Вече няколко дни изминаха от вълнуващото честване на 100-годишнината на вековния Левски. Емоциите обаче не отминават и думите не са изфабрикувани от мозъка, а извират от сърцето. Сега ще говорим за привържениците, за юбилея, за любовта, за Левски.
Публиката на Левски е многоцветна, тя събира в себе си хора от „всякоя възраст, класа, пол, занятие”, всеки левскар е уникален сам по себе си и възприема Левски и юбилея по свой собствен, интимен начин. За някои Левски е футболен отбор, който се е срастнал с ежедневието им, и без значение от резултатите на отбора, тези хора продължават да се вълнуват от своя любим тим, колкото и болезнена да бъде любовта им понякога. Левскари на инат, привържениците продължават да вярват в по-доброто бъдеще на тима си, вярват и чакат с нетърпение следващия мач, следващия сезон, защото рано или късно Левски отново ще бъде на върха.
Има обаче и хора, за които Левски е нещо много повече, а именно идеал, доблест и модел за подражание. Началото е сложено от момчетата основали Левски преди 100 лета с идеята да не се забравя героизма на Апостола и е продължено от левскарите, отстояващи свободния си дух, докато търпят удар след удар по време на най-мракобесния период в новата ни история. Левскарите, които не приемат трансформацията на Отбора на народа през 69-а, която цели да унищожи популярността на свободния клуб, нито пък се примиряват с името „Витоша” през 85-а. Няма съмнение, че някои от привържениците на Левски не са били ръководени от висшия идеал за свобода на Васил Левски и са приемали аполитически събитията през онзи режим. Но това са хората, за които стана дума в горния пасаж, те са обичали тима си не по-малко, за тях Левски е просто любимия футболен отбор. Тук е момента да се спомене и нещо друго – Левски заслужава своето име, докато по тази земя броди и един човек, който вярва и се възхищава на идеите на Апостола. Защото когато най-малките бъдат запалени по този отбор, ще попитат своите родители кой е Левски. И ще научат, ще повярват в благородното дело на Васил Левски, и ще бъдат възпитани в духа на ценнностите изповядвани от най-великия българин.
Шапки долу пред публиката на Левски! Най-големият подарък, който можеше да бъде поднесен пред олтара на великата институция „Левски” бе обединението на „синята” общност, в името не само на юбилея, но и на запалването на „синята” искра у младото поколение, в чиито сърца огромно място е вече заето от Левски – вечната любов на милиони. Левскарите доказаха, че са с големи сърца, нагърбвайки се с тежката отговорност да организират своя празник. И се справиха великолепно! Всеки човек дарил дори и едно левче за кампанията заслужава поклон доземи. Организаторите ни накараха да повярваме, че нощта на 23-ти май ще бъде вълшебна и често ще си спомняме за нея със сълзи на очите. Да, стана напълно ясно, че и в България може да съществува силно гражданско общество, когато хората се обединят безусловно в името на нещо свещено, каквото е Левски. Най-голямата победа на честванията за 100 години Левски е примерът, който левскарите дадоха на народа, че българският дух е все още жив и надежда за народа ни има, стига тя да бъде обвързана с пълно гражданско обединение. В последния един месец привържениците на Левски доближиха своята синя любов възможно най-близко до Апостола на българската свобода, защото с действията си пробудиха, макар и частично, определена група от обществото у нас. Във времената на духовна криза левскарите сътвориха велико постижение, което е много по-ценно от всякакви титли и купи.
Сърцата пак бяха пълни, стадионът пак беше син, сини знамена се вееха, „Само Левски” пак се пя. Сините богове накараха стари и млади да ронят сълзи от умиление и като в някакъв сън да преживяват в захлас последните часове от първия и първите минути от втория век на своя любим Левски. 100 години начин на живот! Наша любов! Наша гордост! Левски, обичаме те!
Влади Николов, наш сътрудник
