Има един ден в Белград, в който човешкият живот губи значение. На пиедестал е издигната честта на емблемата. Честта на Северната трибуна и тази на Юг. Цървена звезда и Партизан. За тях хиляди хора са готови да убият и да умрат.
В събота вечер „Мала Маракана", стадионът на „звездашите", стана арена на поредния марков епизод от войната, която ще се води, докато свят светува. В последните 12 пъти „гробарите" от Партизан погребваха 10 пъти надеждите на Звезда, едва веднъж триумфираха „червено-белите". Явно по-класни гостите биха пак - 2:0.
Мачът, в който игра и българският национал Иван Иванов, бе с най-малък принос към грандиозното шоу. По улиците и по трибуните е голямата тръпка. Събиращи се край мрачния и сив силует на Дунав, воините от двата стадиона „опипват почвата". Полицията е въоръжена до зъби, помага и войска. Органите на реда са нещо между Робокоп и костенурки нинджа. Стоят, гледат изпод шлемовете и създават впечатление, че ситуацията е под контрол.
Пред официалната ложа мъже костюм пита: „За първи път ли сте на дербито?" След като разбира, че българските журналисти вече са гледали евродуели с Байерн и Милан в последните години, поклаща глава: „Това е нещо много по-специално!"
Колко специално да е? Е -разликата наистина е огромна. Тук кипи страст... Не, тук гори страст за битка. Неслучайно Звезда - Партизан е нареден на трето място сред най-горещите мачове в света. Само класиката на Буенос Айрес между Бока и Ривер, както и религиозно-спортната война Селтик - Рейнджърс му съперничат.
Шоуто започва около 30 минути преди мача, когато трибуните се позапълват. Логично, по-активни са „звездашите". Започват да падат бомби. Начесто и все по-мощни. Секторът на Партизан мълчи, тъмен и незапълнен докрай. Пет минути преди дербито вече си убеден, че си влязъл в деветия кръг на ада. Северната трибуна пламва с факли и димки в мига, в който „звездашите" излизат на терена. Червените светлини са хиляди и в едно със силуетите на ултрасите приличат на маорски танц.
Футболистите излизат изпод земята, точно пред агитката на домакина. „Трибуните са пълни с луди навиячи, гледайте хора, целият Север гори!", запяват хиляди любимата песен на „Маракана". Мачът закъснява с 5 минути, докато пушекът се разнесе. И човек си казва - явно домакинът е истински властелин в своя дом.
В добавка агитката на Партизан се е разделила на две. Голяма част се е отцепила в сектор „В" заради убития преди месец запалянко Иван Перович при вътрешни спорове между фракции. Наричащите себе си „Забранените" са седнали на Изток, при враговете. Не пеят с останалите свои, а пред тях има огромно знаме с името и лика на убитото момче.
Но гостите не са дошли да мълчат! Идва отговорът, а той е още по-зловещ. „Гробарите" хвърлят военна димка (или няколко). В един момент секторът им изчезва, потъва под дима, заедно с половината игрище. В сърцето на облака пламва огън, замирисва на запалена пластмаса. Прилича на клада за жертвоприношения. Не може да се определи къде е - на трибуните или на пистата.
Пожарникарни коли „литват" към облака. Битката им с огъня е дълга. Той не изгасва, а останалата част от „Маракана" просто не може да види какво се случва. След десетина минути мъглата се вдига, а цялата писта пред южната трибуна е във вода. Какво и как са запалили „гробарите", остава тяхна тайна. И те започват да хвърлят бомби. Истински залп от ада!
В събота вечер „Мала Маракана", стадионът на „звездашите", стана арена на поредния марков епизод от войната, която ще се води, докато свят светува. В последните 12 пъти „гробарите" от Партизан погребваха 10 пъти надеждите на Звезда, едва веднъж триумфираха „червено-белите". Явно по-класни гостите биха пак - 2:0.
Мачът, в който игра и българският национал Иван Иванов, бе с най-малък принос към грандиозното шоу. По улиците и по трибуните е голямата тръпка. Събиращи се край мрачния и сив силует на Дунав, воините от двата стадиона „опипват почвата". Полицията е въоръжена до зъби, помага и войска. Органите на реда са нещо между Робокоп и костенурки нинджа. Стоят, гледат изпод шлемовете и създават впечатление, че ситуацията е под контрол.
Пред официалната ложа мъже костюм пита: „За първи път ли сте на дербито?" След като разбира, че българските журналисти вече са гледали евродуели с Байерн и Милан в последните години, поклаща глава: „Това е нещо много по-специално!"
Колко специално да е? Е -разликата наистина е огромна. Тук кипи страст... Не, тук гори страст за битка. Неслучайно Звезда - Партизан е нареден на трето място сред най-горещите мачове в света. Само класиката на Буенос Айрес между Бока и Ривер, както и религиозно-спортната война Селтик - Рейнджърс му съперничат.
