Като дете Пиер-Емерик Обамеянг е гледал по телевизията баща си Пиер как блести като звезда в националния отбор на Габон. Ритал е въображаеми топки в хола си, празнувал е сякаш е един от хилядите фенове по трибуните и се е преструвал, че прави интервю със самия себе си. Двадесет и няколко години по-късно детската игра се е превърнала в реалност така, както мечтите изместват всичко останало. Кариерата на Обамеянг джуниър превключи на шеста скорост през последните 18 месеца, за да го изведе на съвсем друго ниво.
Миналата неделя 26-годишната ракета на Борусия Дортмунд остави още един отбор зашеметен и объркан в жълтата мъгла, отбелязвайки три гола при успеха с 5:1 срещу Аугсбург. Това е вторият му хеттрик в рамките на три дни, след като по-рано наказа и Габала в мач от Лига Европа (3:1). Общо за сезона сметката му набъбна на 20 гола, 12 от които са в 10 мача от Бундеслигата. Само Робърт Левандовски от Байерн (също с 13) стои на пътя му за голмайсторския приз и наградата за футболист на годината в Германия. „За мен е чест да бъда негов треньор", откровен бе Томас Тухел след успеха над Аугсбург. -„Това не е фаза, през която минава. Той пращи от увереност и способност. Дава страшно много на отбора и получава обратно. Щастлив съм че играе толкова добре и вкарва голове „Вероятно той е един от най-добрите нападатели в Европа в момента", смята съотборникът му Илкай Гюндоган. И вероятно е безопасно да изтрием думата „вероятно".
Имаше много повече от капка съмнение, когато бившият юноша на Милан се появи за първи път на тренировъчния комплекс на Борусия Д „Бракел граунд". Идваше с различни спортни коли в ярки цветове, носеше бутонки с инкрустирани камъни Сваровски на стойност 4 000 евро, диамантени обеци и от време на време маска на супергерой след трансфера си за 13 млн. евро от Сент Етиен през 2013 г. Подчертаното богатство и екстравагантност обаче са твърде далеч от провинция Рур, регион който се гордее с корените си на работническата класа. Дебютната му кампания в Бундеслигата беше добра, но не изключителна, след като вкара 13 гола. Юрген Клоп го пускаше предимно като крило от двете страни на Робърт Левандовски. Демаражът на Обамеянг, за който се говори, че е по-бърз от Юсеин Болт в първите 30 метра, беше силно оръжие в контраатаките, но технически изглеждаше още суров и имаше много какво да се желае от решенията му. Ето защо големите клубове го подминаха и оставиха Дортмунд да се пробва с него. След трансфера- на Левандовски в Байерн, по-централно разгръщащият се „Оба" единствен впечатляваше в почти катастрофалния сезон 2014/15, като завърши с 16 гола. Това му обеща титулярно място в атаката, но пък няколко отбора от Висшата лига изгубиха интерес към него. В типичния си проницателен маниер Дортмунд продължи договора му до 2020 г., преди новия сезон да му донесе неочакван напредък, както за него самия, така и за целия отбор. Имаше опасения, че Обамеянг ще пострада от това, че Тухел намали скоростта и направи играта на Борусия по-малко зависима от вертикалния фазов преход, но изтънчената игра в последната третина доведе до създаването на повече чисти голови положения, подобно на най-добрите отбори в Европа. „Работим много с видео", признава Обамеянг. -„Тухел ми показва как да се движа и какво мога да подобря. Той иска да съм на абсолютно топ ниво." Той вече е там, наистина, но може да стигне още по-далеч. Седмица след седмица завършващият му удар и връзка с Хенрих Мхитариян и Марко Ройс стават все по-прецизни. Той е много различен централен нападател, в сравнение с по-физическия Левандовски - „той използва повече скоростта, докато Леви задържа топката срещу двама, трима опоненти", смята Гюндоган. Но в същността си тяхната история е еднаква. Дортмунд забеляза потенциала, който другите не успяха и след това ги превърна в редки и много ценни футболисти: отговорни голмайстори, които още в предни позиции играят в защита без топка и работят здраво за отбора. В допълнение, гладът, позитивизмът и хъсът им на терена се оказаха заразителни
„Целта му е да бележи голове, той се дефинира изцяло като голмайстор", заяви в неделя Тухел. -„Но той е изключително отдаден на отбора и много щастлив, когато успее да помогне на друг да вкара. Онзи ден, когато изработи два гола за Мики и Марко срещу Майнц можеше да се види какво означава това за него. Сърцето ми подскача от радост, когато го гледам."
Процъфтяващото съревнование с Ройс, който вече официално измести Марио Гьотце от сърцата на феновете, заедно с безусловните хвалебствия от страна на същите тези „жълто-черни" привърженици - на никой не му пука, че последното му Ламборджини е с цвят на злато и от време на време паркира на забранени места -допълнително засилва усещането, че се чувства обичан и ценен. „В миналото съм казвал, че мечтая да играя в Испания, но Дортмунд стана вторият ми дом", заяви неотдавна пред „Екип" Обамеянг. „Обичам този клуб, феновете и града. Вярвам, че ще остана тук малко по-дълго". Тази декларация за лоялност едва ли ще спре ежегодните, добре отрепетирани заглавия от типа „Звезда на Дортмунд отива във Висшата лига" още тази зима („Той идва! Идва ли? Къде е? - „Той е зад вас, все още играе в Германия"), но Борусия вече е свикнал с тази игра. Там на драго сърце предпочитат да провокират силен и алчен интерес към техните най-нови (почти) собствени суперзвезди, отколкото да тънат в миналогодишната мизерия.
Рафаел Хьонингщайн, THE GUARDIAN