От вчера на пазара е автобиографичната книга на Андрес Иниеста "Отиграването на моя живот", написана от Рамон Беса и Маркос Лопес. Халфът на Барса и испанския национален тим говори след представянето ѝ.
Сеньор Иниеста, защо решихте да се "съблечете" пред света?
- Това бе моя идея отдавна. Не сме си поставяли конкретна дата, за да не прибързаме. Това е нещо, което ще остане завинаги. Надявам се всеки, който прочете книгата, да почувства страстта, с която работихме по нея в последните четири години.
Има ли нещо, което остана скрито?
- Не бих казал. Може да има нещо неизказано, но книгата обяснява цял процес. Аз съм щастлив, че работих с двама прекрасни журналисти. Доволен съм от крайния продукт. Разбрах неща, които не бях чувал.
Значи ли това, че сега познавате по-добре себе си?
- Знам какво мислят другите за мен. Опитах се да предам нещата през моя поглед, да разкажа чувствата си. Въобще - как разбирам живота.
Това не е книга само за победителя Иниеста...
- В началото бе идеята да направя книга, в която да покажа как Иниеста вижда футбола и етапите на развитие. За това обаче съм говорил много пъти. Тук е животът ми до този момент. Не знам дали няма да има втора книга след няколко години.
Разказвате за най-лошия си ден в Ла Масия.
- Беше много драматичен ден. Бях на 12 години, когато дойдох в Барселона. Дотогава бях свикнал да живея с родителите и сестра си. Беше ми трудно да се отделя от тях. Трябва да си силен в такива моменти.
Плакахте ли?
- Първата ми реакция бе да кажа, че няма да остана.
Защо променихте решението си?
- През цялото лято бях с баща ми. Говорих с много хора - такива, които трябва да слушаш. Реших да отида заради бъдещето си и за да сбъдна мечтата на татко. И макар ситуацията да бе болезнена, това бе най-добрият вариант. Ла Масия бе направил това, което съм сега. Там израснах много бързо.
Помните ли първия си треньор (Бало - б.а.)?
- В книгата има спомени от всички мои треньори.
На петата минута на пробите В Албасете са ви казали: "Достатъчно, идваш". Така ли беше?
- Нещо такова. Представете си пробите, всички деца играят мачове, а треньорите гледат отстрани...
След него ви тренира Хосе Бермудес...
- Помня го добре, защото при него израснах поне с метър...
Някога спорили ли сте със съдия?
- Понякога (смее се) Получавал съм картони, но не са много.
Можете ли да кажете, че 2009-а е най-лошата би година, а 2010-а - най-добрата в кариерата ви?
- Трудно е да се прецени.
Казвате, че през 2009-а сте "загубили увереност в себе си". Какво се случи?
- Беше труден период в личен план. От лятото на 2009-а до лятото на 2010-а се случиха много неща - от едната крайност в другата. Прецених, че за да мога да продължа по този път, ми трябва помощ. Или просто спирам и започвам отначало.
Кого помолихте за помощ?
- Казах на д-р Пруна, че не издържам, че не се чувствам същият. Не бях добре с хората около себе си. Извън драматизма на ситуацията най-важното в случая бе да си изясня някои неща. Мисля, че всички минават през такива епизоди в живота си. Някои ще го разберат например, когато прочетат книгата ми. Направих си тежки изводи, разбрах кои са важните хора за мен и колко е ценна обичта им.
Тогава се случи и трагедията на Харке...
- Новината за Дани ме накара да мисля дали да не спра.
Това, което е капката, която преля чашата?
- Да. Понякога може да ви върви или не на терена, но у вас бушуват чувства. Нещата изглеждат добре, ама не са. Трябваше да спра, да се замисля за пътя си. Ако хората очакват да открият в книгата някакъв конфликт, ще останат излъгани, защото в живота си аз търся хармонията и избягвам противоречията. Не че не могат да се измислят пикантни заглавия. Такава е реалността, в която живеем.
Шави ви определя като "най-големия талант в испанския футбол", а стилът ви е моделиран от философията на Барселона.
- Имах възможността да науча много неща от него. Когато някой като Шави каже толкова красиви неща, това е по-специално, защото бяхме заедно дълги години на клубно и национално ниво. Той е сред хората, които срещнах по пътя си, и са с мен и в добро, и лошо.
В книгата говорят жена ви и приятеля Жорди, който е трябвало да ви намери телефонния й номер. Пратили сте му ултиматум...
- Не беше толкова лесно (смее се). Не знам. Съдбата и различните ситуации карат нещата да се случват. Тя ми върна мечтите. Ана е съпругата ми и майка на двамата най-важни хора в живота ми (децата им Валерия и Паоло - б.р.).
Какво мислите за дебюта на Лопетеги начело на Испания?
- Усещането е добро предвид класата на съперника - Белгия, а и играхме на чужд терен.
И вече няма освирквания към Пике на тренировките...
- Значи всичко се връща към нормалността.
Притеснен ли сте от травмата на Меси?
- Щом играе, значи всичко е наред. Дано да е просто дискомфорт. И да не играе през уикенда, скоро ще е на терена.
В книгата говорите и за Меси.
- С Лео сме заедно почти през цялата кариера в Барселона. Не мога да кажа много различни неща за Меси, но имах привилегията да се уча от него, да играя с него и да се наслаждавам на това. Надявам се още доста време.
Изненадан ли сте, че Меси, Неймар, Луис Суарес или вие не попаднахте сред наградените от УЕФА?
- Всеки си има предпочитания, така са решили хората. Според мен и Лео, и Неймар, и Луис Суарес можеше да са там.
Нормално ли е Касияс вече да не е в националния отбор?
- Това го решава треньорът. Той избира, без значение дали ни се иска или не. Икер продължава да играе, може да бъде повикан отново, а той направи забележителна кариера. Мисля, че ще добави още мачове в националния отбор, вратата не е затворена пред него.
Кой е най-добрият треньор, с когото сте работили?
- В книгата няма квалификации по-добър или по-лош. Всеки е бил важен за мен - от първия до сегашния. Научих по нещо от всеки. С едни си пасваш повече, имаш по-голяма самоувереност. Сера Ферер бе първият, който ме привика при мъжете. После Ван Гаал, Рийкард, Гуардиола, Луис Енрике, селекционерите в националния тим.