Тридесет и пет работни дни записа Христо Стоичков на медийния фронт на 19-ото световно първенство по футбол. Единственият българин, избран от ФИФА сред 100-те най-велики играчи в историята, коментираше на мондиала срещу скъп договор за мексиканския телевизионен гигант „Телевиса” и на „обществени начала” за „Труд”.
След финалния мач носителят на „Златна топка” за футболист № 1 и на „Златна обувка” за голмайстор на световното „САЩ ‘94” обобщи впечатленията си от събитието на годината.
- Испания спечели титлата. Справедлив ли е резултатът от финала?
- Във футбола невинаги има справедливост. Примерите са безброй. Но сега Испания заслужено триумфира. Показа, че в днешния футбол на сила и преса те имат най-техничните играчи. Загубата в първия мач от Швейцария не се оказа фатална, дори напротив - мобилизира ги максимално. Разбраха, че дори да си европейски шампион, на световно нямаш право да подценяваш никого.
- Холандия?
- Нещастна съдба. Да имаш три опита да спечелиш световното и да не успееш, наистина е разочароващо. Съжалих ги след мача. Изглеждаха наистина съсипани. Не може обаче да искаш да станеш световен шампион и в нито един момент от мача да не организираш натиск, да не опиташ с офанзива да решиш нещата.
- Някои казват, че реално Барселона спечели световното?
- Добро сравнение. И може би вярно. Аз обаче не бих го използвал от уважение към футболистите от другите клубове в националния отбор. Но е факт -Пуйол, Пике, Чави, Иниеста, Педро, Бускетс бяха в основата на триумфа. Като прибавим и резервния вратар Валдес, закупения Давид Вия и очакващия завръщане Сеск Фабрегас, наистина става нещо като БарсеИспания.
- Селекционерът Висенте дел Боске обаче е емблема на Реал (Марид)?
- Това, че е от Реал, не означава, че е сляп. Така по-лесно заложи на играчи на Барселона. Ако беше емблема на Барса, едва ли медиите щяха да му позволят да започва с шестима от този клуб в титулярния състав. Щяха да го подлудят.
- Как видяхте Германия?
- Както винаги - силна и опасна във всяка ситуация. Не може да нямаме респект към Германия след почти 100 мача на бундестима на световни финали. Те винаги са в голямата игра, винаги! Сега те украсиха световното. Четири гола на Англия на финали - история. Разгром на Аржентина - история.
- Но срещу Испания на полуфинала сякаш бяха друг отбор?
- Да оставиш сегашния тим на Испания да държи топката в 60-65 процента от времето е самоубийство. В първия момент си казах: „Треньорът се е побъркал, защо го правят?” Но видяхте подобна картина и от Холандия. Явно срещу Испания не може да се действа по друг начин. Прекалено много играчи с фантазия, техника и бързина имат. Не се знае откъде ще дойде опасността и ако им дадеш свободни пространства, си умрял.
- Вашият приятел Диего Марадона дебютира като треньор на световни финали. Как оценявате Аржентина?
- От средната линия напред - отлични. От средната линия назад - трагични. При това положение нямаш шанс да спечелиш турнира. Може да направиш два-три зрелищни мача, но нищо повече. Има и нещо друго - дори да се казваш Диего Марадона, като национален селекционер си заложник на клубовете в страната си. Ако те имат сърце и мисъл за националния отбор, нещата са други. Вижте Италия - във водещите им клубове все по-малко са местните футболисти. И ето това вече им се отразява. Въпреки Марчело Липи, който има опит колкото половината треньори на световното.
- Защо англичаните бяха уморени коне?
- Обяснението не може да се даде с едно-две изречения. Умората я има, но Барса не игра по-малко мачове от английските отбори през сезона. Обвиняват Фабио Капело за провала, но и той е заложник на клубовете в случая. И не се издъни само Англия, а почти всички футболисти, които играят на Острова. Аз например харесвам Ван Перси и Фернандо Торес, но на световното те бяха изцедени лимони. Да не говорим за Руни, Джерард, Лампард... Все едно не бяха те. Все едно са им пратили восъчните фигури от Музея на мадам Тюсо.
