Политиката е изкуство на възможното. Интелигентен човек като Димитър Бербатов със сигурност е чувал тази максима, а в момента тя го касае пряко.
Още в първите дни на мандата си новият селекционер на България Ивайло Петев отново извади на масата темата за участието на Бербо в националния тим.
Проблемът е стар, но сега човек от щаба на „А“ отбора си позволява да артикулира публично позиция по него, съчетана със заявка за конкретни действия.
Това поставя и самия Бербатов в нова ситуация, лишавайки го от комфортното мълчание в позата на незаслужено обидения.
В личен план Митко сигурно е оскърбен. Ако той просто иска да потъне в частния си свят и повече да не бъде безпокоен, постъпката му е разбираема и трудно може да бъде осъдена. Но с цялостното си поведение Бербо оставя впечатлението, че амбициите му решително надхвърлят тази сфера.
Самото му напускане на националния отбор бе представено от него с думите: „Оттеглям се, след няколко години ме потърсете, за да ви оправи някой футбола“.
Подобно изказване видимо е плод на емоция. Но идеята, че един ден ще застане от другата страна на бюрото, няма начин да не присъства в потенциалните планове на амбициозен човек като Бербатов. Пък дори и кодирана на подсъзнателно равнище.
Сега обаче Митко е поставен пред стратегически избор. Ако наистина иска да е фактор в дългосрочен план, трябва да направи компромис. Совалката на Петев му дава тази възможност.
Отказвайки и на него, впоследствие много трудно ще убеди общественото мнение, че заслужава да администрира нещо повече от собствената си кариера. Пък и в края на краищата далеч по-ръбатият Христо Стоичков успя преди години да излезе от подобна ситуация.
Пламен Пиндраков, в-к „Меридиан мач”