Димитър Бербатоб безспорно е един от онези играчи, които трябва да са в настроение, за да играят силно. Когато това се случи, българинът е способен да накара милионите зрители по цял свят да затаят дъх и да се наслаждават на магията му. Самият той е казвал, че ако се наслаждава на играта и е в добро състояние на духа, нещата винаги се получават. А феновете на фулъм са окуражени от факта, че усмивката на Бербатоб не слезе от лицето му по време на домакинския му дебют на "Крейвън Котидж" срещу Уест Бромич. Резултатът - два отбелязани гола и едно от най-силните му представяния в последно време. Така че ако Мартин Йол съумее да задържинападателя щастлив, то привържениците на отбора от Западен Лондон ги очаква едно истинско шоу този сезон.
В английската култура обаче е заложено да недолюбва даден играч само защото той не тича достатъчно. Дали ще отидете на стадиона или пък ще гледате мач в местната кръчма, винаги ще срещнете хора, които ядосано крещят, че играчът X не се движи достатъчно. Тази черта произлиза още от времената, когато британският футбол бе на много ниско техническо ниво, а запалянковците си избираха любимците по това кой тича най-много. С развитието на играта това започва да се променя лека-полека, но ще мине време, докато престане да съществува напълно. И докато звездата на Манчестър Юнайтед Уейн Рууни отдавна не демонстрира топ-форма, то към него има доста симпатии и се проявява търпение просто защото непрекъснато тича по терена. Никой обаче не отбелязва, че спринтовете му в повечето случаи са абсолютно безцелни и по този начин той хаби ценна енергия. От друга страна, Бербатоб изглежда така, сякаш всеки момент ще запали дебела кубинска пура, докато матира противник след противник, но хората смятат, че това е признак на незаинтересованост.
Тези, които виждат невероятния му талант, оценяват и поведението му на терена. Винаги отпуснат и спокоен, за него няма значение под какъв ъгъл ще дойде топката просто защото първото му докосване е безпогрешно. Поглед върху играта, умение да разчита всяка ситуация - това са само част от позитивите, които можем да изречем по адрес на бившия български национал.
В английската култура обаче е заложено да недолюбва даден играч само защото той не тича достатъчно. Дали ще отидете на стадиона или пък ще гледате мач в местната кръчма, винаги ще срещнете хора, които ядосано крещят, че играчът X не се движи достатъчно. Тази черта произлиза още от времената, когато британският футбол бе на много ниско техническо ниво, а запалянковците си избираха любимците по това кой тича най-много. С развитието на играта това започва да се променя лека-полека, но ще мине време, докато престане да съществува напълно. И докато звездата на Манчестър Юнайтед Уейн Рууни отдавна не демонстрира топ-форма, то към него има доста симпатии и се проявява търпение просто защото непрекъснато тича по терена. Никой обаче не отбелязва, че спринтовете му в повечето случаи са абсолютно безцелни и по този начин той хаби ценна енергия. От друга страна, Бербатоб изглежда така, сякаш всеки момент ще запали дебела кубинска пура, докато матира противник след противник, но хората смятат, че това е признак на незаинтересованост.
Тези, които виждат невероятния му талант, оценяват и поведението му на терена. Винаги отпуснат и спокоен, за него няма значение под какъв ъгъл ще дойде топката просто защото първото му докосване е безпогрешно. Поглед върху играта, умение да разчита всяка ситуация - това са само част от позитивите, които можем да изречем по адрес на бившия български национал.
Английските фенове трябва да се радват, че той остана във Висшата лига, защото ако бе отишъл в Италия, други хора щяха да се наслаждават на представленията му. Първенството със сигурност печели от участието на Бербатоб в него, а ако той остане усмихнат, ще виждаме и много щастливи лица на "Крейвън Котидж".
Марк Братерман, "Sabotage Times"
