Българският голмайстор на Кайзерслаутерн Илиан Мицански в събота вкара гол с пета и донесе победата на своя отбор с 1:0 в контрола срещу Ливърпул, като попадението му беше определено за „гол на деня". Марадона от Любин, както започнаха да го наричат в Полша през миналия сезон, даде ексклузивно интервю за „Меридиан Мач".
- Илиане, голът ти с пета срещу Ливърпул направи фурор и сега всички говорят за теб. Това ли е най-важният гол в кариерата ти?
- В Полша съм вкарвал много по-важни голове, но този срещу Ливърпул може да ми донесе повече самочувствие преди започващото първенство на Бундеслигата. Много се радвам, че така се получи. Все пак този гол беше по време на представянето ни пред собствената публика на първия мач на Кайзерслаутерн на „Фриц Валтер".
- Кога реши тази центрирана отдясно топка да я засечеш с пета?
- По принцип хубавите неща стават, когато човек много не мисли... Тогава те просто се случват. Така ми дойде топката срещу Ливърпул и аз така я засякох. Във футбола доста решения трябва да се взимат бързо, на секундата. Явно в дадения момент съм взел най-правилното решение. На тренировките няколко пъти също ми се е случвало да вкарвам голове с пета, така че ситуацията в известен смисъл беше отработена предварително. Въпросът тук е, че не винаги това, което правиш на тренировките, после успяваш да го направиш и по време на мач. Дали съм вкарал гол с пета на тренировка или срещу Ливърпул, за мен е все едно и също, но явно за хората е различно. Особено когато е направено по време на приятелски мач пред 22 000 зрители. Това е малко странно за мен, че в град, който наброява 100 000 зрители, на контрола може да събере толкова публика.
- В изминалото полско първенство с фланелката на Заглембие (Любин) голът ти срещу Половия (Варшава) беше избран за „гол на кръга", а този срещу Ливърпул сега за „гол на деня". Явно си майстор на красивите попадения?
- И аз го прочетох в интернет и много се зарадвах. Това ми дава надежда, че съм избрал правилния отбор и среда за развитието си като футболист.
- Не те ли подразни малко фактът, че „Зюддойче цайтунг" написа, че „полякът Мицански вкара е пета на Ливърпул"?
- Не, нормално е да се объркат хората. Все пак аз в Полша се развих като футболист и може би оттук идва грешката. Надявам се сега с новия си отбор Кайзерслаутерн да бележи в Бундеслигата и тогава немските медии ще научат, че българин е вкарал за „лаутерите". Когато тук идва нов футболист, той трябва да покаже нещо, за да го запомнят всички кой е и от коя страна е. Както в Полша ме научиха кой съм, надявам се и в Германия да разберат.
- Какъв беше този странен начин, по който изрази радостта си след гола срещу Ливърпул? Сменил си репертоара...?
- След гола показах едно упражнения от загрявката, което съм научил перфектно (Смее се.) Направих го инстинктивно. Тук в Германия загрявката е по 30-40 минути, вече съм я научил наизуст и като вкарам гол, не знам защо винаги се сещам първо за загрявката, а не за нещо друг.
- По предварителна информация на трибуните на „Фриц Валтер" трябваше да бъде помощник-треньорът на националния селекционер Цанко Цветанов?
- Не, доколкото разбрах, никой от А отбора не е бил на мача.
Гледали са ме по телевизията в София. На стадиона бяха брат ми, баща ми и двама приятели. Брат ми каза, че в Сандански по кабелната телевизия са пуснали специално мача. Така че този гол е за хората, които се интересуват от моята игра и ме подкрепят.
- Баща ти Емил Мицански е най-големият критик и поддръжник едновременно. Какво ти каза след мача с Ливърпул?
- Единственото нещо, което ми каза, е, че дори и след такъв гол човек не трябва да се заблуждава, че е направил нещо кой знае какво. Аз това си го знам и без баща ми да ми го казва. Един гол не те прави супер футболист, след това пак си си същият и следващия мач трябва отново да вкараш. Поканих баща ми, брат ми и приятелите в един гръцки ресторант в Кайзерслаутерн. Прекарахме си много добре, както българи в чужбина, хапнахме, пийнахме и в 0.00 часа се прибрахме.
- Голът срещу Ливърпул отвори ли вратата на националния отбор за Илиан Мицански?- Честно да си призная, преди няколко месеца в Полша вкарах доста по-важни голове и тогава също никой не дойде да ме види на живо. Всеки сам си решава кога да дойде да ме гледа. Със сигурност един гол или един мач не може да ми отвори или затвори вратите към „А" отбора на България. Аз си преследвам моите цели, които са да играя все по-добре и по-добре и да вървя напред. Въпреки че досега не съм викан в националния отбор, смятам, че съм готов да играя в европейските квалификации.
