в официални прояви /от Балканиада нагоре/; бронзова медалистка от Европейското първенство през 1979 г. в Лион и от Олимпийските игри в Москва, спечелила златен медал на Европейското първенство през 1981 г.; състезателка на “Арда”-Кърджали, “Спартак” – София и “Левски Спартак”.

 

Артеник Арабаджиян –  дългогодишен състезател на “Ударник” /”Славия”/ и на “Спартак”. С тези два отбора става 4 пъти шампион на страната по баскетбол, дългогодишен съдия по баскетбол – ръководил всички отговорни срещи в страната. Получава от ФИБА отличието “Сребърна свирка”, а през 1983 г. е признат за почетен съдия на ФИБА. Избран е сред топ 5 съдии на Европа за всички времена, а през 2009 г. е приет в Злата на славата на Световната баскетболна федерация. 

 

Радка Савова –  заслужил майстор на спорта и заслужил треньор по баскетбол. През 1951 г. става републикански шампион с отбора на “Локомотив” и получава званието “Майстор на спорта”. Същата година се включва в националния ни отбор и участва в световни младежки фестивали с добро класиране. В биографията си има 4-то място на европейско първенство и 1-во място на световно студентско първенство. Била е преподавател в Ученическа спортна школа, научила е много деца, станали по-късно и национални състезатели,  да играят баскетбол.

 

Митко Димитров – Носител на бронзовите медали за третото място от Световния шампионат по волейбол през 1949 г. в Прага. Това са първите световни медал и за родния спорт изобщо! Състезател на “Локомотив” – Стара Загора, “Чавдар” –София и “Септември”. Треньор в ЦСКА, “Славия”, “Спартак” - София и “Левски – Спартак”, най-големият му успех е извеждането на женския отбор на ЦСКА до третата ни Купа на европейските шампиони -  Измир – 1979 г.

 

Славка  Томова –    майстор на спорта и заслужил треньор по гимнастика. Треньорка на състезателки за националния отбор от център Плевен, помощник-старши треньор на националния отбор за Олимпийските игри през 1980 и 1984 г., първата треньорка на Диана Дудева – единствената медалистка от Олимпийските игри в Сеул, която спечели бронзов медал на земна гимнастика и шесто място на греда.

 

Василка Стоева –   лекоатлетка, прославила България на Олимпийските игри през 1972 г., където извоюва бронзов медал на хвърляне на  диск.

 

Георги  Димитров – известен български скиор,  класирал се на 6-то място в алпийската комбинация и на 13-то място в слалома на Световното първенство в Кортина д, Ампецо през 1956 г.

 

д-р  Тодор Петров Тодоров – изтъкнат деятел на тенис спорта. Бил е състезател по тенис и дългогодишен преподавател по анатомия във ВИФ. Има много публикации, свързани със спортната медицина. Съавтор е на учебници по тенис, анатомия и биомеханика за студентите от спортната академия. Има научно звание доцент към катедрата по анатомия, учредител и председател на Университетски тенис клуб “Академик”. През 1972 г. заедно с други спортни деятели основават международния турнир по тенис за мъже на СФД “Академик”. От основаването на турнира досега д-р Тодоров е негов организатор и директор, а през последните години почетен директор. В момента е секретар на Балканския тенис съюз със седалище в Солун.

 

Божидара  Гулева – дългогодишна треньорка по лека атлетика, подготвила параолимпийските европейски и световни шампиони и медалисти Дечко Овчаров, Мустафа Юсеинов и др.

 

Евгени  Ерменков – български шахматист, гросмайстор и треньор по шахмат, бивш национален състезател, петкратен шампион на България по шахмат, играе на 10 Балканиади по шахмат. Участва в седем шахматни олимпиади, където изиграва 79 партии, 33 от които с победи, 34 равенства и 12 загуби. От шахматните олимпиади има три индивидуални медала – бронзов, златен и сребърен.

 

Емил Вълчев –  Национален състезател по волейбол със сребърен медал за вицешампионската титла на България от Олимпийските игри в Москва-1980 г. Един от основните нападатели в отбора на „Славия” с 3 шампионски титли и 5 спечелени купи на България. Преди това състезател на „Тракия”, „Локомотив” -Пловдив и на ЦСКА.

 

Георги  Мирчев – заслужил майстор на спорта  и заслужил треньор по гимнастика. Като национален състезател два пъти е сребърен медалист - от европейските първенства през 1965 и 1967 г., участник в две олимпиади, личен треньор на състезатели от националния отбор /мъже/ в периода 1981 – 1984 г. Генерален секретар на федерацията по гимнастика  в периода 2005 – 2009 г.

 

Лазар  Петков – един от най-изявените състезатели в дисциплината прескачане на препятствия, началник на спортна школа ЦСКА, ръководител на клуб по конен спорт и дългогодишен деятел на конния спорт.