Шоуто започва около 30 минути преди мача, когато трибуните се позапълват. Логично, по-активни са „звездашите". Започват да падат бомби. Начесто и все по-мощни. Секторът на Партизан мълчи, тъмен и незапълнен докрай. Пет минути преди дербито вече си убеден, че си влязъл в деветия кръг на ада. Северната трибуна пламва с факли и димки в мига, в който „звездашите" излизат на терена. Червените светлини са хиляди и в едно със силуетите на ултрасите приличат на маорски танц.
Футболистите излизат изпод земята, точно пред агитката на домакина. „Трибуните са пълни с луди навиячи, гледайте хора, целият Север гори!", запяват хиляди любимата песен на „Маракана". Мачът закъснява с 5 минути, докато пушекът се разнесе. И човек си казва - явно домакинът е истински властелин в своя дом.
В добавка агитката на Партизан се е разделила на две. Голяма част се е отцепила в сектор „В" заради убития преди месец запалянко Иван Перович при вътрешни спорове между фракции. Наричащите себе си „Забранените" са седнали на Изток, при враговете. Не пеят с останалите свои, а пред тях има огромно знаме с името и лика на убитото момче.
Но гостите не са дошли да мълчат! Идва отговорът, а той е още по-зловещ. „Гробарите" хвърлят военна димка (или няколко). В един момент секторът им изчезва, потъва под дима, заедно с половината игрище. В сърцето на облака пламва огън, замирисва на запалена пластмаса. Прилича на клада за жертвоприношения. Не може да се определи къде е - на трибуните или на пистата.
Пожарникарни коли „литват" към облака. Битката им с огъня е дълга. Той не изгасва, а останалата част от „Маракана" просто не може да види какво се случва. След десетина минути мъглата се вдига, а цялата писта пред южната трибуна е във вода. Какво и как са запалили „гробарите", остава тяхна тайна. И те започват да хвърлят бомби. Истински залп от ада!
Това е само началото. В края на полувремето Цървена звезда изпуска дузпа, а със сигнала за пауза отборите се сбиват на терена.
С общи усилия са разтървани, но започват проблемите за Иван Иванов и компания. „Звездашите" се шмугват в
С общи усилия са разтървани, но започват проблемите за Иван Иванов и компания. „Звездашите" се шмугват в
тунела под аплодисментите на „Делие" (агитката на Северната трибуна). На гостите не е лесно да стигнат съблекалните. Канонадата от бомби става мощна. Почти всички летят към тунела. Няколко опита и... футболистите на „Партизан" се връщат на терена. Явно разборът на потните играчи в мразовитата нощ ще е там.
Полицията не взема мерки. Какво да стори? Влизане в секторите би запалило сръбска война. Липсата на чаша чай и нови екипи калява стоманата на Партизан и през второто полувреме тимът заби два гола. „Маракана" отново е в скръб и ярост.
Полицията не взема мерки. Какво да стори? Влизане в секторите би запалило сръбска война. Липсата на чаша чай и нови екипи калява стоманата на Партизан и през второто полувреме тимът заби два гола. „Маракана" отново е в скръб и ярост.
Почти никой не си тръгва след края, „делие" чакат своите екзекутори на тунела с нов заряд бомби. Прибирането на футболистите е достойно за холивудски филм - един по един и на бегом, под ръка с жандармерист или полицай. Между бомбите. А те не свършват и не свършват. Хвърлени са поне 500 от двата края. Как са вкарани? Тайна, за която никой от ултрасите не иска да говори...
В журналистическата ложа гледа огромен германец с габарити на Кубрат Пулев. Първо е на другия белградски елитен мач за деня - пред 500 души между Борча и Войводина, спечелен с 4:0 от гостите. В компанията му има двама швейцарци и още един германец. Усмихнат до уши, обяснява, че е от Нюрнберг. Показва журналистическа карта с надпис „На свободна практика".
„За 16-и път съм на този мач-обяснява Улрих. -Кога е вашето дерби ЦСКА - „Левски"? Искам да дойда напролет и да го сравня."
В журналистическата ложа гледа огромен германец с габарити на Кубрат Пулев. Първо е на другия белградски елитен мач за деня - пред 500 души между Борча и Войводина, спечелен с 4:0 от гостите. В компанията му има двама швейцарци и още един германец. Усмихнат до уши, обяснява, че е от Нюрнберг. Показва журналистическа карта с надпис „На свободна практика".
„За 16-и път съм на този мач-обяснява Улрих. -Кога е вашето дерби ЦСКА - „Левски"? Искам да дойда напролет и да го сравня."
Отговор няма. Кога е дербито напролет? Нито датата е ясна, камо ли часът. У нас е така, програмата е изненада дори за отборите. Но и Улрих трудно ще сравнява в наша полза. Разликата между войната на „Маракана" и родните „червено-сини" страсти е космическа. Не толкова на терена. Трибуните са пълни с над 45 хиляди, стадионът е уютен и достъпен, зрелището е наелектризиращо и влече като магнит да се върнеш. Един, два, 16 и повече пъти...
Боян БОЙЧЕВ, Динко ГОЦЕВ, в-к "ТРУД"