Той е един от най-известните французи на Острова, носител на Ордена на Британската империя, мениджърът на онзи Арсенал, завършил сезон 2003/04 без нито една загуба в първенството. Като играч са го наричали Нетцер на Мюлюз, но за разлика от германеца (европейски и световен шампион с маншафт) има само една титла, и то на Франция. Днес за Арсен Венгер има английска и френска песен, а негова статуя краси коридорите на ултрамодерния ст. "Емирейтс". "С тази статуя се чувствам много странно, сякаш се гледам отстрани в някакво друго измерение", отбелязва с усмивка мениджърът на Арсенал. Той бе специален гост на радиопрограмата "Клуб Лиза" на Бишенте Лизаразу, бившия ляв бек на Бордо, Байерн и Франция, световен шампион с Петлите от 1998 г. Венгер бе посрещнат прекалено учтиво, по собственото му признание.
- Здравейте, Арсен!
- Здравей, Лиза!
- Много съм поласкан, че дойдохте при нас между два самолетни полета при тази ваша натоварена програма. За мен вие сте един от най-големите френски треньори и затова съм толкова горд да ви видя в моя "Клуб Лиза".
- Хей, това е прекалено мило от твоя страна!
- Е, ние така винаги започваме - много мило!
- Зная, зная. Но тъй като един треньор винаги поема удари в лицето, когато му правят комплименти, той започва да се чувства неудобно.
- Да поговорим за отбора на Франция. Знаем, че Реймон Доменек не е селекционер, който смело върви напред. Той по-скоро предпочита да изчаква, да не прибързва. А журналистите искат да гледат отбор на Франция, който атакува, който напада.
- Когато си треньор, твоите указания трябва да подхождат на съответния момент и ситуация. Например ние с Арсенал победихме Реал М с 1:0 в първи осминафинал от Шампионската лига преди няколко години - в техния отбор бяха Зизу, Роналдо, Бекъм. И преди реванша винаги можеш да споделиш пред играчите: "Слушайте, момчета, трябва да започнем този мач така, че да им вкараме втори гол". Да, трябва да се разговаря. Важно е разборът на треньора да съответства на настройката на футболистите. Играчите пък могат да си кажат: "Да, бе, така ще ни вкарат 2 гола". Може наум, може би ще го споделят помежду си, може да отхвърлят указанията ти.
- Да поговорим за философията на играта на Арсенал. За мен това е игра на пас, с ниска топка, игра на триъгълници, колективна игра - всичко, което лично аз обичам и харесвам. Как работите на тренировка? Помня, че когато тренирах като малък, нашият треньор искаше онзи, който държи топката, да има на разположение поне две възможности.
- Ние работим много усилено върху потенциала за комбинативна игра между нашите играчи, като се стараем да автоматизираме максимално връзките между тях. И щом един играч поеме топката, около него има или зелени светофари, или червени светофари. Целта на колективната ни игра е да създава колкото се може повече зелени светофари, тоест колкото се може повече възможности за подаване около този, който владее топката. За да оставим на играча с топката отговорността да избере най-добрата възможност, която едновременно да позволи на отбора да запази контрола на топката, а в същото време, ако е възможно, да изведе играч напред. Тоест правим всичко, за да създадем условия играчът да използва своята футболна интелигентност. За което е необходимо футболистите постоянно да се откриват и да се предлагат, което се постига на тренировките. Към това е необходимо - и точно тук елитният спорт става толкова интересен, твоят отбор да има психологически конфорт, за да може да предлага варианти и възможности. Добре знаете, че в мига, в който в отбора се вселят колебанието и съмнението, зелените светофари веднага стават червени. Тогава всеки се отдръпва от спонтанното поемане на риск и инициатива. Направо е невероятно с каква скорост зелената светлина става червена, как зелените светофари изгасват около играча с топката. И тогава той се озовава в трудно положение, или, както казваме ние на жаргон, в лайната. Съмнението е най-големият враг на играта на Арсенал.
- Да, но когато играеш така, отборът има нужда от постоянство в състава, не може да сменяш непрекъснато отбора си.
- Когато направиш повече от 3 промени на играчи, ти поемаш сериозен технически риск. Понякога равновесието на отбора може да зависи от един-единствен футболист - един в повече или по-малко. А когато смениш повече от трима, техническият риск е прекалено висок.
- Става дума за трима души на мач?
- На мач, но и в трансферното планиране. Когато смениш трима, взимаш 3-има или 4-има нови, които не познават твоята игрова философия. А това може да парализира отбора ти. И обратното - когато новите играчи са достатъчно интелигентни, те могат да се напаснат удивително бързо, което обаче се случва доста рядко.
- Да поговорим за една такава смяна. Преди мачовете с Ирландия вие обявихте отрано, че Абу Диаби не може да играе заради контузия срещу Улвърхемптън. Защо обаче Реймон Доменек трябваше да чака толкова дълго, преди да съобщи официално, че Диаби наистина няма да играе?
- Отборът на Франция искаше да се подготви за този мач на спокойствие и не желаеше да си създава допълнителни проблеми с повикването на още един играч. Някой като...
- ...някой като Патрик Виейра.
- Да, Патрик Виейра.
- Смятате ли, че Патрик Виейра все още може да се пребори за титулярно място в отбора на Франция с Реймон Доменек?
- Според мен, да. Единственото, което му липсва, е, че не играе редовно. Когато един играч е на 33 г. и иска да играе на световно първенство, при това боец като Патрик, той задължително трябва да играе с клуба си. На 20-годишна възраст можеш да изиграеш 2 мача, после да пропуснеш 4, но като те върнат много бързо, влизаш в ритъм или поне достатъчно бързо. Но на 33 г., ако не играеш, после ти трябват 6-7 мача, за да влезеше в ритъм. Патрик, един изключително интелигентен футболист, може да донесе доста на Франция. Много се коментираше как Анри и Анелка се връщат прекалено дълбоко назад, за да търсят топката. Е, ако Патрик Виейра бе там, той би бил идеална връзка между задната и предната част на полузащитата - от 20-ия до 40-ия метър.
Венгер: Съмнението праща Арсенал в лайната
Трима нови играчи могат да парализират целия ти отбор, споделя французинът
