Йосиф Миладинов се погрижи за още един много сериозен акцент в българското мъжко плуване през това лято. 16-годишният пловдивчанин първо счупи републиканския рекорд на 100 м бътерфлай на звездата ни в този спорт Антъни Иванов. Йосиф записа 52,32 сек. След това на европейското първенство за юноши в Казан (Рус) подобри постижението си и с 52,11 сек спечели сребърен медал. На световния шампионат при юношите в Будапеща (Унг) Миладинов стана първият в историята на българското плуване, който слиза под 52 сек. на 100 м бътерфлай. С 51,91 сек. трениращият в Швейцария състезател покри норматив А за олимпийските игри в Токио догодина (резултатът за класиране е 51,96 сек. - б.а.). Така той стана вторият ни участник в японската столица след Антъни, който има квота за 200 м бътерфлай. 6 стотни лишиха Миладинов от медал на 100 м в унгарската столица. Той обаче се пребори за отличие на 50 м. Българинът плува във финала за 23,48 сек, подобрявайки държавния си рекорд, и стигна до бронзовия медал. След кратка ваканция Йосиф се прибра в Швейцария, за да започне да тренира и учи отново. Въпреки натоварената си програма той намери време да отговори на въпросите на „24 часа".
- Как и кога започна с плуването?
- Започнах на 6-годишна възраст в Пловдив. Заведе ме дядо ми и много ми хареса и започнах да тренирам с времето все повече и повече. Във фамилията ни има спортисти. Дядо е бил футболист (Йосиф Кавалов е играл за Локо Пд - б.а.), майка ми - баскетбол. Аз се пробвах във футбола, но за кратко.
- Кога бе моментът, когато разбра, че ще тренираш сериозно плуване?
- Може би когато заминах за Германия и започнах да печеля първите си златни медали там.
- Разкажи за прехода от България през Германия до Швейцария.
- Заминах със семейството си за Германия през декември 2014 г. Там тренирах в едно спортно училище. Миналото лято се преместихме в Швейцария, където вече 1 година и няколко месеца живея, уча отново в спортно училище и тренирам.
- Какъв плюс ти дава тренирането в чужбина?
- Материално-техническата база е по-добра. Освен това се подготвям по друг вид организация на тренировъчния процес. Имам и възможност да контактувам често със състезатели от други държави.
- Как преминава една стандартна седмица за теб?
- Тренировките са двуразови и едноразови спрямо програмата в училище. Свободно време ми остава все по-малко. Отдаден съм на спорта и това ме прави щастлив. Ежедневието ми е такова, че да мога максимално прецизно да изпълнявам тренировъчната си програма.
- Имало ли е момент, в който ти е писвало от плуването и си смятал да се откажеш?
- За отказване никога не съм помислял. Честно казано, тежало ми е много в някои моменти. Целите, които съм си поставил обаче, ме мотивират да преодолявам трудностите.
- Започна с националните рекорди на 15 г., продължаваш на 16, доколко си готов за навлизане в световното мъжко плуване?
- Винаги има върху какво да се работи още, но постигането на норматив А за олимпийските игри в Токио догодина ми вдъхва увереност, че съм навлязъл в мъжкото плуване. Надявам се да оставя следа в него.
- След медала от европейското в Казан за юноши какви бяха очакванията ти за световното в Будапеща?
- Моите очаквания и стремеж са към силни постижения. Един медал е допълнителна награда към труда, който си положил, за да постигнеш определено време.
- Какво означава за теб олимпийската квота?
- Аз имах за цел спечелването на тази квота още от април. Тъй че бях много доволен от това, че успях да я изпълня в Будапеща.
- Ще гониш ли квота и в друга дисциплина?
- Не, съсредоточавам се върху 100-те м бътерфлай. До края на годината ми предстои участие на европейското първенство за мъже на малък басейн в Глазгоу през декември. През 2020 г. имам за цел първо силно представяне на европейското за юноши, което е през юли 2 седмици преди олимпиадата. В Токио искам да се представя достойно.
- Част си от генерация в българското плуване, която дава надежди за успехи (Антъни Иванов, Любомир Епитропов, Калоян Левтеров, Йордан Янев - б.а,). Как виждаш нейното развитие и може ли очакванията ти да вкарат напрежение в представянето?
- Не смятам, че може да се вкара напрежение. Нека тези момчета, сред които съм и аз, бъдат пример за останалите плувци, че може да се постигат силни резултати. Дано и да се даде увереност на треньорите в България, че с нашите момчета може да се гонят такива. Радвам се, че има такова поколение.
- За финал - какво би пожелал да си постигнал след 5 г., когато ще са минали олимпийските игри в Париж?
- Най-вече да съм здрав и да съм развил потенциала си, което ще ми даде възможност да постигна целите си.