Уейн Рууни е изпълнен с надежда, че ще се завърне на терена още този месец след дълбоката прорез/на рана на крака, която получи в мача с Фулъм (3:2) на „Олд Трафорд”.
Имаше опасения, че той ще пропусне два месеца, но възстановяването ще отнеме по-малко време.
„Контузията се оправя. Можеше да е много по-зле. Сега всичко е в ръцете на докторите. Те ще кажат кога съм готов за игра. Сега се чувствам добре. Очакванията са да пропусна 4 седмици. Готов съм да изчакам. Не искам да се върна без да съм напълно здрав и раната да ми създаде още проблеми. Като цяло мисля, че ще пропусна четири мача.”, казва Рууни, цитиран от „Сън”.
Това означава, че той ще се завърне в мача за „Кепитъл УанК ъп”, както вече се нарича досегашния турнир „Карлинг Къп”, срещу Нюкасъл на 26 септември.
Изненадващо Рууни обясни, че не е изпитвал силна болка, когато Уго Родайега буквално заби бутонката си в крака му и го контузи неволно.
„Изобщо не ме болеше. Станах и бях готов да продължа. Показах си крака на съдията и казах, че ми трябва лекар. Не исках да влиза носилка, а веднага да продължа. Казах на доктора, че мога сам да изляза от терена. Но той ми обясни, че е опасно и трябва да се кача на носилката. Синът ми беше в публиката и не исках да вижда как ме носят на носилка.”
Имаше опасения, че той ще пропусне два месеца, но възстановяването ще отнеме по-малко време.
„Контузията се оправя. Можеше да е много по-зле. Сега всичко е в ръцете на докторите. Те ще кажат кога съм готов за игра. Сега се чувствам добре. Очакванията са да пропусна 4 седмици. Готов съм да изчакам. Не искам да се върна без да съм напълно здрав и раната да ми създаде още проблеми. Като цяло мисля, че ще пропусна четири мача.”, казва Рууни, цитиран от „Сън”.
Това означава, че той ще се завърне в мача за „Кепитъл УанК ъп”, както вече се нарича досегашния турнир „Карлинг Къп”, срещу Нюкасъл на 26 септември.
Изненадващо Рууни обясни, че не е изпитвал силна болка, когато Уго Родайега буквално заби бутонката си в крака му и го контузи неволно.
„Изобщо не ме болеше. Станах и бях готов да продължа. Показах си крака на съдията и казах, че ми трябва лекар. Не исках да влиза носилка, а веднага да продължа. Казах на доктора, че мога сам да изляза от терена. Но той ми обясни, че е опасно и трябва да се кача на носилката. Синът ми беше в публиката и не исках да вижда как ме носят на носилка.”