Икономическата криза в Италия и затегнатият контрол върху кредитите отварят златна възможност за мафията да изпере парите си, пише в репортажен материал агенция Ройтерс. В трудните времена организираната престъпност все повече разпростира пипалата си върху изпадналия в затруднения бизнес, на който прави мечешки услуги.
Когато през 2008 г. италианската строителна компания "Перего" се бори за оцеляването си, на помощ с пари кеш идва "благороден рицар".
За съжаление обаче "рицарят" се оказа мощната мафиотска организация Ндрангета, която поема контрола над фамилната компания от област Ломбардия. След това строителната група се разпадна и бившият й шеф Ивано Перего го очаква дело за това, че е допуснал в компанията си мафиотската организация.
Тъй като италианската икономика се плъзга към рецесия, а банките намаляват кредитирането, за да отговорят на регулаторния натиск, все повече фирми може да се поблазнят да тръгнат по пътя на "Перего".
През март 2011 г. бившият управител на италианската централна банка Марио Драги, понастоящем шеф на Европейската централна банка, предупреди, че икономическата криза от последните три години е направила компаниите по-уязвими за мафията. Оттогава положението само се влошава.
Изправени пред проблеми с финансирането, недостиг на капитал и увеличаващ се дял на лошите кредити, италианските банки започнаха да налагат по-високи цени на клиентите си. Мафиотските организации в Италия, чиито приходи само от пране на пари се оценяват на около 150 милиарда евро, с удоволствие запълват тази дупка.
През последните години италианските престъпни организации са излезли извън южните райони, откъдето произхождат, и са започнали да действат в по-богатия север, като са пуснали пипалата си дълбоко в местния бизнес и политиката. Особено Ндрангета, която е от намиращата се на върха на Ботуша Калабрия, е увеличила влиянието си с нарастването на нейната ролята в международния наркотрафик. Тъй като търговията с кокаин връща петдесетократно началната инвестиция, прането на пари си остава един от главните й интереси.
"Икономическата криза е най-добрият съюзник на лихварите и тя увеличи дела на мафията в този бизнес", казва Лино Буза, председателят на противопоставящата се на изнудването асоциация "Ес О Ес Импреза".
Броят на фалитите сред италианските компании нарасна с близо 10 процента през първите девет месеца на 2011 г., казват от компанията за информация за италианския бизнес "Червед", като според тях в Ломбардия те са били по-чести откъдето и да било другаде. Нарастващият дял на лошите кредити в балансите на заемодателите също свидетелства за борбата на италианските компании да оцелеят. От италианската банкова асоциация "А Бе И" заявиха, че общата сума, на която те са възлизали през септември миналата година, е 102 милиарда евро, отбелязвайки 40-процентов ръст на годишна база.
Малките италиански компании, които са гръбнакът на икономиката, често пъти не забелязват опасностите, които крие помощта на мафията. "Даваните назаем суми рядко надвишават 10 000 евро, но заем от 2000 евро бързо се превръща в дълг от 25 000 в рамките на шест месеца - каза адвокатката в асоциацията "Либера" Илария Рамони. - И тогава започват заплахите, но мнозина не могат да осъзнаят, че познатото лице, което ти е помогнало в нужда, сега е мъчител."
Буза от "Ес О Ес Импреза" заяви, че дребният бизнес се стреми бързо да погасява задълженията си към банките, когато банковите сметки са на червено, защото се страхуват да не загубят достъпа си до кредитиране. "Ако банката каже "не", те не се обръщат към лихвари, за да финансират своя инвестиция, никой не е толкова луд - казва той. - Но те биха се обърнали към тях за малки суми, които са им нужни, за да не бъдат обявени за рискови клиенти и в бъдеще да им се откаже всякакъв кредит."
Във форум в интернет страницата на водещия ежедневник "Кориере дела сера" собственици на бизнес се оплакват от това, че са притиснати между неизплатените им от клиентите задължения и изплащането на банките на суми по кредитите. "Онзи банков мениджър, който преди всяка година ми честитеше рождения ден, сега ме избягва - пише във форума собственикът на малко предприятие Матео. - Питаше ме дали не ми трябват пари за нов склад или за да строя. Сега не приема обажданията ми, а помощникът му ми казва, че е зает или болен, и ми напомня за овърдрафта или за ипотеката ми."
В публикувано от миланския университет Бокони изследване се посочва, че в периода 2005-2008 г. криминалната икономическа дейност е възлизала на 10,9 процента от годишния БВП на Италия. Строителството, снабдяването, туризмът, търговията на дребно и на едро са секторите, в които традиционно мафията е пуснала пипалата си, казва преподавателят по икономика в университета Бокони Микеле Поло. Тези сектори не изискват големи бизнес умения и често пъти са допълнение към незаконния бизнес на мафията. Строежите може да се превръщат в гробища за враговете й, а в кафенетата и ресторантите членовете й може да се срещат помежду си. Камионите пък са от полза, ако трябва да се прекарат наркотици.
