Веганът, който покорява осемхилядници. Това е Атанас Скатов, който наскоро изкачи шестия по височина връх в света Чо Ойо (8201 метра) без кислородна маска и без помощта на шерп.
Скатов застана пред камерата на сутрешния блок на NOVA – „Събуди се“ – в един много откровен разговор разказа за онова, което го подтиква да тръгне нагоре, за страховете си, за това до къде стига неговата вертикална граница и любовта му към слънцето, пясъка и морския бриз.
„Едно прекрасно място да разговаряш със Силата. Някои ходят на църква, аз го правя в планината“, започва Сакотов.
„За Чо Ойо знаех, че е най-лесният осемхилядник. Така пише навсякъде, което е малко подвеждащо. Няма лесен осемхилядник. За мен лично Чо Ойо, след като го изкачих без шерп и без кислород, не бе никак лесен. Почти всички върхове са били гостоприемни. Почти винаги времето е било хубаво“.
„Исках да видя дали мога без шерп и кислород да се кача на тези височини с моя режим на хранене. Има още по-трудно – Еверест. Това ми бе целта това да се случи, но Силата прецени, че не бива да ходя. Така приех отказа. Явно не е трябвало. Там бях много ядосан, честно казано“, добавя алпинистът, който на два пъти е изкачвал Еверест, но този път искаше да го покори без шерп и без кислородна маска. Той обаче не бе допуснат до Покрива на света, след инцидента с Боян Петров.
„Не съм рисков. Разумен съм и взимам най-правилните решения на тези височини. Според изследванията на тези висини обаче, мозъкът работи по друг начин и не взема най-правилните решения, на мен не ми се случвало. Имало е случаи да чувам гласове, обръщал съм се, а няма никой“, разкрива Скатов.
„Мислиш за близките си, когато тръгнеш нагоре. За живота си също, но това е по-скоро до последния лагер. Когато тръгнеш на атака нагоре, нямаш време, защото внимаваш за всяка стъпка“, продължава катерачът за особеностите на Чо Ойо.
„Страхувам се разбира се, но по-скоро се страхувам за нашия свят. Унищожаваме природата, ставаме алчни, егоисти, завистници. От това се страхувам повече. Не ме води егото. Суетата и егото ги възприемам като признателност. Аз все търся справедливост. Неправдата много ме мъчи. От дете съм такъв. Когато се отнесат несправедливо, кофти ми е. Това дали е суета или его, не знам. Погледнато ние сме егоцентрици, искаме да се качим горе. Аз не го възприемам така. Но може и да е така“.
„Моите близки искат да приключа с това вече. Много им идва. Искам да науча детето си да преследва мечтите си. Искам да покажа на сина ми, че няма невъзможни неща, че всичко е възможно. Така е било писано. До 33 години нямах влечение към планината, но след това се зароди всичко“, обяснява алпинистът.
„Не само Еверест, но на всички осемхилядници - хората смятат, че там живее Бог. Местните знаят, че на всеки връх горе живее Бог. Аз също имам страхопочитание към планината и върха. Ако планината не иска да те пусне, няма да стане. Аз съм много зиморничав. Живял съм в Либия. Обичам морето и слънцето. Но всичко се промени с планината. Но минус 50 е температурата. Нашите тела имат неограничени възможности. Винаги може да надграждаш и да видиш до къде можеш. Не знам къде е моята вертикална граница“, коментира още Скатов, който засегна и темата със строителството във Витоша.
„Много затъваме. Това не е само тук, но и в световен мащаб. Нараства населението. Ще стигнем докъдето позволява науката и техниката. Всеки като има иска още малко, и още малко. Представи си много богатите какви амбиции имат. Аз искам четири на три една стая с едно легло, една маса и една тоалетна“, завърши Скатов.