Президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес за втори път ще има възможността да създаде отбор от звезди, който няма аналог в досегашната история. Предишният му проект носеше помпозното име "галактикос" и достигна апогея си точно преди 10 г. Макар през 2004 г. Белия балет да остана с празни ръце - 4-и в Примера дивисион (на 7 т. от шампиона Валенсия) и финалист за Купата на краля (2:3 срещу Сарагоса).
Флорентино Перес за първи път стана президент на Реал на 17 юли 2000 г. Тогава той надделя в изборите над тогавашния бос Лоренсо Санс. На 22 февруари 2006 г. подаде оставка, но 3,5 г. по-късно отново се завърна на кормилото на кралския клуб. Ако се проследят двете трансферни кампании на боса от 2000 г. до 2004 г. (б.а. - по-долу става ясно къде се губи 1,5 г. от периода) и от 2009 г. насам, то могат да се забележат доста общи неща. Най-дръзкият си трансфер Флорентино направи веднага след първия си избор, измъквайки от вечния враг Барселона звездата и един от капитаните на каталунците Луиш Фиго. Във втория случай пък Перес едновременно привлече двама носители на "Златната топка" (Кристиано Роналдо и Кака). Спечелването на Шампионската лига през 2002 г. се оценяваше не като крайна цел, а като плацдарм за разширяване на успеха и примамване на нови звезди. Независимо от това разликите - отчитайки времето, инфлацията и възможностите, никак не са малки. При първия си престой Перес 4 години поред купуваше възможно най-добрите в момента футболисти в света - Фиго, Зидан, Роналдо, Бекъм. Даже и при петия случай формално условието бе спазено - Оуен можеше и да не се брои за №1 на планетата, но пък бе носител на "Златната топка".
Флорентино Перес за първи път стана президент на Реал на 17 юли 2000 г. Тогава той надделя в изборите над тогавашния бос Лоренсо Санс. На 22 февруари 2006 г. подаде оставка, но 3,5 г. по-късно отново се завърна на кормилото на кралския клуб. Ако се проследят двете трансферни кампании на боса от 2000 г. до 2004 г. (б.а. - по-долу става ясно къде се губи 1,5 г. от периода) и от 2009 г. насам, то могат да се забележат доста общи неща. Най-дръзкият си трансфер Флорентино направи веднага след първия си избор, измъквайки от вечния враг Барселона звездата и един от капитаните на каталунците Луиш Фиго. Във втория случай пък Перес едновременно привлече двама носители на "Златната топка" (Кристиано Роналдо и Кака). Спечелването на Шампионската лига през 2002 г. се оценяваше не като крайна цел, а като плацдарм за разширяване на успеха и примамване на нови звезди. Независимо от това разликите - отчитайки времето, инфлацията и възможностите, никак не са малки. При първия си престой Перес 4 години поред купуваше възможно най-добрите в момента футболисти в света - Фиго, Зидан, Роналдо, Бекъм. Даже и при петия случай формално условието бе спазено - Оуен можеше и да не се брои за №1 на планетата, но пък бе носител на "Златната топка".
По време на първия си президентски мандат Перес до едно време просто нямаше нужда да привлича в отбора разбивачи. Това бе т.нар. отбор на Зидановците и Павоновците. В защита можеха да играят футболисти като Раул Браво, Мехия и дори превърналия се в нарицателен Павон, а в хода на срещата можеха да бъдат сменени от Рубен Гонсалес и Минямбрес. И това се смяташе за нещо нормално. За това и раздялата с Макелеле бе някак си предателски лесна. Когато осъзнаването дойде, беше вече късно, а на Бекъм му се наложи известно време да бъде опорен халф. През 2004 г. за луди пари бяха привлечени неоправдалите доверието защитник с дяволски поглед (Самуел) за 25 млн. евро и такъв със съвсем не дяволско здраве (Уудгейт) за 22 млн. евро.
В заключение е достатъчно да се види сумата, която похарчи Перес при втория си престой начело на Реал. Още през 2010 г. той значително надвиши парите, пръснати през първата му петилетка, а в момента цифровото изражение е двойно, като тези над 715 млн. евро съвсем не са окончателни. Тук е необходимо да направим уточнението защо първият период на Фло е от 2000 г. до 2004 г., след като той подаде оставка през февруари 2006-а. Работата е в това, че през него Реал продължаваше да купува звезди.
През лятото на 2005 г. на "Бернабеу" акостира младият Серхио Рамос (27 млн. евро), а също така Робиньо (24 млн. евро), Жулио Баптиста (24,5 млн. евро) и Антонио Касано (5,5 млн. евро). Но в отбора вече ги нямаше Оуен, Самуел и може би най-важния - Фиго.