Присъствието на Ндрангета на север може да се проследи поне 60 години назад, когато тя премества там фамилии от юга, разделяйки Милано и околностите му на зони на влияние по същия начин, по който контролират родните си места, придобивайки пряк или непряк контрол върху компании, както и политическо влияние.
Когато през 2008 г. италианската строителна компания "Перего" се бори за оцеляването си, на помощ с пари кеш идва "благороден рицар".
За съжаление обаче "рицарят" се оказа мощната мафиотска организация Ндрангета, която поема контрола над фамилната компания от област Ломбардия. След това строителната група се разпадна и бившият й шеф Ивано Перего го очаква дело за това, че е допуснал в компанията си мафиотската организация.
Тъй като италианската икономика се плъзга към рецесия, а банките намаляват кредитирането, за да отговорят на регулаторния натиск, все повече фирми може да се поблазнят да тръгнат по пътя на "Перего".
През март 2011 г. бившият управител на италианската централна банка Марио Драги, понастоящем шеф на Европейската централна банка, предупреди, че икономическата криза от последните три години е направила компаниите по-уязвими за мафията. Оттогава положението само се влошава.
Изправени пред проблеми с финансирането, недостиг на капитал и увеличаващ се дял на лошите кредити, италианските банки започнаха да налагат по-високи цени на клиентите си. Мафиотските организации в Италия, чиито приходи само от пране на пари се оценяват на около 150 милиарда евро, с удоволствие запълват тази дупка.
През последните години италианските престъпни организации са излезли извън южните райони, откъдето произхождат, и са започнали да действат в по-богатия север, като са пуснали пипалата си дълбоко в местния бизнес и политиката. Особено Ндрангета, която е от намиращата се на върха на Ботуша Калабрия, е увеличила влиянието си с нарастването на нейната ролята в международния наркотрафик. Тъй като търговията с кокаин връща петдесетократно началната инвестиция, прането на пари си остава един от главните й интереси.
"Икономическата криза е най-добрият съюзник на лихварите и тя увеличи дела на мафията в този бизнес", казва Лино Буза, председателят на противопоставящата се на изнудването асоциация "Ес О Ес Импреза".
Броят на фалитите сред италианските компании нарасна с близо 10 процента през първите девет месеца на 2011 г., казват от компанията за информация за италианския бизнес "Червед", като според тях в Ломбардия те са били по-чести откъдето и да било другаде. Нарастващият дял на лошите кредити в балансите на заемодателите също свидетелства за борбата на италианските компании да оцелеят. От италианската банкова асоциация "А Бе И" заявиха, че общата сума, на която те са възлизали през септември миналата година, е 102 милиарда евро, отбелязвайки 40-процентов ръст на годишна база.
Малките италиански компании, които са гръбнакът на икономиката, често пъти не забелязват опасностите, които крие помощта на мафията. "Даваните назаем суми рядко надвишават 10 000 евро, но заем от 2000 евро бързо се превръща в дълг от 25 000 в рамките на шест месеца - каза адвокатката в асоциацията "Либера" Илария Рамони. - И тогава започват заплахите, но мнозина не могат да осъзнаят, че познатото лице, което ти е помогнало в нужда, сега е мъчител."
Буза от "Ес О Ес Импреза" заяви, че дребният бизнес се стреми бързо да погасява задълженията си към банките, когато банковите сметки са на червено, защото се страхуват да не загубят достъпа си до кредитиране. "Ако банката каже "не", те не се обръщат към лихвари, за да финансират своя инвестиция, никой не е толкова луд - казва той. - Но те биха се обърнали към тях за малки суми, които са им нужни, за да не бъдат обявени за рискови клиенти и в бъдеще да им се откаже всякакъв кредит."
Във форум в интернет страницата на водещия ежедневник "Кориере дела сера" собственици на бизнес се оплакват от това, че са притиснати между неизплатените им от клиентите задължения и изплащането на банките на суми по кредитите. "Онзи банков мениджър, който преди всяка година ми честитеше рождения ден, сега ме избягва - пише във форума собственикът на малко предприятие Матео. - Питаше ме дали не ми трябват пари за нов склад или за да строя. Сега не приема обажданията ми, а помощникът му ми казва, че е зает или болен, и ми напомня за овърдрафта или за ипотеката ми."
В публикувано от миланския университет Бокони изследване се посочва, че в периода 2005-2008 г. криминалната икономическа дейност е възлизала на 10,9 процента от годишния БВП на Италия. Строителството, снабдяването, туризмът, търговията на дребно и на едро са секторите, в които традиционно мафията е пуснала пипалата си, казва преподавателят по икономика в университета Бокони Микеле Поло. Тези сектори не изискват големи бизнес умения и често пъти са допълнение към незаконния бизнес на мафията. Строежите може да се превръщат в гробища за враговете й, а в кафенетата и ресторантите членовете й може да се срещат помежду си. Камионите пък са от полза, ако трябва да се прекарат наркотици.
Присъствието на Ндрангета на север може да се проследи поне 60 години назад, когато тя премества там фамилии от юга, разделяйки Милано и околностите му на зони на влияние по същия начин, по който контролират родните си места, придобивайки пряк или непряк контрол върху компании, както и политическо влияние.