 

Дойка Апостолова –  Треньор и съдия “А” категория в България, притежава и международен съдийски лиценз /IDSF/. Председател на клуба по спортни танци “Асеновец” – Асеновград. Една от първите състезателки в клас “Международен”. Дългогодишен треньор на национални  състезатели  и шампионски двойки, представяли България на международни състезания, световни и европейски първенства.

 

Силвия  Германова –  От Пловдив през 1974 година започва нейната  блестяща баскетболна кариера. С Левски печели 6 поредни републикански титли и 6 пъти Купата на България. Апогеят  е в Будапеща – 1984 година, когато печели със „сините” Купата на европейските клубни шампиони. С националният отбор на България под ръководството на двама велики за нашия женски баскетбол треньори – Нейчо Нейчев и Иван Гълъбов печели и най-ценните си отличия: 1980 г. – сребърен медал от Олимпийските игри в Москва, а през 1985 г. – сребърен медал от  Европейско първенство във Виченца и Тревизо, като е и капитан на отбора. За изключителните си постижения е удостоена със званието Заслужил майстор на спорта.

 

Валентина Харалампиева – националка по волейбол с бронзов медал за третото място на България от Олимпийските игри в Москва през 1980 г.  Изявена нападателка, в основния състав на ЦСКА има съществен дял за четвъртата ни Купа на европейските шампиони  в Лохов през 1984 г.

 

Асен  Гълъбинов –  един от най-комплексните ни волейболисти, носител на  бронзови медали за третото място на България от европейските първенства през 1981 във Варна и 1983 г. – Берлин по волейбол, както и от Световния шампионат в Париж  през 1986 г. Юноша на “Левски – Спартак”, играл  в “Академик” – София, “Кремиковци” и отново в “Левски – Спартак”. 

 

доц. Богдан Кючуков –  един от най-успешните треньори на националния ни мъжки отбор по волейбол, извел го до третото място и бронзовите медали на Световното първенство в Париж през 1986 г.

 

Силвия  Иванова –  На Световната купа в Катовице през 1977 г. печели бронзов медал от многобоя и два бронзови медала от шампионата по спортна акробатика. Като треньорка нейни състезатели печелят сребърни и бронзови медали на световни и европейски първенства.

 

Павлина  Станкова –  На световното и на европейското първенство по спортна акробатика през 1980 г. става вицесветовна шампионка в многобоя и печели два златни медала от шампионата. Носител е и на бронзов медал от  Световната купа във Виднау, Швейцария, през 1981 г.

 

доц. Мария Минева – Дългогодишен деятел в Съюза по аеробика, с работата си е допринесла за развитието и популяризирането на аеробиката не само в България, но и по света. Доц. Минева е  член  на Техническата комисия по аеробна гимнастика към Международната федерация по гимнастика, преподавател в Националната спортна академия “Васил Левски”. 

 

Георги  Глушков - изтъкнат български баскетболист. С “Лъсков” – Ямбол печели първо място на републиканско първенство за юноши и заема два пъти третото място на Купа България през 1977 и 1979 г. Година по-късно е републикански шампион с отбора на ЦСКА, печели второ място на Купа България и е награждаван за най-много овладени топки под кошовете. През 1981 г. отново се класира на първо място за Купа България с отбора на ЦСКА. През 1984 г.  е на трето място на републиканското първенство, а на следващата година - на първо, но вече с отбора на “Академик” – Варна. Глушков става първият източноевропейски състезател в НБА – в отбора на “Финикс сънс”. В момента е изпълнителен директор на БФ Баскетбол.

 

д-р  Михаил Илиев – бивш председател на федерацията по шахмат с голям принос за развитието на шахматната игра в България. В момента е в чужбина с националния ни отбор по футбол.

 

Ваня  Манова – националка със златен медал за титлата на България от Европейското първенство в София през 1981 г. Универсална волейболистка, в основния състав на ЦСКА има важна роля за третата ни Купа на европейските шампиони в Измир 1979 г. 

 

Никола  Илиев –  дългогодишен старши треньор на националния отбор по хандбал /жени/, удостоен през 1982 г. със званието “Заслужил треньор”.

 

Вълчо Даскалов -   изпълнителен секретар на Зонален хандбален съюз  “Тракия”, дългогодишен деятел на хандбала, бивш треньор на националния отбор – жени.

 

Георги  Дангалаков – голямо име в българското плуване, многократен републикански и балкански шампион и рекордьор в дисциплините 400 и 1500 м св. стил, 100 и 200 м бруст, 200 и 400 м съчетано плуване. Тези рекорди 20 години не бяха подобрявани. Като треньор на изтъкнатите национални състезатели по плуване Георги Михалев, Цветан Голомеев, Соня Дангалакова, Таня Богомилова и др. той направи така, че да се заговори за българското плуване по света. Безспорно най-големият успех в нашето плуване досега той извоюва като треньор на своята съпруга Таня Богомилова. Те заедно в тандем грабнаха олимпийската шампионска титла в дисциплината 100 м бруст през 1988 г. в Сеул, което е единствено и  ненадминато  и до днес върховно постижение  на нашите плувци. Двамата са спечелили и множество медали от световни и европейски първенства.