- Като вкарваше голове със Заглембие (Любин) през изминалото първенство на Полша, не се ли чувстваше пренебрегнат, че нито веднъж не получи повиквателна за „А" отбора?
- Всеки футболист, който играе добре, има надежда, че един ден ще получи покана. Все пак е гордост и голямо признание да играеш за България. Аз нито се сърдя на някой, нито се чувствам пренебрегнат. Аз за мен си знам, че заслужавам да получа шанс в националния отбор, но за съжаление не играя. И преди съм казвал, че ще дойде ден, когато аз ще играя в него, и то редовно.
- Упорито се говори, че Станимир Стоилов вероятно ще ти прати повиквателна за контролата с Русия на 11 август в Москва.
- Аз повече се надявам да бъда викан за европейските квалификации, които започват през септември, отколкото за мача с Русия (Смее се.) Защото за 30, 60 или 90 минути няма как да покажа, че съм „Марадона от Любин", както ме нарекоха в Полша. Ще ми трябва време и когато усетя, че хората от щаба на националния отбор стоят зад мен и ми вярват, аз ще покажа какво мога.
- Как ще коментираш отказа на Бербатов от националния отбор?
- Отказването на капитана означава само едно - че националният отбор е станал с 50% по-слаб от това, което беше преди Бербатов. Аз не мисля за други нападатели като за конкуренция и не се радвам, че Бербатов засега го няма в отбора. Важното е да си гледам моята игра и представянето ми, което трябва да е на ниво.
- В досегашните контроли на Кайзерслаутерн вкарваш гол след гол. Срещу Ливърпул ти беше шестият. Това е заявка за титулярно място за новия сезон, нали?
- За това съм дошъл тук! Ако си бях останал в полския Заглембие, нямаше да се притеснявам, ако не вкарвам голове. Там вече знаят какво мога, как играя и колко голове бележа всеки сезон. Тук, в Германия, е различно. В контролите трябва да се доказвам и да бележа, защото за всеки пост има по двама-трима футболисти конкуренция и никой не ти гарантира титулярно място.
- Защо избра точно Кайзерслаутерн? Ти имаше и други предложения...
- Имаше доста запитвания и пет конкретни оферти - три от Полша, една от Рапид (Виена) и една от Кайзерслаутерн. От тези пет оферти всеки разумен човек би избрал Бундеслигата. Преди пет години, когато заминах за Полша от България, аз казах, че след няколко години ще отида в Бундеслигата. На 24 години съм и сам прецених, че това е най-добрият вариант за мен. Само времето ще покаже дали наистина съм направил най-добрият избор.
- Какви са ти впечатленията от отбора досега?
- Честно да си призная, нямам реална представа какво ще покажем през сезона, който започва през август. Никога досега не съм играл в толкова млад отбор, средната му възраст е 23-24 години. Преди да подпиша, се чух с Димитър Рангелов и той ме посъветва за някои неща. Все пак познаваме се от младежкия национален отбор, приятели сме и е нормално да се обърна към него.
- Завършил си английска гимназия. Как се разбираш с треньора?
- Засега малко трудно, но футболните термини почти ги научих и с това нямам проблем. Треньорът Марко Курц ми говори на немски, но идва един момент, в който се усеща, че аз не го разбирам. Обещал съм му, че до 5-6 месеца ще се науча да говоря немски.
- Какви условия ти предостави клубът?
- В Германия човек сам решава как да живее. От клуба не ми осигуряват нито апартамент, нито кола. Само ми предоставят възможността да си избера и после за всичко си плащам сам. След контролата с Ливърпул се нанесох в апартамента, в който съм сега. Около 130 квадрата е.
- Имаш ли някакъв талисман, който е с теб?
- Имам, ето сега ще ти го покажа на камерата (включва си камерата на скайпа и показва едно българско знаме, окачено на една от стените на апартамента). Това знаме ми е подарък от феновете на Заглембие (Любин).
- Малко време си в Кайзерслаутерн, но вече имаш впечатления от треньора.
- Треньорът непрекъснато ни повтаря, че иска да играем колкото се може по-просто. След гола срещу Ливърпул например ми каза, че във футбола някога се случват и специални неща, които на него му харесват, и че съм направил нещо много хубаво, щом съм вкарал с пета. Изисква от мен през тези три-четири часа на ден, когато съм в клуба, да изпълнявам всичко на едно супер-ниво. Тук съм от три седмици, но мога да кажа, че всичко е много добре организирано, просто няма за какво да имаш претенции. За три седмици съм имал само два свободни дни, когато брат ми беше при мен. През другото време имахме по две тренировки на ден и почти нямах време да се обърна...
- Как се обръщат към теб съотборниците?
- Викат ми Или. Засега са много доволни от мен... (Смее се.) И не може да бъде иначе - на тренировки всеки се хвърля, а после на мачовете само Илиан вкарва... (Смее се.)