- Очакваше се Меси да покори и световното?
- Той има качествата да го направи. Но явно още не е дошло времето му. Още е напрежението. Всеки ден, всеки час се пишеше или говореше как световното в Южна Африка ще е световното на Меси. И целият този шум му повлия лошо.
- Мнението ви за Давид Вия?
- Страхотен. Очаквам го в нашия клуб. За него най-големите събития във футбола предстоят.
- Заслужено ли уругваецът Диего Форлан стана футболист № 1?
- Абсолютно. Бих го нарекъл дори футболиста отбор. Играеше всеки път сякаш за последно. Все едно му е последният мач в кариерата. Освен Форлан и лидерите на Испания много ми се харесаха холандците Снайдер и Робен, както и германците Мюлер, Йозил и Швайнщайгер.
- Мнението ви за съдийството?
- Слабо, определено. Твърде много грешки. Сега най-лесно е да се плюят съдиите. Но това няма да промени нещата. Трябва да им се помогне. Дошло е времето за въвеждането на технологиите, но аз усещам, че на самите съдии много не им се иска това да стане.
- Защо?
- Защото, ако това се случи, няма да са толкова важен фактор.
- Имаше много притеснения около първото домакинство на африканска държава на финали на световно по футбол. Справиха ли се организаторите?
- Всичко мина о'кей. Изключвам малките проблеми, които ги има на всяко световно. Южна Африка показа на света едни от най-модерните в момента стадиони, на които имаше железен ред. Имаше суперусловия както за удоволствието на зрителите, така и за журналистите.
- Издействахте си възможности да проникнете в някои от базите на финалистите. Впечатленията ви?
- Условията бяха перфектни. Аз не съм се съмнявал, защото ги познавах от работата ми в Южна Африка преди мондиала. Хотелите - също. Не настаняваха в такива, като например нашия в Монпелие на световното във франция. Тогава ни захвърлиха в някаква мизерия на паркинга на един супермаркет и не вярвахме на очите си какво се случва.
- Имаше все пак обири на журналисти, на туристи...
- Така е, но на подобни събития такива неща за съжаление винаги се случват. Но забелязахте ли, че този път ги нямаше боевете между агитките, нямаше ги инцидентите? Помните как във Франция убиха полицай, имаше арестувани и пребити фенове на други места. В случая много преди първенството се говори за проблемите със сигурността и това накара домакините да вземат екстремни мерки. Гостите пък също имаха едно на ум и така в крайна сметка мина без големи проблеми.
- Мечтата на Сеп Блатер за Мондиал в Африка се сбъдна. За вас добро решение ли бе Цар футбол да дебютира на Черния континент?
- Риск имаше, това е безспорно. За някои може би и неудобства. Но като цяло за развитието на футбола домакинството на Южна Африка се оказа силен ход. Все повече са играчите от Африка, които се налагат в европейските клубове. И този Мондиал ще бъде голям стимул за техните страни. Отстрани това не може да се усети веднага. Но аз работих на този континент и знам колко много означава за всички африканци възможността те да направят световно. И като цяло футболът ще спечели.
- Качеството на футбола в първенството?
- Скуката и страхът бяха водещи в първата фаза. Никой не рискуваше, никой не залагаше на атаката. Личеше страх у треньорите, които се подсигуряваха максимално. При елиминациите стана по-интересно и това е нормално. Докато финалът беше на принципа: „Който вкара първи гол, ще спечели”.
- Работихте на медийния фронт. Как е от другата страна на барикадата?
- Не съм вярвал, че ще ми бъде толкова интересно. Работих със суперпрофесионалисти, имаше много динамика и емоции. За мексиканската „Телевиса” работиха близо 500 души и всички те имаха прекрасно отношение към мен. Предложиха ми да подпиша нов договор с тях още сега за световното в Бразилия след четири години и сигурно ще го направя.
- Последно - ще подпишете ли и с нов клуб?
- Имам оферти, но не бързам с отговора. Решил съм вече да не бързам с подписа и да оглеждам предложенията от всички страни. Когато е трябвало, съм бързал, сега не е нужно. Предстоят ми и разговори с новото ръководство на Барса и едва след това ще избера кой път да хващам.
