След малко повече от месец Мирослав Будинов ще навърши 32 години. Сезонът му в Дунав бе четвърти поред, но макар че приключи по средата, има с какво да бъде запомнен.
Да, отборът е на предпоследното място във временното класиране, но таранът остави своя отпечатък с 20 мача и 6 попадение. За сведение вкараните дотук всички голове от отбора са общо 13!
Е, какво толкова, ще кажат някои - нали е централен нападател, нали работата му е да бележи голове. Така ще кажат псевдоразбирачите, които никога няма да имат очи за колосалната работа, която вършеше този човек - от едното поле до другото, битка след битка за всяка топка, единоборство след единоборство, много тежък труд в средата на терена и при изграждане на атаките.
По призвание той е типичен централен нападател, но по душа ще остане работник, който не се срамуваше да върши най-черната работа. Засипваха го с топка след топка, а той скачаше ли, скачаше...
Да, в определени моменти сигурно не изглеждаше най-финият техничар, но никой не може да каже, че бе мързелив и инертен футболист. Той гореше и се раздаваше на терена.
Пристигна в Русе преди 3 години и половина, когато д-р Симеон Симеонов събираше отбор, който да покаже на България, че в Русе се играе футбол. Дойде покрай познанството си с бившия старши треньор Веселин Великов, с когото бяха работили вече в Любимец. За Мирослав едва ли този ангажимент ще да е бил най-престижният, тъй като го чакаха мачове с Кубрат, Две могили и Ботев (Нови пазар), но бе сред първите в селекцията на Великов.
С Будинов Дунав мина триумфално от "В" до "Б" група, после направи и паметен сезон в Първа лига с четвърто място в елита и пробив до евротурнирите.
За град като Русе, в който футболът бе потъмняла страница повече от 20 години, този летопис ще остане в историята. И частица от тази история бе написана от родения в София футболист. Е, той може да не е Марко ван Бастен или Роналдо, но се държеше мъжки и храбро във всеки мач. Скачаше, ритаха го, ставаше и бягаше. Той бе несменяем титуляр в селекцията на Веско Великов - дотам, че някои от същите онзи псевдоразбирачи говореха колко предвидим бил Дунав с играч като Будинов.
На него не му пукаше. Играеше със сърце и с насинени крака, дори през миналата година, когато ръката му бе разкъсана след един мач в София, нямаше търпение да се върне на терена. Раната от специалната игла не бе зараснала, но той се върна на игрището с бинтована длан.
Статистическият му принос през миналата година бе 24 мача в редовния сезон със 7 гола. Във фазата на първенството с първите 6 отбора навъртя още 9 мача и се отчете с 3 попадения. Общите му игрови минути бяха впечатляващи - 2910. Ако се върнем към времето, когато отборът бе във Втора лига, ще добавим още 29 мача със 7 гола. Всеки гол тогава бе с цената на злато, защото бе реализиран в изключително важни двубои.
Ето, такъв бе приносът на Миро Будинов към Дунав и русенския футбол. Псевдоразбирачите вече могат да се оглеждат спокойно за негов заместник и ако имат по-добър вариант за човек, който се бори със стиснати зъби от първата до последната минута, нека първо да го сравняват с него.