Новите супертреньори

Из закоравелите треньорски среди, там, където вкаменелостите са начин на живот, се усеща вятърът на промяната. Петима от най-надеждните мениджъри са готови и чакат да получат своя шанс в някои от топ клубовете в света. Ето кои са новите супертреньори на футболния небосклон.

Почетино - новият Фъргюсън
Когато се замислим, ще разберем, че Маурисио Почетино (37) е нещо повече от герой за испанския Eспаньол. Безпощадният аржентинец е чужденецът с най-много мачове за каталунците, а когато по средата на миналия сезон пое отбора. Клубът бе в криза. Той бе третият треньор, а тимът бе трети отзад напред. След само 2 победи в 18 мача Еспаньол бе сред фаворитите за изпадане. Преди дербито с Барселона бе загубил два двубоя, а в три бе завършил наравно. Еспаньол нямаше победа от 111 дни, а съперникът от своя страна не бе губил мач от 174 дни. Бяло-сините не бяха побеждавали големия си враг от 27 години. Някак си обаче Еспаньол победи с 2:1 насред "Ноу Камп". Оттам започна спасението. Когато Маурисио Почетино пое кормилото, той си стегна багажа и пропътува 12 километра до Монтсерат - религиозна планина и светилище, намираща се в близост до Барселона. Там аржентинецът позова за помощ Морената - Черната девица. Това бе демонстрация на вяра и посвещение. И проработи. Но не всичко е дело на Черната девица.
Почетино казва, че би бил изключително доволен да бъде еспаньолският Алекс Фъргюсън, създавайки династия в клуба. След като свърши периодът, в който отборът играеше мачовете си на градския олимпийски стадион, Еспаньол най-сетне си има собствен дом. И не на последно място, имат и собствен треньор.

Блан - новият Хидинк
През юни 2007 г., когато Бордо предлага на Лоран Блан да поеме тима (43), няколко други клуба отказват да му дадат шанс. Колко ли глупаво се чувстват сега те. Блан заличи по такъв великолепен начин всички преди него, че сега няма кой да го постави под въпрос. Той изведе жирондинци до второто място още през първия си сезон начело на тима, преди да дойде още по-доброто представяне следващия сезон, когато сложи край на седемгодишния монопол на Лион върху титлата. Така Бордо стана шампион за първи път през този век. "Той започна да върши нещата по своя начин още от самото начало," казва треньорът, с когото Блан спечели световната титла Аме Жаке. В същността на този негов стил е взискателността. Офанзивно мислещият треньор и при гостуванията, и при домакинствата залага на само един полузащитник, тип плеймейкър (неповторимия Йоан Гуркюф) и двама нападатели, независимо от съперника. Това е почти революционно решение. Покупките му се оказаха отлични, девет от десетте му трансфера вдигнаха нивото в отбора, а относително оскъдните годишни разходи от само 7 милиона евро, показват колко малко грешки всъщност прави той. Всичко това говори, че Блан би работил успешно навсякъде по света. Точно като вежливия Хидинк и очарователният Блан, играл за 9 клуба в 5 държави, вероятно би могъл да работи навсякъде. Той пристигна в Манчестър Юнайтед прекалено късно, за да могат феновете да видят най-доброто от него като играч, но не трябва да го изпускат от поглед нито за миг в новото му амплоа.

Бабел - новият Хицфелд
Ако и когато Маркус Бабел (37) види една от мечтите на живота си изпълнена, бидейки мениджър на тим от английската висша лига, книжниците ще имат сериозен проблем - те ще трябва да се отърват от шегите, свързани с културните предпочитания на Бабел. "Хеви метълът е начин на живот", казва най-младият треньор в тазгодишния сезон в Шампионската лига и го казва най-сериозно. През май, само три часа след като си осигури четвъртото място в класирането, германецът гледа на живо от сцената любимата си група "Металика." От момента, когато миналата година пое Щутгарт, всички разбраха, че той е правилният избор. Ако Феликс Магат не бе извел толкова неочаквано Волфсбург до титлата, то Бабел щеше да бъде избран за треньор на годината в Германия. В крайна сметка той остана втори в тази престижна класация на спортните журналисти, но само защото имаше необичаен шампион. Бабел бе начело на швабите само девет месеца, а в интерес на истината технически той дори не се водеше треньор през всичкото това време. Това бе така, защото Бабел все още нямаше задължителния лиценз, за да бъде треньор в Бундеслигата. През ноември 2008 г., само две години след като окачи бутонките и стана помощник, треньорът на Щутгарт Армин Фе бе уволнен и Бабел застана начело на клуба. Това, което му липсва като треньорски опит и подготовка, той може да си набави чрез решенията, които взима, и начина, по който играчите застанаха истински зад него. Да, наистина, всяка прилика на Бабел с Отмар Хицфелд съвсем не е случайна.

Билич - новият О'Нийл
Славата на Славен Билич (41) достига зенита си при победата на Хърватия над Англия с 3:2, спирайки устрема им към европейското първенство. Той притежава всичко, което Стив Макманамън няма: забавен, плавен и изразителен, подскачащ около тъчлинията, точно като Мартин О‚нийл. Той носеше обеца и свиреше на китара в собствената си рок банда Rawbau. В момента половин дозина отбори от Висшата лига на Англия са готови да му предложат работа, стига само с нещо да покаже, че е готов да напусне сегашната си длъжност. Като син на водещ хърватски отстъпник, патриотизмът на Билич е истински, но въпреки това някои поискаха главата му, когато започнаха преговорите за новия му контракт с футболната федерация, който е за квалификационната кампания за Евро 2012. Това изглежда прагматичен избор за сега, имайки предвид събитията през квалификациите, които постоянно увреждаха плановете на Билич. Засега той казва, че бъдещето му е решено, но дори и той самият не е на ясно дали пак би устоял на възможността да води тим от Висшата лига, ако мъжете с големите портфейли го призоват отново.

Мартинес - новият Венгер
Фактът, че Роберто Мартинес е мениджър на отбор от Висшата лига (Уигън) само на 35 години, говори сам по себе си. Още по-интересен го прави това, че отказа да бъде помощник на сър Алекс в Манчестър Юнайтед, когато неговият Суонзи бе оприличен с Арсенал. Въпросът е какво прави испанеца толкова специален. А отговорът е "изобилието" . Като за начало има знания и отдаденост за футбола. Работната си етика той научава от баща си Роберто старши, мениджър на местния клуб Балагуер. През детството си той получава ефективно образование за това как да посвети живота си на футбола. "Вкъщи, ако тимът на баща ми бе победил, бе един щастлив уикенд. Ако те загубеха, животът бе труден," спомня си Мартинес. Тази страст към футбола му дава възможност да прекара по-голямата част от кариерата си в Обединеното кралство. През първото му лято начело на Суонзи срещу нищожните 100 000 паунда те си осигуриха услугите на Джейсън Скотланд, Фери Боди и Анхел Рейнджъл. Няколко години по-късно триото бе свързвано със сделка на обща стойност 10 милиона паунда. Но тези му познания нямаше да имат смисъл, ако не знаеше как да ги използва. А спечелената титла на Лига 1 при първия му цял сезон на кормилото на Суонзи доказа, че това е най-голямата му сила. Подобно на Арсен Венгер в Арсенал испанецът настоява, че футболът трябва да се играе по правилен начин. "Откакто пристигнах през 1995 г., основната ми борба бе да докажа, че можеш да печелиш във всяка една лига със стилен футбол - обяснява той. - Това е най-трудният начин да спечелиш мач, но когато го направиш, хората го оценяват."