Един човек знае много по темата за уредените мачове - авторът на книгите "Пътеводител за манипулиране на мачове" и "Уреждането". Деклан Хил е вероятно най-активният разследващ журналист в света на спорта и футбола. Sportinglife.bg се свърза с американския журналист и академик, който се съгласи да говори по темите, които интересуват всеки.
Да започнем с актуалните новини - изявлението на Чеферин в първия му ден като президент на УЕФА. Дали наистина европейските футболни ръководители се борят с уредените мачове? Правят ли го ефективно?
- Първо, фантастично е, че имаме президент на УЕФА, който започва работата си, като обръща внимание на темата с уредените мачове и корупцията. Това е огромна заплаха за футбола. Най-сериозната, пред допинг, комерсиализация и всички останали проблеми. Ако позволим веднъж човек да си помисли, че всичко, което гледа, е театър, го губим. Той никога повече няма да спре вниманието си на този спорт. Думите на Чеферин са добро начало. Второ - не знам дали е сериозен в тях. Нека му дадем шанс да ни докаже, че е така. Да му оставим три месеца, шест месеца, някакъв период, в който да видим, че УЕФА гледа сериозно на проблема. Поздравявам го за думите му, разбира се. Трето - ФИФА, УЕФА u другите организации, например МОК, дотук се провалят напълно в битката с манипулирането на мачове и спортни състезания изобщо. Казвам го убедено. Те си заравят тавата в пясъка. Там хората си имат удобни и добре платени работи, имат реноме, титли и звания, но се провалиха - и го знаят.
Не е ли странно, че около всички скандали с корупция във ФИФА и УЕФА, засягащи друг тип манипулиране, нито веднъж разследването не се разшири и върху това, че в тези организации изглежда има замесени и в уреждането на мачове и турнири? Не трябваше ли да имаме разравяне на "мръсотия" и в тази насока?
- Чудесен и точен въпрос. Ето защо битката с манипулирането на мачове се проваля. Точно хората, които са на ключови места, важни личности в тези организации, са замесени. Ето какво имам предвид. Идеята, схващането, че уреждането на мачове става от "външни хора", от онези някьде там, например в Азия - и аз писах и рових години наред в това - вече не е актуална. Нещата се промениха. Хората, които ръководят първенствата, отделните лиги в страните, федерациите, те са в някои случаи откровени гангстери. Винаги са били замесени в мръсни игри, а сега вече си казват - хей, за какво са ни китайците и Сингапурците? Имаме всички инструменти, защо не правим пари от тази работа?
Има система на УЕфА и Европол, която работи с букмейкърските компании в Европа - най-големите от тях. Тя предупреждава футболните ръководители за съмнителни активности и залози, а УЕФА нарежда проверка в отделните страни. Например - така у нас един отбор - Марек, бе глобен с голяма сума и наказан сурово, уличен в корупция. Но ефективна ли е тази система и дали наистина при стотина сигнала има само един виновен, говорим конкретно за България?
- Първо - такава система трябва да има и е добре, че букмейкърските компании работят с футболните централи по това. Идеята е добра, информацията се споделя. Дали е стопроцентово ефективна? Не. Дали е на 80 процента ефективна? Не. Дали е на 50, на 20 процента? Не. Може би десетина процента, ако трябва да налучкваме, без да търсим точност. Все пак е някакъв старт. Но има проблем. Букмейкърите не откриват тази информация за публиката, не я правят общодостъпна. Те я споделят с УЕфА - а там се появява първи конфликт. Там не искат феновете и публиката да знаят, че такива съмнения има, защото това вреди на имиджа на играта, която точно УЕФА администрира. Оттам информацията е сведена до националните федерации. Където имаме още по-голям конфликт на интереси. Там никой не иска да се знае за това. А и - знаете достатъчно добре - там хората са приятели, бизнес партньори с президентите на клубовете.
Случаят в Кипър е пресен...
- Да, там един съдия излезе и посочи корумпирани хора във федерацията, сред клубните босове. И го глобиха с 5000 евро, защото си позволил коментарите. Вместо да се замислят и да има разследване. Това, което трябва да се направи, е да се започне от нишката, която вече имаме. Да пробием крепостта отвътре. В Сингапур има един човек - Дан Тан, който е в ареста в момента, а той над 10 години работеше из Европа, корумпираше клубове, уреждаше мачове и изгради мрежа за това...
Защо не е осъден?
- Там е проблемът. Той трябва да бъде качен на самолета и да бъде докаран в Европа. И да започнем да изискваме информация от него, защото той знае доста неща и ще даде сламки за още повече. Той познава хора, знае имена. Оттам трябва да се започне, а после да дойдат арестите на още замесени. Но първо трябва да ни ги посочи човекът, когото вече имаме - Дан Тан. И да свидетелства след това срещу хората, които вършат работата му из Европа. Полицията от няколко европейски държави издаде заповед за екстрадирането му, но сингапурските власти не искат и да чуят. Аз съм убеден, че това е протекция на хора на високо ниво в институциите на футбола и спорта, за които Дан Тан знае много неща. Скандално е, но той си седи там и това е.
Споменахме Италия, най-добрият пример ли е тя за битка с уредените мачове? Три вълни от скандални разкрития минаха, придружени с арести, затвор, санкции и сериозно разтърсване на футбола им.
- Да, те поне се опитват да направят нещо. Полицията там направи страхотни разследвания. Но ги подведе Европол, който отказваше дълго време да издаде заповед за ареста на Дан Тан, а той бе още в Европа. През 2011-а италианската полиция имаше купища папки с улики за него и хората му.
Значи затова бе изпуснат Дан Тан?
- Нещата се развиха така. Финландската полиция арестува Уилсън Раж Перумал още през 2011-а. И го осъди, вкара го в затвора и той свидетелства за всичко (б.а. - сингапурецът бе осъден на общо 9 години затвор, като разказа подробности как са били уреждани мачове на ЮАР - с България, година по-рано в контрола, Колумбия, Гватемала, Бразилия и Нигерия. Той насочи разследването към Дан Тан). Но след едва-две години, чак през септември 2013-а полицията в Сингапур арестува Дан Тан. За това време той спокойно е унищожил всички улики, компютри, телефони, всякакви следи. И дори не е оказал съпротива. Сингапурците се оказаха в конфузната ситуация да арестуват човек, когото не могат да осъдят. И понеже са гузни, не искат и да го освободят. Затова има само едно решение - качете го на един самолет и го докарайте в Европа. Нека свидетелства тук и да разкрием мрежата им. И ще видите, че там има сериозни фигури в европейския футбол на доста високо ниво.
Уилсън Перумал говори и за един мач на ЮАР с България. Но има и една друга история, която е в една от вашите книги. За мача за бронзовите медали от Мондиал 1994.
- Да, точно така. Швеция - България, мачът за трето място в САЩ през 1994-а. Аз не казвам, че играчите на някой от двата отбора е направил нещо нередно. Ако го знаех като факт, щях да съм го предоставил на полицията досега. Но знам със сигурност това, което и шведските играчи разкриха. Без съмнение главата, бащата на азиатската футболна мафия, човекът с име Чичо франки - индонезийски експерт по уреждане на мачове, е отишъл в хотела на шведите в Калифорния преди мача. Те разказаха как им е предложил пари за загуба и допускане на възможно по-голям брой голове. И им е казал - неговият партньор по това бреме е бил при българите! Никой не знае какво точно е станало на такива евентуални разговори.