Нека се върнем на втората финансова вакханалия, която устрои Перес в Мадрид. Босът отново спази предизборното си обещание и доведе Кристиано Роналдо. Но за разлика от първия случай не чака до следващото лято, а веднага взе разочаровалия впоследствие Кака. По-нататък за Флорентино стана по-сложно. Най-добрият футболист в света играеше в Барселона и всички опити да бъде измъкнат от блаугранас удариха на камък, пресечени в зародиш. Реал не успя и с Иниеста, та какво оставаше за Меси. Затова Белия балет заложи на количеството и вложи средства във футболисти, които, макар и добри, не попадаха под знаменателя "галактикос".
Друга характерна особеност на трансферната политика при второто президентство на Перес бе завръщането или откупуването (за неголеми суми) на собствени кадри. Арбелоа, Негредо, Гранеро, Диего Лопес, Карвахал - всички те облякоха отново екипа на Реал благодарение на Флорентино. А първият и последният през новия сезон ще водят люта битка за поста десен бек. За сравнение от 2000 г. до 2004 г. от кантерата на Реал се завърна на "Бернабеу" само Сесар Санчес.
До голяма степен определящ в трансферната политика на Реал е принципът на последното впечатление. Бейл се представи отлично в Шампионската лига и Премиършип, Хамес и Кроос блеснаха на Мондиал 2014. Факт е, че за Гарет Белия балет се оглеждаше и по-рано, а идването на Тони в голяма степен бе ясно още преди първенството в Бразилия. Но на всеки от новите попълнения бе нужно да изиграе мач (един, два или повече срещу Интер, Уругвай или Бразилия), за да убеди окончателно. В тяхното привличане се долавя нещо от трансфера на Майкъл Оуен и странната му "Златна топка". Такава, макар и с друга стойност, притежава колумбиецът Родригес. Кроос пък бе с най-високата оценка на Мондиала.
С постоянното привличане на гръмки имена звездният Реал ставаше все по-дебалансиран. Битката за титулярно място стана жестока, а резервната скамейка натежа от излишна класа. Основната причина за продажбите на Снайдер (в Интер) и Робен (в Байерн) съвсем не бе липсата на постоянство при първия и многобройните контузии на втория. През 2000 г. Перес по аналогичен начин продаде Анелка на ПСЖ и Редондо на Милан. Така трябваше, след като се бяха превърнали в тежко наследство за кралския режим.
И тогава историята се заплита. В момента по-скоро тя се развива спираловидно, а посоката все още е неизвестна. Преди Флорентино Перес с единични изстрели попадаше право в целта. Сега в допълнение на основния удар (Кристиано Роналдо) той подлага на картечен огън всичко в обхвата му. Пленници не се взимат. Кой ли ще е следващият след Йозил - Кедира, Иско, Ди Мария?
Реал, сезон 2004/05
Как се стигна дотук
Сезон 2000/01 - Луиш фиго, Флавио Консейсао, Клод Макелеле, Педро Мунитис. Плюс Сантяго Солари и завърналия се Сесар Санчес. Похарчени: 120 млн. евро
2001/02 - Зинедин Зидан
Похарчени: 73,5 млн. евро
2002/03 - Роналдо
Похарчени: 45 млн. евро
2003/04 - Дейвид Бекъм. Похарчени: 37,5 млн. евро 2004/05 - Валтер Самуел, Майкъл Оуен, Джонатан Уудгейт плюс Томас Гравесен. Похарчени: 59 млн. евро
Общо: 335 млн. евро за 5 години
Реал, сезон 2014/15
Как се стигна дотук
2009/10 - Кристиано Роналдо, Кака, Шаби Алонсо, Карим Бензема, Раул Албиол. Завърнаха се Алваро Арбелоа, Алва-ро Негредо и Естебан Гранеро
Похарчени: 257,5 млн. евро
2010/11 - Анхел ди Мария, Месут Йозил, Сами Кедира, Ри-кардо Карвальо. Плюс Педро Леон, Серхио Каналес и Емануел Адебайор. Похарчени: 93 млн. евро
2011/12 - Фабио Коентрао, Нури Шахин, Рафаел Варан. Завърна се Хосе Кайехон
Похарчени: 55 млн. евро
2012/13 - Лука Модрич. Завърна се Диего Лопес
Похарчени: 33,5 млн. евро
2013/14 - Гарет Бейл, Иско, Асиер Ияраменди плюс Каземиро. Завърна се Даниел Карвахал
Похарчени: 166,5 млн. евро
2014/15 - Хамес Родригес, Тони Кроос
Похарчени: 110 млн. евро
Забележка: * Трансферът на Кейлор Навас още не е обявен официално, но се смята за сигурен.
Общо: 715,5 млн. евро за 6 години
Евгений Шуваев, "СПОРТ"