Днес Манчестър Сити ще премери сили с Юнайтед на "Олд Трафорд" в поредното градско дерби, което се явява и дерби за върха във Висшата лига. А в центъра на вниманието отново ще бъде основният халф на Гражданите Яя Туре. Въпреки че изобщо не му е до това...
Яя Туре не е щастлив. Той може да е богат и преуспял, но му е писнало от футбола. Медиите и в Англия, и в Кот д'Ивоар открай време го преследват и той никога не получава признанието, което заслужава. "Страдам така от години - казва той - и това е отвратително." Горкичкото. Миналата година Яя мърмореше, защото не получил от "Манчестър Сити" торта за рождения си ден, или защото те не му стиснали ръката, за да му пожелаят "за много години". Или нещо подобно. Както и да е.
В такъв случай аз ще му дам съвет да поразлисти една нова книга на прочутия спортен журналист Джим Лоутън, която разказва историята на отбора на Малкълм Алисън и Джо Мърсър от края на 60-те и началото на 70-те години. Който спечели титлата, ФА купата, Купата на лигата и Купата на носителите на национални купи. Разказва и какво се е случило с онези играчи през годините. Разказ за два различни "Сити". Един сладко-горчив размисъл за живота сега и преди. В програмата за мача от ШЛ срещу "Севиля" тази седмица имаше снимка на петимата от защитата на "Сити" от "безспорно най-великия отбор от ерата на "Мейн Роуд" (предишния стадион на "Ман Сити")". Направена в последната година на стадиона "Мейн Роуд", тя показва изтупаните с костюми Тони Бук, Хари Дауд, Алън Оукс, Глин Пардоу и Майк Дойл през 2002/03. Оттогава Дауд и Дойл ни напуснаха - крилото, после централен защитник Дойл, загуби на 65-годишна възраст същата битка с алкохола, която унищожи и разби физически великия треньор Малкълм Алисън. Дойл махна за сбогом само 5 месеца след Нийл Йънг, мъжът, вкарал победния гол срещу "Лестър Сити" на финала на ФА Къп през 1969 г. 6 г. по-късно Йънг изигра последния си мач - за "Рочдейл" в трета дивизия, с разбито сърце, че е бил натирен от "Сити". По-късно той заработи във фирма за спортни стоки, като си намери и втора работа - да зарежда витрините на супермаркет, за да свързва двата края. Ракът накрая отне човека, който си отиде със съжалението, че "Сити" така и не му организира прощален мач. И което е по-важно, не му даде възможност да каже "сбогом" на феновете.
В продължение на 10 години всеки ден вратарят Дауд посещаваше своята съпруга - "красива, впечатляваща жена, която би завъртяла главата ти", в клиниката, където тя лежеше, поразена от деменция. Накрая и той щеше да бъде повален от същото ужасяващо състояние.
Оукс и до днес е рекордьорът на "Сити" за изиграни мачове - около 680 в лигата и купата. И все пак най-шокиращото нещо за стария колос в халфовата линия бе, че когато той накрая напусна по посока "Честър" в средата на 30-те си години, онези 400 паунда на седмица, които получаваше в третодивизионния клуб, бяха двойно повече от заплатата му в "Сити". А днес играчи като Туре се прибират вкъщи с основна заплата от 220 000 паунда на седмица (€308 000).
Подобна е историята на Майк Съмърби, днес посланик на "Ман Сити". Когато той бе продаден на "Суиндън", струваше 35 000 паунда. Днес щеше да бъде 35 милиона. Когато на 33-годишна възраст той отиде в "Бърнли", там взимаше обвързана с инфлацията заплата от 240 паунда на седмица, срещу 150 седмично, които английското национално крило прибираше в "Сити". "Бърнли" изпадна, но Съмърби и до днес го напушва смях, като припомня как един комик го представил на една вечеря с думите: "Бърнли" плати 25 000 паунда за този човек и оттогава съжалява горчиво за всяко едно пени от тях!"
На снимката до Оукс седи неговият братовчед Пардоу. Бекът и до днес е най-младият, играл за клуба - на едва 15 г. и 10 месеца. Неговата история обобщава проклятието върху великия тим от "Мейн Роуд" - недодялан шпагат на Джордж Бест доведе до счупен крак, който прекрати кариерата на Пардоу на 24-годишна възраст. Както и прекрасният Колин Бел, расов халф, познат още с балетния прякор Нижински, играч, за когото самият Бил Шенкли бе казал: "Той е най-доброто, което някога съм виждал". Контузия в коляното срещу "Манчестър Юнайтед" на 29-годишна възраст го извади от играта за 2 години, а когато направи болезненото си завръщане, Бел никога вече не беше същият.
А има и много красиви истории за този отбор. Като на централния защитник Томи Буут, който, за разлика от неговите съотборници, се оправил по-добре след края на кариерата си, като отишъл да работи за фирма за телевизори под наем. Буут си спомня: "Едно момче каза, че ще ме обучат да мога да поправям телевизори, сателити и видеоапарати. Казах му: "Виж, приятел, не се майтапя, но аз едва мога да сменя щепсел". Но те наистина ме обучиха и много скоро новината се разчу сред феновете на "Сити". Започнаха по 3-4 пъти дневно да ме викат вкъщи, където телевизорите бяха напълно здрави и изправни, а хората само искаха да им говоря за футбол и да подписвам програми и книги". Една от най-хубавата история е на вратаря Кен Мълхърн, който в края на шампионския сезон през 1969 г. бе възнаграден с повишение от 8 паунда към седмичната заплата, която станала 40 паунда. Само че тази на Тони Коулмън била вдигната с 12. Мълхърн отишъл да поговори с мениджъра Мърсър, за да го пита защо на него му вдигат парите само с 8 паунда. Той припомня: "Той ме изведе навън на игрището и ми каза: "Представи си следното, Мълърс. Че този терен е един кладенец, пълен догоре с пари. Аз взех малко от купчината, защото аз съм мениджърът на отбора, който току-що спечели титлата. Мал (Малкълм Алисън) също прибра част от тях, защото е най-добрият треньор в страната. Бел, Съмърби и Франсис Лий играят за Англия, така че на тях също им се полагаше една част". Той продължи в същия дух известно време, като изтъкваше заслугите на различни играчи и посочваше колко важни са те за клуба. "И накрая каза: "Виж, там, точно на дъното на кладенеца, са останали 8 кинта. Те са твоите, а сега чупката оттук!"
Днес "Сити" гостува на "Олд Трафорд". Някои от старите герои на "гражданите" ще са там, както идват всеки път и на "Етихад". В един момент, преди или след мача, те вероятно ще вдигнат чаша в памет на отсъстващите приятели. А на терена сегашните звезди ще се перчат самодоволно спокойни от мисълта, че никога няма да им се наложи да станат телевизионни техници или да зареждат рафтовете в супермаркета. Те би трябвало да благославят съдбата, че по някаква нейна прищявка са се родили с умение да играят футбол на най-високо ниво по време, когато възнаграждението за това е по-високо от всякога.
Стивън Хауърд , в-к "Сън"
