Жозе Моуриньо: В Италия не ме броят за нищо

Жозе Моуриньо се чувства неоценен и нежелан в Италия и с нетърпение чака завръщане в душевния си дом - Висшата лига. Откакто напусна Челси, той копнее за страстта и интензивността на футбола в Англия. Въпреки че е напът да спечели нова титла в Серия А, той може да не дочака края на договора си в Интер, ако не успее да класира нерадзурите за 1/8-финалите в Шампионската лига.

Самият Моуриньо се зарече да се завърне на Острова по-открито от всякога. Възможностите пред него са Ливърпул, където бъдещето на Бенитес е под въпрос, и Манчестър Юнайтед, където царуването на сър Алекс няма да продължи вечно. Жозе обожава да бъде обичан и иска отново да почувства любовта, на която се наслаждаваше в Челси.

Пред португалския вестник "Рекорд" той заяви: "Предпочитам да се наслаждавам на здравето и способността, които ми е дал Господ, да живея на границата на страстта, която имам за футбол на най-високо ниво. Това е, което придобих в Англия и ще продължа да го придобивам, когато се завърна или приема ново предизвикателство в Испания. Вярно е, че още казвам това, което мисля. Казвам го честно, автентично. Не съм променил нищо. Винаги съм бил такъв. Това, което промених, е, че говоря по-малко пред медиите. Но когато го правя, съм винаги искрен и откровен, както преди.

В Италия Жозе е смятан за проблематичен от своите колеги и за дразнител на медиите.

"Случаят с треньорите е симптоматичен. От 20 в Серия А, 18 са италианци. Един е наполовина италианец, наполовина бразилец (б.р. - Леонардо от Милан). Другият е чужденец. Ако има гласуване за най-добър треньор и то се прави от самите треньори, вероятно ще бъда последен. Ще трябва да гласувам за самия себе си, за да получа глас. Дори не мога да събера 2 гласа, тъй като моят приятел и голям интерист Валтер Дзенга напусна Палермо."

Жозе признава, че се чувства под напрежение и знае, че то ще се усили, ако Интер се провали отново в Шампионската лига.

"Всичко зависи от резултатите. Ако печелим, критиките са по-малко. Но ако губим, всички ми се нахвърлят. Получавам признания за работата си, но критиките не спират.

Наша съдба е да превръщаме непрестанните заяждания в нещо мотивиращо за отбора. Не бива те да го дестабилизират. Правя това още от първия си работен ден." Моуриньо не може да избяга от критиките дори и в родна Португалия. Той не планира скоро да се завърне там.

"В държава, която не е чак толкова голяма, вместо да се гордеят с малкото хора, които постигат успехи в световен мащаб, те дават необясними оценки.

Звънят ми приятели, отвратени от това, което са чули от хора с отговорности. Обаждат ми се и ми казват, че гледат мачовете на Интер по португалската телевизия с изключен звук. Вярвам им, защото това не го казват двама или трима човека, а много повече. Виждам как в Италия се празнуват победите на Анчелоти в Челси и как дълбоко съжаляват за малшанса на Трапатони да отиде на световното.
 
В Италия намират поводи за радост от победите на Капело в Англия. Тук виждам страстта и обичта, с която се ползват Анчелоти, Трапатони и Капело. Когато сравня това отношение с нещата, които се случват в моята държава, това ме кара да се спра и да се замисля. Понякога просто се засмивам. Разликата е абсурдна. Не мисля да се завръщам в Португалия. Футболът там не може да ме мотивира, нито пък животът. Да, бих могъл да поема националния отбор на Португалия, но това ще стане само когато остарея, и то ако федерацията ме поиска. Ще бъде не в 60-те, а в 70-те ми години. Подобно на г-н Трапатони, който сега е в Ирландия."

Сега Моуриньо има само една дестинация в ума си. Висшата лига може да отвори врати за неговото завръщане.