 

Цено  Ценов – спортен деятел с огромен принос към българската и световната борба. Започва работа в Българската федерация по борба отначало като секретар, след това става неин вицепрезидент. През 90-та и 91-ва година е председател на федерацията. Дейността му в Международната федерация по борба /ФИЛА/ започва през 1958 г. Член е на Европейския комитет по борба  на ФИЛА от 1978 г., а четири години по-късно става негов генерален секретар. От 1995 г. до днес  е председател на  Европейския комитет по борба, като три пъти е преизбиран на този пост. Днес този комитет се нарича Европейски съвет по борба /СЕЛА/. През 2002 г. е избран за член на Бюрото на ФИЛА.

 

Благой  Костов  -- заслужил треньор по лека атлетика и заслужил съдия. 4 години Благой Костов е национален състезател в дисциплината 400 метра гладко бягане. До  1960 г. е треньор по лека атлетика в Окръжния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт – София. От 1960 г. до 1990 година работи в Българската федерация по лека атлетика. Първоначално е  съюзен треньор. Дълги години Благой Костов е  старши треньор на националния отбор по лека атлетика – юноши и девойки. Под негово ръководство изтъкнати лекоатлети като Иванка Христова, Стефка Костадинова, Христо Марков, Петър Петров, Атанас Търев и много други, са печелили медали от балкански, европейски и световни първенства за юноши и девойки.

 

Христо  Бахарев – заслужил треньор по борба. Неговата дългогодишна и всеотдайна работа като старши треньор в дружеството за физкултура и спорт “Спартак” и “Левски – Спартак” представлява значима част от пътя на българската борба към европейските, световни и олимпийски върхове. Под негово ръководство са израснали легендите на българската борба Валентин Райчев, Славчо Червенков, Иван Цочев, Валентин Савов, Симеон Щерев и много други национални състезатели, завоювали призови места на големи състезания.

 

Димитър  Константинов – председател на Контролния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт, дългогодишен председател на Дружеството за физическо възпитание и спорт  “Спартак”- Плевен.

 

Илия  Лалов –  бивш републикански шампион и рекордьор по плуване. Един от основателите на спортното движение за спортисти с увреждания, деятел с огромен принос за успешното развитие на параолимпийския спорт в България. Дългогодишен председател на Българската параолимпийска асоциация.

 

проф. Светослав  Иванов –  изявен спортен деятел, ректор на Националната спортна академия от 1999 г. до 2003 г. В момента е председател на Българския съюз за физическа култура и спорт.

 

Георги Гулев –  треньор по лека атлетика на Стела Енева – световна и европейска шампионка, носителка на сребърен медал от Параолимпийските игри в Пекин през 2008 г.

 

Донка Димитрова – дългогодишен директор на СОУ за деца с нарушено зрение “Луи Брайл” в София. В професионалния си път е създала възможно най-добри условия за занимания със спорт и за подготовката и израстването на редица ученици, носители на шампионски титли и медали от световни и европейски първенства за младежи с нарушено зрение.

 

Станка  Костадинова - главен редактор на списание “Спорт и наука”, заслужила деятелка на Българския съюз за физическа култура и спорт.

 

Стоян Караиванов - председател на Българската асоциация за селски спорт. Работи на всички отговорни длъжности в организацията и управлението на спорта за всички, на спортния резерв и селекцията за елитния ни спорт.

Разкритие! Антъни Иванов не се е отказал от спорта

Плувецът не е подал необходимите документи, за да официализира отказването си

Мицин триумфира на 400 метра свободен стил в Бургас

Тея Николова и Габриела Георгиева също с победи

Рамазанов и Новиков приключват годината като лидери в категориите си

Олимпийските ни шампиони от Париж 2024 са категорично на първото място

Почина най-успешният български състезател по тенис на маса

Напусна ни Мариано Луков

Международният турнир по борба „Серафим Бързаков“ – в зала „Арена Петрич“

Новината пред Novsport потвърди патронът на турнира

Домараджу изравни резултата в мача за световната титла по шахмат

Индиецът Гукеш спечели третата партия с настоящия шампион

Щангите като бездънна яма за държавата

Федерацията така и не се научи да спазва правилата

Министър Глушков коментира Европейския спортен модел в Брюксел

„Трябва да се обърне специално внимание на солидарността от професионалния спорт"

Разкритие на NS: Божидар Андреев не е имал намерение да продължава с щангите

Бронзовият олимпийски медалист е получил хиляди левове от държавата